Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Френски гараж

Мъките на една жена с десетгодишен ситроен и трудности с паркирането
Мъките на една жена с десетгодишен ситроен и трудности с паркирането

Екстремизмът не ми е вродена черта. Нито агресията. Но има ситуации, които отприщват звяра в мирни граждани като мен, за които 10-годишните автомобили минават за нови, а правилникът за движение по пътищата важи с пълна сила.

Излиза, значи, мирният гражданин сутрин, влиза в превозното си средство, слага си колана, подава си мигач (тик-так тик-так) и се впуска по прашните пътища на родината. Още на първия светофар, обаче стоп! Червена светлина!

Спира нашият човек и културно изчаква зеления сигнал, когато задностоящият пикап надава протяжен вой, шофьорът, побеснял и потен, зейва паст през прозореца и започва да реве разни закани... защото, видиш ли, не си потеглил на ЖЪЛТО!

Изнасяш се по най-бързия начин, викаш си на ум "тоя сигурна родилка кара или закъснял за  летището"... и таман на следващия светофар същият този пикап се озовава пред теб, свалил си е прозореца и го удря на лаф с шОфера от съседната лента.

Аналогична ситуация: светофарът червен като градински домат, автомобилите чакат разрешаващия сигнал и тъкмо когато жълтото премине в зелено и колите се готвят да потеглят, започва една симфония от клаксони, едно чудо... и защо ли? Ами защото нашият човек с пикапа си довършва лафа най-безцеремонно.

За да не кажете, че изопачавам родната действителност, ще ви разкажа как реагира нашенецът, когато недай си боже, се случи ПТП и вината не е в него.

Като млад шофьор смятам, че между движещи се МПС-та се справям сравнително добре, обаче сред недвижещите се... това е друга тема. Сиреч не мога да паркирам и туй то! Паркирането ми е голяма мъка, а френският гараж - направо класическа драма в няколко части!

Та започваме с половинката всяка вечер да се учим на френски гараж. На втората седмица успях да намаля маневрите при паркиране от 4-5 до 1-2. Половинката ме потупа гордо по рамото и заключи: "Готова си!".

Да де, но резилът ме чака! Налага се една вечер да се придвижа от точка А до точка Б, откъдето да взема субект С (в случая един брой майка) и да се върна в изходната точка. Дотук всичко минава безпрепятствено. Обаче идва най-тегавият момент - паркирането френски гараж между 3 коли... направо висш пилотаж... и съответно го отнесе най-скъпата кола в гореспоменатото трио: между опел, фолксваген и мерцедес.

При това черен мерцедес, "петнайсетица", каквото и да значи това. Жертва: 1 брой, десен мигач (от мерцедеса де). На моето 13-годишно ситроенче ни драскотина!

Наум пресмятам колко пари имам в портфейла и на колко възлиза евентуалната щета. Пък си и мисля какво ще кажа - че не съм видяла мерцедеса, не върви; явно ще трябва да поднасям голата истина, сиреч не успях да си преценя разстоянието и туй то!

Звъня аз на звънеца на кооперацията и чакам бъдещето, пълно с неизвестности.

Регистрацията на мерцедеса беше благоевградска, собственикът се оказа един чичкo от Гоце Делчев. (По оня край са много серт!). Като отвори една уста онзи ми ти индивид, като взе да нарежда ту за шофьорските ми умения, ту за ония, дето ни давали книжките, ту за горчивата му участ да дойде веднъж и той в столицата и баш на него да се случи...

Слава богу, оттук насетне всичко отне 15 минути, един нов мигач, 28 лева назад и бутилка ракия за моралните щети.

Обаче чух от един познат следния коментар: "Ами сама си си виновна! Ако беше избягала, никой нямаше да те разбере и хем парите спестени, хем нерви нямаше да хабиш, хем ракията цяла!"

Ееееейййй, в такива случаи направо ми иде да натисна клаксона, да отворя широко прозорци, багажник, врати, шибидах и да викна с цяло гърло: "Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!"

 

Най-четените