Homeland в страната на полезните идиоти | webcafe.bg
Filmcafe logo

Homeland в страната на полезните идиоти

лебовскиFilmcafe
02.05.2018, 11:28 (обновена 03.05.2018, 16:40)

1 от 4 снимки Назад Напред

homeland

Oперацията в Москва беше това, което спаси сезона за Homeland

ВНИМАНИЕ: Текстът съдържа спойлери за Сезон 7 на Homeland. Не се препоръчва за хора, които все още не са гледали финалния епизод на сериала.


"Огледайте се. Намираме се в беда. Демокрацията ни е в беда, и вината не е на Русия. Наша си е. Ние сме тези, които я убиваме. Когато мислим за умиращи демокрации, си представяме революции, военни преврати, въоръжени мъже по улиците. Това обаче се случва все по-рядко. Демокрациите умират, когато не гледаме, когато не обръщаме внимание... Краят настъпва бавно като здрач. А в първия момент очите ни дори не го забелязват"

Седмият сезон на Homeland приключи с високо напрежение, с шпионски обмен в стил "Студената война", с пълно вледеняване на отношенията САЩ-Русия и с тази кратка президентска притча за наивността на нациите, които се смятат за недосегаеми, вечно закриляни от "ангела" на свободата.

Няма защо да се лъжем, че сезонът започна някак мъчно и хаотично. Последните няколко епизода обаче бяха заредени с прилична доза политическа интрига, активни мероприятия и екшън като в доброто старо време с Броуди и Куин. Кулминацията на руската мисия се разгърна по впечатляващ начин, а дори само затова трябва да дадем заслужен шанс на финалния Сезон 8 през 2019 г.

Именно операцията в Москва беше това, което спаси сезона за Homeland. Финалът показа как се извършва високорискова разузнавателна мисия под "дипломатическо" прикритие на враждебна територия, докато политическата система в САЩ е на крачка от имплозия.

Предателството и загубата, късите "изгубени в превода" пасове при официалните преговори между руснаци и американци, изнудването с ограбените банкови сметки на генерал от Военното разузнаване, провокирането на война между руските служби за сигурност под носа на Кремъл, играта на котка и мишка по метростанциите на Москва и драматичното изтегляне на мисията от летище "Остафьево" под заплахата за арест на руския посланик във Вашингтон беше пълнокръвна комбинация от проби, грешки, обрати и физическо напрежение за оцеляване.

Мотивът за "полезните идиоти" беше тънката линия, която крепеше 12-те серии в едно цяло.

Полезният идиот е онзи, който не вижда гората заради дърветата. Неосъзнат носител на чуждия пропаганден вирус, "добронамерен" до степен на самоубийствена глупост, горд със собствената си заблуда. Вярва, че действа в обща полза, без да си зададе въпроса кой печели от поведението му. Дори когато осъзнае ролята си в схемата, страхът и срамът го мотивират по-силно от истината. Никой не е предпазен от попадането в подобна клопка.

Homeland никога не разочарова с вариациите на идеята, че няма вечно добри и вечно лоши герои. Има грешки и още по-големи грешки. Въпрос на естествен подбор е да направиш разликата между двете степени на реалността.

Внушението, че демокрацията е под заплаха, се превръща в самосбъдващо се предсказание.

Държавата в Homeland няма идеални инструменти за управление. Лидерът на свободния свят може да бъде провокиран да се държи като тиранин, когато усети заплаха за собствения си живот. Свободата на словото може да се използва за смъртоносни манипулации, когато се експлоатира от безотговорни индивиди. Политическата опозиция може да бъде използвана за разчистване на лични сметки поради невежество и алчност. Службите за сигурност имат ресурса да подменят избора на гражданите дори в най-прозрачната система. Достатъчно е само да се отвлече вниманието.

Няма лидер, който може сам да спаси демокрацията. Но без лидер, на когото да се довериш, никаква демокрация не може да се спаси.

Под чертата на шпиономанията: Homeland 7 внесе интересна нова тема за личната мотивация на главните герои, която досега не присъстваше или беше твърде слабо засегната.

Историята на отношенията между Кери и дъщеря й Франи беше трудна от самото начало, но в този сезон достигна до друго ниво. Детето, което досега преживяваше с мълчание всички странични ефекти и ексцесии, вече настоява да получи отговори на въпросите си.

Франи носи гените на двама от най-интелигентните, хладнокръвни и сложни образи в Homeland, а сега вече е достатъчно голяма, за да разсъждава върху хаоса в семейството, липсата на фигурата на бащата и отхвърлянето от страна на майката.

Би било интересно да се види развитието й в последния Homeland, чийто сюжет ще се прехвърли с няколко години напред във времето.

Въпреки всички силни страни - инерцията на сценаристите към финала сякаш беше твърде видима през тази година.

Началото на сериала започна куцо заради усилието да се преплетат колкото се може повече реални вътрешни проблеми на САЩ с фикцията на шпионския сюжет.

Досега Homeland винаги водеше поне една крачка напред спрямо новините. Този път обаче сериалът нямаше с какво да изненада.

Понякога Тръмп пише по-добър "сценарий" с 280 символа в Twitter. Дори само историята с отстраняването на директора на ФБР Джеймс Коми през 2017 г. беше много по-интересна и дълбока, отколкото опитите на Homeland да опишe фантастичния конфликт между службите за сигурност и изпълнителната власт чрез опит за преврат, атентат, и масова чистка в стила на Ердоган.

Определено се усети и липсата на трета комплексна фигура, каквато досега виждахме при Питър Куин или Ник Броуди. Запълването на този образ през двойния агент на ФБР Данте Алън не се получи.

Изборът на Коста Ронин (The Americans) за главния "злодей" от руска страна се оказа слаб, стереотипен, еднопластов, въпреки че Homeland показа по впечатляващ начин колко мащабна може да бъде чуждата шпионска мрежа в страната и колко елементарни средства може да използва, за да предизвика разцепление.

Сезон 7 остави и твърде много недовършени сюжети от начало до край. Това не е нетипично за Homeland, но този път първите 6 епизода изглеждаха така, сякаш са писани и снимани със съвсем различна идея в сравнение с последните.

Така и не се разбра какво се случи с журналиста, разпространител на фалшиви новини, който беше арестуван след брутална кървава престрелка и десетки трупове. Доста повърхностно беше обяснено и как подобен извънредно тежък сблъсък на властите с гражданите се отразява на общественото мнение.

В началото на сезона Кери Матисън едва не ликвидира анонимен хакер, който я изнудваше със секс срещу заплаха да пусне записите от незаконното наблюдение в дома на шефа на администрацията на Белия дом - тази линия отново беше пресечена, без да се развие пълноценно. Недомислена беше и идеята за внезапното "срамежливо" любовно обяснение между Елизабет Кийн и началника на администрацията й.

Също толкова немотивиран беше и приливът на алтруизъм зад оставката на първата жена-президент малко след 100-тния ден от мандата й - осъзнаването на нищожното обществено доверие трябваше да стане много по-рано.

За целите на сюжета Кери трябваше да попадне в плен на руснаците. Как обаче се отърва Ансън - нейният колега, който блъсна крадения Mercedes в руска полицейска кола и изведнъж се оказа спасен в посолството на САЩ?

Нахлуването на тежко въоръжени руски агенти от една разузнавателна служба в централата на друга би трябвало да предизвика много сериозно сътресение - не само в Русия, но и по целия свят. Тази линия обаче също беше пропусната на финала, а ответните мерки се ограничиха до неуспешните опити на руснаците да използват Кери за нова вълна медийни манипулации.

През 2019 година Homeland обещава да се върне обратно към началото си: с уместно откъсване от драмите на всекидневната политика, с прехвърляне на действието в Израел (там, където беше създаден оригиналния сериал), с крачка напред във времето.

Въпреки някои дефекти последният сезон положи добра база за развръзка. А след 7 интензивни и силни години Homeland наистина заслужава достоен финал.


Още от Сериали

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.