Човек лесно може да забрави колко рисково и несигурно беше съвсем близкото минало на музикантите. Днешните записи са дигитални и могат да бъдат копирани с перфектно качество, така че рискът да се изгубят е минимален.
Но малко повече от две десетилетия назад във времето финалният микс на песен или албум първо се записваше на лента. От нея имаше само един екземпляр с идеално качество, а всяко следващо копие прогресивно го влошаваше.
Заради купищата звукозаписни студия, затворили врати през годините, много от лентите с велики албуми и песни са безвъзвратно загубени или унищожени.
Няма какво да се увърта, че най-често това е резултат от немарливо отношение от страна на студията, които понякога даже умишлено унищожавали ролки стари ленти, за да намерят място в складовете за новите записи.
Луис Армстронг бил за боклука
Подобни постъпки често са направо с криминален оттенък. Майкъл Брукс от Sony Music Columbia разказва как през 1980 г. спасил в последния момент неиздадени записи на Луис Армстронг. Те били приготвени за скрап с цел да се освободи място в архивите.
За щастие Брукс видял, че на макарите пише „Луис Армстронг - Неиздаден концерт" и ги взел, за да ги издаде по-късно на CD.
А пък тъй като лентите винаги са излизали доста скъпо, триенето и презаписването им си е било вреден, но разпространен навик. За редовно притисканите финансово BBC се знае, че са прибягвали до такива мерки, но далеч не са единствените.
Понякога и съдбата се намесвала. През 1978 г. складът на Atlantic Records в Ню Джърси изгаря и с него умират хиляди незаменими записи на изпълнители като Арета Франклин и Джон Колтрейн.
В други случаи виновни са си самите музиканти. Например Джими Хендрикс забравил записите на Axis: Bold as Love в едно такси. Албумът набързо бил миксиран отново, но няма как резултатът да е като в оригинала. А Cigarettes and Valentines на Green Day бил откраднат директно от студиото - макар и може би за добро (виж по-долу).
Когато през 90-те музиката се дигитализира, лейбълите останаха с безброй записи на лентови носители. BMG имаха над милион, а Sony - половин милион.
Много компании бързо осъзнаха колко ценни неща притежават и веднага започнаха да ги дигитализират и каталогизират. Но годините лошо складиране си казват думата и много от лентите се оказаха във влошено състояние.
Ето и част от изгубените съкровища: 7 потенциално велики албума, така и не видели бял свят:
Джими Хендрикс - BG
През 1970 г. Джими Хендрикс записал 16 песни само с една акустична китара в нюйоркския си апартамент. Той дал записите на барабаниста си Мич Мичъл, който забравил за тях след смъртта на Хендрикс няколко месеца по-късно.
Едва през 1992-а Мичъл споменава на журналист за лентите, на чиято кутия е написано BG. Дотогава те се считали за изгубени или унищожени. Една от песните, Suddenly November Morning, беше включена в компилация преди три години, но останалите 15 все още не са се появили никъде.
Кърт Кобейн - Солов албум
Съществува ли въобще такова нещо? Миналата година китаристът на Hole Ерик Ерландсън обяви, че фронтменът на Nirvana работил върху солов албум в седмиците преди да се самоубие и демо записи от него със сигурност съществуват.
Но продуцентът на легендарния албум Nevermind Буч Виг отрече тази информация. „Кърт правеше нови песни, но те бяха само в главата му. Може просто да ги е свирил на Ерик", каза той.
След това самият Ерландсън клекна и заяви, че никога не е твърдял, че солов албум съществува. Тъй че може би феновете на Кобейн ще трябва да се задоволят с излизането на неиздаденото парче от самия Nevermind - инструментал, известен единствено като „Песен в ре".
Green Day - Cigarettes and Valentines
Загубата на този албум май че се оказва истинско щастие за нео-пънкарите. Cigarettes and Valentines бил почти завършен през лятото на 2003-а, когато многоканалните записи били откраднати от студиото.
Фронтменът Били Джо Армстронг бил убеден в стойността на песните, но въпреки това бандата започнала съвсем начисто с нов набор от идеи, които водят до суперуспешния American Idiot, спечелил „Грами" и извел бандата в съвсем различно измерение.
Записите от Cigarettes and Valentines така и не са изникнали оттогава, но все пак някои от песните бяха презаписани и се появиха по други албуми на Green Day.
Ice Cube и Dr Dre - Heltah Skeltah
Двамата рапъри започват да правят този албум в началото на 90-те, подпомогнати от The D.O.C. и Snoop Dogg. Natural Born Killaz е обявена като първи сингъл от него, но никоя от другите песни така и не се появява.
През 2010 г. Ice Cube обясни това с думите: „Eminem и 50 Cent", означаващи, че Dr Dre се е оказал твърде зает с другите си проекти. The D.O.C. също напуснал екипа сърдит и използвал написаните за Heltah Skeltah текстове в своя собствен албум Helter Skelter.
Beach Boys - Smile
Вероятно най-легендарната изгубена плоча в поп музиката. Водещият композитор на Beach Boys Браян Уилсън спрял работата по концептуалния албум след като чул Strawberry Fields Forever на Beatles, защото сметнал, че четворката от Ливърпул просто ги е изпреварила.
Затова в крайна сметка Beach Boys записали изключително минимализиран вариант на албума, озаглавен Smiley Smile. А оттогава легендата за Smile албума се разрасна до неподозирани размери сред феновете на Beach Boys.
Принс - Dream Factory
Принс предпочита сам да пише, аранжира и изпълнява песните си. Но покрай турнето си от 1986-а, той решил да пробва да направи албум със съпровождащата го група The Revolution.
След края на турнето обаче изпълнителят се отказал от тази идея. Той реализирал самостоятелно някои от песните (например Sign O' the Times) и отписал останалите.
Мик Джагър и The Red Devils
Шоутата на The Red Devils в Лос Анджелес привличали звездни гост музиканти от групи като Queen и Motorhead, а сред феновете им бил продуцентът Рик Рубин, който през 92-а продуцираше третия солов албум на Мик Джагър.
Тогава Джагър изпява две песни на живо с The Red Devils, а няколко седмици по-късно влиза в студио с тях и заедно записват 13 песни за 13 часа. Но нито една от тях не влиза в албума на Джагър и никой не ги е чувал (с едно изключение, включено в неговата The Very Best Of... компилация).
