Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Напускайки Невърленд": за грозната страна на Майкъл Джексън

Майкъл Джексън и семейство Робсън

Снимка: HBO
Майкъл Джексън и семейство Робсън
Снимка, направена с фотоапарата на Уейн Робсън Снимка: HBO
Снимка, направена с фотоапарата на Уейн Робсън
Години след срещата си с Джексън Уейд Робсън става един от най-успешните млади хореографи от поколението си и работи с NSYNC и Бритни Спиърс в разгара на кариерата си Снимка: HBO
Години след срещата си с Джексън Уейд Робсън става един от най-успешните млади хореографи от поколението си и работи с NSYNC и Бритни Спиърс в разгара на кариерата си

"Майкъл Джексън беше един от най-милите и благи хора, които някога съм срещал, казва Уейд Робсън във филма на HBO и Channel 4 за Краля на попа. „Той освен това ме насилваше сексуално. В продължение на седем години".

Новият документален филм на телевизионната мрежа „Напускайки Невърленд" („Leaving Neverland") разказва за жертвите на Майкъл Джексън Уейд Робсън и Джеймс Сейфчук - и двамата са били деца, когато попадат в света на Краля на попа. Единият го среща през 1986 г., а другият - година по-късно.

Филмът рисува картина на трайни емоционални щети, изследвайки комплицираните усещания, които карат двамата мъже да се изправят пред спомените си след толкова години и то след като и двамата вече са станали бащи.

Ако гледате филма, никога повече няма да виждате поп иконата по същия начин.

Продуциран и режисиран от Дан Рийд (познат от номинирания за награда Еми „Шарли Ебдо: Три дни на ужас" ("Charlie Hebdo: Three Days of Terror"), 2015 и „Ужас в мола" ("Terror at the mall"), 2014 - и двата оригинални продукции на HBO), „Напускайки Невърленд" разказва в две части от по 1 час и 56 минути тази полемична история от личния живот на Майкъл Джексън.

Години след срещата си с Джексън Уейд Робсън става един от най-успешните млади хореографи от поколението си и работи с NSYNC и Бритни Спиърс в разгара на кариерата си. Успехът му обаче е белязан от тъга и депресия. Джеймс Сейфчук се реализира като режисьор и рок музикант, но също се сблъсква с пристъпи на депресия и пристрастяване. И двамата днес са женени и са бащи на момчета. Гледайки как синовете им порастват, емоционалните им терзания се засилват и опита им да притъпят спомените от миналото се провалят. Това отпушва с пълна сила травмите от сексуално насилие, десетилетия след като се е случило. На ръба на емоционалните си кризи и двамата мъже стигат до точка, в която искат да споделят истината на членовете на семейството си.

Днес, години след пребиваването си в „Невърленд" те решават да говорят и да разкажат историите си.

Заради филма семейството на Джексън заведе дело срещу HBO, като адвокатите им изпратиха и отворено писмо, в което наричат филма „позорен" и го обвиняват, че показва само едната гледна точка, без да пожелае да чуе позицията на „Джексън естейт" - консорциума, който се грижи за материалните и нематериални активи след смъртта на изпълнителя. Въпреки опитите им да спрат излизането на филма обаче, той тръгва по екраните в началото на март (в България - на 8 март). Затова компанията съди HBO за 100 милиона долара.

Режисьорът Дан Рийд се занимава с документалистика от повече от 20 години и е работил по теми като тероризъм, християнство, атентата от 11 септември и природни бедствия. Той се е почувствал отвратен от полученото писмо. „Става дума за деца, с които е блудствано. Какво биха имали от "Джексън естейт" да кажат за това какво се е случило в хотелска стая в Париж, през 1988 година, между Джеймс и Джексън? Нищо. Не са били там", разказва той.

Режисьорът казва, че не отправя обвинения, но според него въпросът си остава доколко семейството на певеца е знаело за това, което се случва. „Кога са разбрали? Ясно е, че много хора в дома на Джексън са виждали неща. Те са свидетелствали за това. Дали са доказателства в съда", казва Рийд и допълва, че единственото, което се чува от консорциума днес е оплакване заради „изнасилените от певеца деца".

Рийд твърди, че е подходил към „Напускайки Невърленд" с целия скептицизъм и взискателност, с които би подходил спрямо история за терористична атака. Той потъва в архивите на безброй криминални разследвания, интервюира детективи и чете доклади и изявления, много от които се оказват тясно свързани с историите на Джеймс Сейфчук и Уейд Робсън. „Не включих този материал във филма, защото почувствах, че разказите на семейството имат достатъчно собствена сила".

Във филма „Напускайки Невърленд" Рийд дава думата изцяло на жертвите и техните семейства. В продължение на около четири часа той ги оставя да кажат своята гледна точка с точно толкова детайли, колкото те сметнат за необходимо.

Уейд Робсън среща Майкъл Джексън за първи път, когато е едва на пет години, през 1987 г. Той е обсебен от поп звездата и печели състезание по танци в местен мол в родния си град в Австралия. Наградата е среща с изпълнителя. Робсън обаче е толкова талантлив, че се оказва на сцената заедно с Джексън. Две години по-късно, благодарение на няколко стратегически обаждания от страна на амбициозната му майка, Робсън отново се среща с Джексън в имението му Невърленд. И точно тогава започва сексуалното насилие, което Уейд си припомня с подробности.

Рийд включва всичко това във филма си и няма угризения. Според него твърде дълго време действията на Джексън са оставали скрити, въпреки че всичко се е случвало пред очите на другите. Казвал е, че това са невинни отношения, гушване преди лягане или безобидно пижамено парти. „Време е да покажем в най-големи подробности, че това, което Джексън е правил с малки деца, е секс", казва още режисьорът. Затова според него е важно да бъдат изяснени всички подробности и твърде детайлни описания - за да няма съмнения сред зрителите на филма.

Сейфчук е на 10, когато среща Майкъл Джексън през 1986 г., докато двамата се снимат заедно в реклама на Пепси. В ранен етап на техните взаимоотношения изпълнителят подарява на момчето своето червено яке от клипа на „Thriller" и му дава стотици долари. След това го кани да се присъедини към него по време на лятното му турне. Тогава, в Париж, Джексън го запознава с маструбацията. Така започва всичко.


Снимка, направена от Уейд

Филмът обръща голямо внимание и на поведението на майките на двете момчета, които отново и отново са оставяли децата си сами в компанията на Майкъл Джексън, без да ги придружават. Когато срещат певеца едва за втори път Джой Робсън и съпругът й оставят сина си за пет последователни дни в компанията му, докато те двамата посещават Гранд Каньон. И двете майки днес признават ужасяващите последници от тогавашните си решения. Филмът непрекъснато оставя усещането, че Джексън многократно е успявал да избегне правосъдието приживе, плащайки си за спокойствието.

През 1993 година 13-годишният Джордан Чандлър го обвинява в сексуално насилие. В съда случаят се урежда със споразумение за 22 милиона долара. Десет години по-късно Джексън отново е обвинен, този път за блудство с 13-годишния Гавин Арвизо. След дело, което продължава 18 месеца и в негова защита свидетелства Робсън (вече 21-годишен), Джексън е признат за невинен. „Аз съм напълно убеден, че Гавин казваше истината и беше много тъжен, ужасен развой", казва той. Днес Робсън казва, че съжалява, че не е бил на етап в живота си, в който може да се изправи до него.

По това време обаче със Сейфчук все още отричат Джексън да им е посягал. И двамата порастват и се женят, преди някой от тях да посмее да каже пред друго човешко същество за преживяното след години дълбоко заравяна травма.

И двамата не просто са отричали случилото се, но и активно са изразявали подкрепата си към Майкъл Джексън и в по-късен етап от живота си. Според Рийд тази реакция е нормална и често срещана при деца, жертви на сексуално насилие. „Те често не казват на родителите си и за насилието се разбира, когато жертвите са в трийсетинагодишни и имат собствени семейства".


Майкъл Джексън и семейство Робсън

Покрай приближаването на премиерата на филма, един въпрос непрекъснато се задава: трябва ли да спрем да слушаме музиката на Майкъл Джексън. Все пак той е феномен и третият най-продаван музикант на всички времена, носител на 13 награди Грами, а албумът му „Thriller" има повече продадени копия от всеки друг в света.

Според Рийд обаче това няма значение. Въпросът не е дали да слушаме Майкъл Джексън, а дали трябва да поверяваме децата си на този непознат. Онова, което жертвите на сексуално насилие трябва да се запитват, е „време ли е да разкажа историята си на тези около мен? Мога ли да кажа на мама?".
„Не му пука дали хората слушат музиката на Майкъл Джексън или не. Става въпрос за човека, а не за музиката. Но той изглежда много различен, след като сте гледали филма. Той е наранил много хора. Бил е жесток. Бил е покварен. Кой как ще се примири с музиката му е личен въпрос", казва режисьорът.

Премиерата и на двете части в онлайн стрийминг платформата HBO GO и в HBO OD е на 8 март. Двете части ще се излъчат по телевизионния канал HBO в две поредни вечери на 10-ти и 11-ти април от 21:00 часа.

 

Най-четените