Тракийският Орфей е бил не просто музикант - той е бил учител. Пленени от думите му, мъжете започнали да се събират заедно по върховете на хълмовете, за да участват в духовните мистерии, които той им показвал. Жените, останали сами в къщите, се почувствали пренебрегнати и убили Орфей, като го разкъсали на части при вакханалия. Мъжете ужасени им отмъстили, като татуирали знак на челата на убийките. Те пък си нашарили и останалите части от лицето и превърнали татуировките в мода.
Икономика на хората
Този мит, разказан от професор Александър Фол, нека ни въведе в днешната тема - икономика на хората в България. Да започнем отзад напред. Днес средногодишно се раждат 77 000 българчета. Да помислим само колко щедрост ще видим в държавата, ако тя си развърже кесията и слага в набирателна сметка примерно 10 000 лева на всяко българско дете. Това ще й струва 770 млн. лева годишно, на пръв поглед много, но всъщност напълно постижимо. Това се равнява на 1% от БВП.
Парите в сметките ще се включват във валутния резерв, тоест ще гарантират финансовата стабилност на лева. Ползването им ще бъде свързано с навършване на 21 годишна възраст и оставане в страната, за стартиране на бизнес или за образование. Сметката ще е под управление на майката, която ще получава лихвите от влога, като тук ще трябва да внимаваме, тъй като над 40% от парите от подобна мярка ще отидат за деца от небългарски етноси.
Това е сравнително евтина мярка, тъй като носи големи ползи: ще ограничи емиграцията, ще помогне на квалификацията на младежите и с времето ще носи приходи от данъци. Освен това ще се помогне на българските майки да планират живота си.
Идва краят на статуквото
Много хубаво би било, но правителството прилага точно противоположен подход: вместо да дава пари за населението, то гледа как да вземе най-много от нас. До днес държавата в десния си завой не посягаше единствено на сравнително щедрите плащания за първата година от майчинството, очевидно защото БГ майките, обединени и възмутени, са страшна сила.
Но вече се разбра, че идва краят на статуквото. Според новите данъчни промени на Симеон Дянков осигурителният стаж (това странно понятие, показващо дали си плащала вноски на държавата) за майчинство ще бъде повишен от 12 на 18 месеца.
Всъщност промяната не е само за порицание. Напоследък не е рядка практиката на "източване чрез раждане": някои не особено сериозни девойки се стремят да раждат главно за да вземат парите на държавата. С пример самоосигуряваща се на максимална заплата майка, сега така могат да се спечелят чисто 15 хиляди лева за година и 18 хиляди лева - за две.
Друг е въпросът, че пеленачето тепърва започва да вкарва в разход докато расте и тръгва на училище, и майката ще трябва да създаде 4 или 5 деца в период от 10 години, за да бъде бизнесът раждане икономически обоснован. С промяната "Дянков", източването чрез раждане ще се свие до максимум 11 хиляди за година, тоест ще е доста е по-неизгодно.
Недостатъчно за малките хора
Но същевременно това ще подейства като спирачка на импулса за създаване на семейство, който сам по себе си е голяма ценност и държавата трябва да го насърчава и опазва. Както пресметнах и в статията "Държавни пари за частни градини", държавата в момента не прави достатъчно за малките хора, като изводът се потвърждават от неудовлетворителното забавяне на въвеждането на задължително - и здравословно - предучилищно обучение.
Можем ли да си позволим да водим по-щедра демографска политика? Доколкото ми е известно, няма европейски регламенти, които да ни го забраняват. Но ползите от грижите за ранното развитие на децата се виждат само в общество с декларирани цели. Ако се люшкаме като кораб по вълните на икономическите цикли, вперени в краткосрочните бюджети, няма смисъл от подобен разход. Но ако кажем, че човекът е смисълът на съществуването на държавата и правителството, защо в крайна сметка още не сме го направили?
Майките и бащите съществуват заради децата. Да оставим по-голямо наследство е целта, която трябва да движи едни просветени в икономическо отношение родители. Отговорността пред бъдещите поколения е в основата на концепцията за устойчиво развитие, която за Европейския съюз е водещ принцип и закон.
По-важно от семейното имане е публичното наследство
Това, за щастие, не е далеч от психиката на патриархалния българин. Но много често хората в България не разбират, че не по-малко важно от семейното имане е публичното наследство. Говоря за запзването на гори, планини, животни, материални и нематериални културни ценности, традиции, предаване на етика.
И така, научаваме се да пазим и умножаваме наследството си. Инвестираме значителна част от държавните приходи в младите, проследявайки развитието на децата на всяка стъпка. Формулираме цели, които оправдават съществуването на българската нация и се освобождаваме от лицемерите и злите във властта.
Разбира се, разпускаме армията и пречистваме с огън специалните служби. Разполагаме със свободни и здрави медии като училища, средства за масова информация, електронно правителство и данъчна администрация. Тогава можем да кажем, че икономическата ситуация в България се е подобрила.
Дотогава, животът ни ще минава под знака на бедността. Изпитана мъдрост е, че когато бедността потропа на вратата, любовта излита през комина. Така че може да се окаже, че с фискалната помощ на Дянков ще се раждат по-малко от 77 хиляди деца и все по-малка част от тях ще са българчета.
И в крайна сметка ще фалираме. Ще фалираме не от неплащане на лихвите по външния държавен дълг, който за щастие е все още малък, независимо че телевизионните икономисти се стараят да ни убедят, че точно той е най-важното за нас, а ще фалираме пред майките и пенсионерите, пред нас самите.
Все по-малкото приходи от работещите, като най-производителните хора ще продължат да емигрират от България, и все по-големите разходи за пенсии означават, че в бъдеще разходите за други сектори ще се свиват. Ще останем в хронично безпаричие, посягайки на имотното и природното си наследство. Образованието и здравето на нацията ще продължат да западат. България няма да има друг шанс, освен да язди евтината кобила.
Друго бъдеще ще имаме, ако страната ни се управлява от хора които мислят за поколението и - макар да звучи малко глупаво след всичките онези себични политически интриги, които видяхме в прехода - искат да осмислят съществуването на народ, разполагащ със собствена държава: България.
Така че мъжкарските прояви и разходи е време да сменим с елегантна, женствена икономическа политика. Казано още по-конкретно: бъдещето ни ще е по-добро, ако сменим мачисткия Борисов и Цветанов стил с по-мек, женски подход в националната политика. Допускането на повече нормални жени в политиката (а не Госпожи "Да") ще ни дръпне много напред.
Моделът Кристалина Георгиева? Защо не
Надали е случайно, че най-успяващият български политик днес е еврокомисар Кристалина Георгиева, а скоро начело на голямата сила Бразилия може да застане жена с българска кръв. Впрочем в публичното пространство у нас се носят няколко имена на българки с ръководен потенциал, над които обаче очевидно има мъже, които им пречат да се разгърнат.
През миналата седмица заради шумното шоу на синдикати, работодатели, Борисов Дянков и Младенов,не обърнахме особено внимание на доклада на Световния икономически форум за равенството между мъже и жени в света. България за последната година се смъква с 12 места в индекса на половото равенство: от 38-мо до 50 място. Оказва се, че в кризата мъжете у нас са започнали да действат по-грубо.
Коментарите на ръководителите на изследването сочат, че неравенството между половете е най-вероятното обяснение защо някои страни с потенциал са по-бедни от възможностите си. Не е ли в това в крайна сметка разковничето на българската бедност?
Българките, да погледнем мита в началото, ще трябва да реагират като древните тракийки, като разкъсат няколко призрака, за да върнат мъжете у дома.
