Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Аполония" - празници на изкуственото

Всяка година по "Аполония" нещата се повтарят по един и същ влудяващо досаден начин. Тълпи от софийски снобари се изсипва. Снимка: apollonia.bg
Всяка година по "Аполония" нещата се повтарят по един и същ влудяващо досаден начин. Тълпи от софийски снобари се изсипва.

Всяка година по "Аполония" нещата се повтарят по един и същ влудяващо досаден начин.

Тълпи от софийски снобари се изсипват. Трябва да си говориш все същите безмислени глупости с 1000 души едновременно - и главата ти става като тъпан от натоварване.

Хазяи. Хазяйки. Киснеш до среднощ по кръчмите и се уморяваш от досада.

Нищо свястно не може да се чуе или види. Отровна атмосфера на аматьорщина и чекиджийски проектчета. Същите формации - същите парчета...

Претъпкани кръчми. Джордано вечер. Шкембе. Размразена блажна цаца. Жега. Селски плажове. Рождения ден на Чочо Лалов. Дилов. Пилето. Максим. Паради на богатство и луксозни курви. Джипове. Социално неравенство. Бедни артисти, лизачи на гъзове, които чакат подаяния.

Брас. Синатра. Дони. Калки.

Познати, с които изобщо не искаш да се виждаш и да си разменяш глупости. Огромни компании, в които всеки иска да ходи някъде другаде - и лудваш. Плоски шеги. Преклонение пред едрия капитал и скъпите водолазни спортове за баровци...

Влага. Стомашни разстройства. Местни селяни. Игуаната на площада. Пуканки. Варена царевица. Беба. Димо. Пътуване в жегите.

Дааааааааа. Тази година реших да си спестя всичко това. Аман вече! Навремето си беше хипария. Но сега се изврати и стана гадно, както всичко в БГ.

ОТВРАТИТЕЛНО Е! Неам нерви да издържа всичко това за пореден път. Добре направих.

Коментарът е публикуван като статус в профила на Васил Паркамов във Facebook.

 

Най-четените