Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Спасението на давещите се...

Поредните тревожни статистики за намаляване на населението. Но защо не се предприема нищо срещу демографската криза? Има няколко отговора Снимка: Архив Webcafe / Sofia Photo Agency
Поредните тревожни статистики за намаляване на населението. Но защо не се предприема нищо срещу демографската криза? Има няколко отговора

За една година 51 925 души от всички жители, обитавали доскоро територията на България - са изчезнали. Казано по друг начин - населението се е свило с около 0.7% в периода 31 декември 2015 - 31 декември 2016 година.

Като в роман на ужасите от Стивън Кинг, в който хората се изпаряват без следа, тези българи са престанали да бъдат наоколо, благодарение на бруталната разлика между общата смъртност и общата раждаемост.

Страшната демографска трагедия заличава безмилостно населението на градове горе-долу с размерите на Монтана, Търговище или Кюстендил - един по един, всяка година.

За поредната година Националният статистически институт публикува годишната си демографска "снимка", която изобразява в цифри онова, което всички виждаме с очите си - запустяващи села, застаряващо население, все по-сериозна разлика между демографията на София и на останалата част от страната.щ

За поредна година медиите захапват новината за ден, колкото да я разпръснат безмилостно до всеки български дом, преди да преминат към политически, икономически и всякакви други вести. Защото въпреки мрачния фон - "животът продължава" с дневния си ред, който поставя редица други проблеми на челно място преди основния и най-труден за разрешаване въпрос, а именно: как да решим проблема с намаляващото население?

Не е имало политик в България в последните 20 години, който да не се изкаже емоционално за сериозната демографска криза - и същевременно не е имало нито една действаща политическа сила, която не само да предприеме, но най-малкото да предложи каквито и да е що-годе приемливи варианти за мерки в тази посока.

Мисленето "ден за ден", в което живеят днешните политици, няма силата да реши въпроси, за които трябва дългосрочно планиране.

По тази причина и днес се радваме със сляпа наивност на дребни подобряващи се параметри от общата картина - например на минималното подобрение на нивото на детската смъртност, но това няма как да не бъде помрачено от факта, че са се родили с 966 деца по-малко в сравнение с предходната година.

Факт е, че въпреки намаляващия коефициент на обща раждаемост, намалява и броят на умиращите българи, но тенденцията си продължава: неспирно движение право надолу към бездната на тоталното намаляване не само на хората, а и изобщо на българската общност.

България отдавна е втората страна в ЕС след Швеция по най-малък брой жители спрямо квадратен километър територия.

И парадоксално: колкото повече обедняваме откъм "човешки материал" (колкото и неприятно да звучи този израз) - толкова по-алчни, толкова по-нетолерантни към чуждото и различното, толкова по-затворени ставаме.

Резониращи на общите нагласи, толкова по-отказващи да предприемат радикални мерки срещу големите проблеми са и политиците.

Но какви политики трябвато по отношение на подобряването на демографското състояние на населението?

В съвременния свят инструментите за това са много, като общото повишаване на жизнения стандарт е само част от тях. Но както много от най-важните неща в света - работата по демографските въпроси изисква модерни поощряващи раждаемостта и заселването на територията стратегии, а не популистко говорене.

Изисква се политическа воля за изпълняването на тези стратегии, но най-вече - постоянство и приемственост в рамките на дестилетия.

Е, щом като искаме да има България, както твъдим гръмко, докато се бием в гърдите, защо допускаме триумф на краткосрочните политики, на късогледите визии, на липсата на всякакво разумно говорене по въпросите с демографската криза?

Нима забравяме, че именно за най-важните проблеми, е най-валидна крилатата фраза на Остап Бендер: "Спасението на давещите се е дело на самите давещи се".

Стига да го осъзнават.

 

Най-четените