Ще рече човек, че кой знае какво учат в него

Мило гневниче: Стига родното школо ни е пречило да почиваме

Остана ли някой, който да вярва, че служебният премиер сам си е избирал министрите

Щурчето в ухото на Главчев

Кофеин

Ще ни липсват

Webcafe.bg, Тhe Atlantic 18.12.2014, 12:23

Робин Уилямс (роден през 1951 година) взривява сцената за първи път през 1978-ма като смешен извънземен в "Морк и Минди" и бързо се превръща в достоен наследник на Джонатан Уинтърс, способен да се вживее в поразително широка гама от гласове и герои с главозамайваща скорост. Училият в "Джулиард Скул" Уилямс се радва на успешна, макар и донякъде непостоянна, филмова кариера, с достойни за "Оскар" триумфи като "Добрият Уил Хънтинг", "Добро утро, Виетнам" и "Обществото на мъртвите поети", както и с блудкави провали като "Пач Адамс". Работата му като стендъп комик е блестяща и брутално искрена - едно от комедийните му турнета описва проблемите му с пристрастеността към кокаина и алкохола и е озаглавено "Оръжия за самоунищожение". Самоубийството му шокира и натъжи милиони почитатели, подчертавайки основната трагедия на живота му: че мъжът, който пренасяше лечебната сила на смеха до публиката по цял свят, не можеше да стори същото и за себе си

За човек, прекарал по-голямата част от актьорската си кариера в поддържащи роли, Филип Сиймур Хофман (роден през 1967 гoдина) бе съвършеният второстепенен герой. Невъзможно беше да устоиш на магията на Хофман, когато той се появяваше на екрана. Той притежаваше рядката дарба да вдъхне на дори най-несимпатичните герои завладяващо усещане за човечност.

Рядко беше главен герой, но не защото му липсваше талант - Хофман спечели "Оскар" за главна роля за участието си в биографичния филм "Капоти" (2005). Той се снима в над 50 филма в кариера, продължила по-малко от 25 години. Мрачните обстоятелства около смъртта му - той бе намерен в банята с игла за спринцовка, забита в ръката му - постепенно започват да се забравят, като той остави след себе си достойна поредица от роли, на които би могъл да завиди всеки водещ актьор.

Снимка: Getty images

Малцина писатели получават признание като майстори на литературата приживе. Още по-малко печелят такова извън родината си. Колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес (роден през 1927 година) бе един от редките романисти, възхвалявани по цял свят най-важните творци на своето време. Toj предизвика бум в световната литература с романа си от 1967 "Сто години самота", творба, продадена в над 20 милиона копия. Типичният сюжет на Гарсия Маркес е фантастичен и невероятен, и същевременно доста близък до реалността.

Носител на Нобелова награда за литература за 1982-ра, Гарсия Маркес отказваше многобройни предложения за екранизация на "Сто години самота", считайки, че никой филм не би могъл адекватно да улови невероятните сцени, които неговите слова предизвикваха в представите на милиони читатели.

Снимка: mycentury.tv

Когато почина след кратко боледуване в следствие на инсулт на 94-годишна възраст, Валери Петров остави насълзена цялата българска грамотна общественост. Той ще бъде запомнен първо като големия поет, написал силно музикални и запомнящи се произведения, a след това като чудесен автор на приказки и сценарии за деца (и не само), като драматург и великолепен преводач. Той беше един от малкото, които носеха напълно заслужено титлата "академик".

Сред най-известните филми по негови сценарии са "На малкия остров" (1958), „Слънцето и сянката" (1962), „Рицар без броня" (1966), „Един снимачен ден" (1969)

Великият швейцарски художник Ханс Рудолф Гигер (роден през 1940 година) напусна този свят през месец май, след като претърпя инцидент - тежко нараняване след падане. Благодарение на своите изчерпателни до самата анатомия образи на извънземни чудовища, яйца и космически кораби, той промени напълно хорър жанра и повлия включително и на седмото изкуство, след като режисьорът Ридли Скот изплзва серия потрети на извънземни същества за филма "Пришълецът"

Снимка: ghiuselev-opera.com

Тази година светът на оперното изкуство и в частност България изгуби един от най-големите си басове Никола Гюзелев. Той почина на 77 години. Освен музикант, Гюзелев беше и отличен художник, което допълнително допринасяше за богатството на личността му. Личност, която без съмнение, ще липсва.

Актьорът с незабравимия глас - Джоко Росич и истинско име Джордже Мирко Росич ни напусна на 82-годишна възраст след тежко боледуване. Той работи години наред като журналист в БНР, след което започва да се снима в български, унгарски и сръбски филми, като оставя над 110 заглавия зад гърба си

Снимка: gettyimages.com

Шърли Темпъл Блек (родена през 1928-ма) бе не само дете-звезда - тя бе първото и най-прочуто дете-филмова звезда на всички времена. От 1935 до 1939, къдравото розовобузо херувимче бе най-популярната кинозвезда в Америка, засенчвайки с лекота Кларк Гейбъл. Нейното ранно развито пеене и танцови изпълнения във филмите накараха Америка в ерата на Голямата Депресия да забрави за проблемите си за няколко часа, и тя бързо се превърна в американска институция, вдъхновявайки серия от кукли, играчки и облекло "Шърли Темпъл". Тя се оттегля като актриса на 22 години.

За разлика от повечето деца актьори, Блек успя да направи и нещо друго в живота си. Тя се реализира наново като дипломат, ставайки американски посланик в Китай (1974-76-та), шеф на протокола в Белия Дом (1976-77-та) и посланик в Чехословакия (1989-92). Въпреки дипломатическите й постове, Блек ще бъде запомнена предимно като младото момиче с къдрици.

Снимка: gettyimages.com

Бен Брадли (роден през 1921-та) беше незабравимия говорещ дрезгаво, стремителен, безмилостен редактор, който винаги стоеше зад репортерите си. Брадли бе един от последните редактори от "старата школа", бостънски брамин, способен да бъде приятел с елита (Джон Ф. Кенеди е бил негов близък приятел) и същевременно да наказва репортерите, нуждаещи се от добър ритник по задните части.

Под ръководството на Брадли, Washington Post спечели 18 награди "Пулицър", включително медал за обществени заслуги през 1973-та за фундаменталното отразяване на "Уотъргейт", довело до оставката на Ричард Никсън следващата година. Освен огромния си талант като редактор, Брадли имаше и безупречно усещане за времето. Той навлиза в печатната журналистика в края на 40-те години, когато вестниците бяха доминиращата медия, достига зрялост, когато разследващата журналистика беше в зенита си, и се оттегля от бизнеса точно когато пресата започва да бъде измествана от интернет. Както се казва в автобиографията му, той имаше "прекрасен живот".

Снимка: gettyimages.com

Мая Ангелoу (родена през 1928 г.) комфортно навигираше и сред високата, и сред ниската култура и не се оправдаваше нито за едното, нито за другото. Тя някога е работила като проститутка и мадам, на младини е пробвала наркотици, а впоследствие нейни текстове присъстваха в серия поздравителни картички на Hallmark. Същевременно Ангелoу бе автор на бестселъри, уважаван активист и борец за граждански права, номиниран за "Пулицър" поет и изключителен оратор, говорил през 1993 при встъпването в пост на Бил Клинтън.Вероятно най-голямото постижение на Ангелу бе превръщането на нейния собствен живот в изкуство. Тя написа поредица от популярни мемоари, започвайки със "Зная защо птицата в клетка пее" (1969), в който описa преживяването на цветнокожите отвътре, без съжаление или разкрасяване. Творбите й повлияха на цяла вълна цветнокожи феминистки писатели, включително Тони Морисън и Алис Уокър. Тя същевременно намираше време да напише над дузина томове с поезия, да пише песни за мюзикъли и да пише сценарии за филми и телевизията.

Джоан Ривърс (родена през 1933 гoдина) имаше толкова дълга кариера в шоубизнеса, че е лесно да забравим, че тя беше сред първите в киното и една от малкото жени в почти ексклузивно мъжкия свят на стендъп комедията в началото на 60-те години. Ранните й комедийни шоута са съставени от провинциални шеги, но тя открива нов жанр в комедията, когато насочва вниманието към самата себе си, ровейки в собствените си комплекси и в хапливи наблюдения на света. Ривърс бе редовен участник в Tonight Show, безсрамна дама с остра характерна реплика "Може ли да поговорим?", която впоследствие й спечели доживотната вражда с Джони Карсън, когато тя се премести във Fox, за да води собствено шоу през 1986 г.

Обстоятелствата около смъртта й звучат точно като неполучила се шега на Джоан Ривърс - тя умира при рутинна биопсия на гласните й струни, скоро след като присъствалият лекар си прави селфи с вкараната в анестезия комедиантка. Е, ако не друго, Джоан Ривърс знаеше как да напусне комедийната сцена със смях, макар и понякога предизвикан от шок

Снимка: gettyimages.com

Лорън Бакол (родена през 1924-та) бе кинолегенда още от 19-годишна възраст, когато участва във филма "Да имаш и да нямаш" и провокативно учи Хъмфри Богарт как да свири с уста: "Просто събираш устни и духаш". Прочутата с дълбокия си глас Бакол скоро се жени за Хъмфри Богарт (25 години по-възрастен от нея) и определението "Боги и Бакол" бързо се превръща в нарицателно за определен тип безгрижно холивудско нехайство.

Над 60-годишната филмова и бродуейска кариера на Бакол често бива засенчена от не по-малко нашумелия й любовен живот - след смъртта на Богарт от рак през 1957-та, тя има кратък годеж с Франк Синатра, последван от бурен 8-годишен брак с актьора Джейсън Робардс. Но за цяло поколение филмови зрители Бакол винаги ще остане блестящата фатална жена на една отминала ера в Холивуд, завинаги обвързана с любимия й екранен партньор. На снимката: Бакол позира с Кърк Дъглас

Снимка: gettyimages.com

Имало ли е нещо в развлекателния бизнес, което Майк Никълс (роден през 1931-та) не е можел да прави? Никълс започва кариерата си като популярен комедиант и социален сатирик, превземайки нови територии в края на 50-те години като половинката от дуото "Никълс и Мей". Той е бил и звезден режисьор на Бродуей, като е поставял дългогодишни хитове като "Боси в парка" и "Странната двойка".

Той бе и един от най-успешните филмови режисьори на своята ера, с класики като "Абсолвентът" и "Кой се страхува от Вирджиния Улф". Той е и признат телевизионен продуцент и режисьор, като е заснел минисерията на HBO "Ангели в Америка" (2004).Разностранният талант на Никълс в крайна сметка го поставя в група от изключителни творци, които са печелили и четирите най-големи награди на развлекателния бизнес - "Оскар", "Еми", "Грами" и "Тони". Въпреки многобройните си постижения, Никълс така и не спря да работи, като дирижира римейк на "Смъртта на търговския пътник" през 2012. Като повечето проекти на Никълс, и тази постановка бе успешна, като му донесе девета поред награда "Тони".

Човек и добре да живее, умира и друг се ражда... През 2014-та година светът загуби личности, които няма как скоро да забравим. Изданието The Atlantic събра някои от достойните американци, които починаха през изминалата година и чиято загуба натъжи много хора.

Ние добавяме българите и европейците, за които жалим.

Робин Уилямс, Мая Ангелоу, Бен Брадли, Филип Сиймур Хофман са сред личностите, избрани от The Atlantic. Ние прибавяме световната оперна знаменитост Никола Гюзелев, незабравимият Валери Петров, актьорът Джоко Росич и невероятният гений на идеите художникът Гигер.

Вижте в галерията повече за всяка една от тези невероятни личности, за техния живот, път и смисълът, който оставиха след себе си с делата си.