Точно преди 60 години - на 23 октомври 1956 г. - светът наблюдава с удивление как унгарците въстават срещу Съветския съюз.
Това е първият случай, в който хората хващат оръжията и се борят за свободата и независимостта си, откакто държавите в съветския Източен блок попадат под комунистическа диктатура.
Как се случва всичко? След смъртта на Сталин през 1953 г. съветският блок започва да отслабва - в Източен Берлин и Полша избухват бунтове срещу властта през 1954 г. 20-тият конгрес на КПСС се принуждава да признае грешките на Сталин като част от порицаването на "култа към личността".
Лидерът на унгарската комунистическа партия Матяш Ракоши е принуден да подаде оставка, след като е привикан в Москва, където е подложен на тежки критики от новото държавно ръководство на СССР.
През 1953 г. на власт в Унгария идва Имре Наги, който декларира нова и по-либерална държавна програма, която обещава да повиши стандарта на живот и да облекчи бремето върху селскостопанските работници. Започва преразглеждане на делата срещу незаконно осъдените политически затворници.
Унгарското общество инстинктивно усеща, че Имре Наги може да доведе до положителна промяна в режима.
Членовете на старото партийно ръководство обаче осъзнават, че тази промяна може да доведе до търсене на отговорност за политическите им решения и за загуба на привилегиите, с които се ползват дотогава. Те застават зад Ракоши, който успява да убеди съветските ръководители,че програмата на Имре Наги заплашва да унищожи социалистическата система в Унгария.
Наги отказва да оттегли управленската си програма под натиска на Москва, след което е свален от поста си и е изключен от всички партийни длъжности. За министър-председател на Унгария е назначен Андраш Хегедюш.
Унгарските граждани обаче отказват да приемат връщането назад. Група от университетски студенти, писатели, поети и други интелектуалци се обединяват и излизат с искане за още по-радикални промени.
Напрежението достига пиковата си точка през октомври 1956 г. Вечерта на 22 октомври студентите от Техническия университет решават да излязат на демонстрация и формулират исканията си в 16 точки (включително изтегляне на съветските войски от Унгария, провеждане на свободни избори, свобода на словото и печата, сваляне на паметника на Сталин, връщане на Имре Наги на власт и др.).
На 23 октомври 1956 г. хиляди протестиращи излизат по улиците на Будапеща. Централата на унгарското радио се превръща в център на сблъсъците между демонстрантите и властта. През нощта бунтовниците успяват да превземат сградата на радиото, както и още няколко ключови райони на столицата.
В същата нощ Имре Наги отново е назначен за министър-председател. По улиците на Будапеща вече започват да се появяват съветските танкове, изпратени да потушат революцията.
На 25 октомври 1956 г. на площада Кошут, съветските войски откриват огън по мирното население, излязло на протест. Хората правят опит да се укрият в сградата на Министерството на земеделието, но не ги пускат вътре.
Близо 800 души губят живота си в този ден, останал в историята като "Кървавият четвъртък".
След клането на площада, революцията става неудържима.
Имре Наги обявява, че социалистическият режим ще бъде заменен от многопартийна система. На 1 ноември той обявява, че Унгария напуска Варшавския договор и призовава за помощ от ООН с цел опазването на неутралитета на страната.
На 4 ноември обаче Унгария е атакувана от мощна многонационална армия под съветско командване.
В 5:20 ч. унгарският премиер Наги съобщава за чуждестранната инвазия с мрачно радиосъобщение, в което декларира "Нашите войски се борят. Правителството е на мястото си".
Няколко часа по-късно обаче той търси убежище в посолството на Югославия в Будапеща. Бившият му колега и заместник Янош Кадар, който е пристигнал с таен полет от Москва до Шолнок на 60 км от унгарската столица, се готви да вземе властта с подкрепата на СССР.
На 11 ноември зле въоръжените унгарски бунтовници са разгромени от съветските войски. Близо 2000 души умират по време на сраженията в Унгария. Повечето от убитите са младежи под 30-годишна възраст.
На 22 ноември Наги най-после се съгласява да излезе от югославското посолство, след като получава гаранции от Кадар, че няма да посегнат на живота му. Веднага след излизането си обаче той е арестуван от съветските служби за сигурност и е отведен на секретна локация в Румъния.
По това време унгарската съпротива вече е унищожена, а Кадар предприема нова стратегия за дългосрочно неутрализиране на недоволството в Унгария - т.нар. "нормализация".
Две години по-късно Имре Наги и още двама негови съратници са екзекутирани и погребани в затворническо гробище.
Разгромът на унгарската революция е един от най-мрачните епизоди от Студената война. В определени моменти бунтът изглежда така, сякаш може да постигне неочакван триумф.
Цялата нация въстава срещу диктатурата. Част от бунтовниците са въоръжени само с кухненски ножове и туби бензин - въпреки това излизат срещу съветските танкове и успяват да постигнат значими, макар и малки победи из цялата страна.
На 31 октомври "Правда" дори публикува декларация, в която се обещават по-равностойни отношения между СССР и източноевропейските му сателити.
"Съветското ръководство е готово да влезе в съответните преговори с правителството на Унгарската народна република и с други членове на Варшавския договор по въпроса за присъствието на съветски войски на територията на Унгария", се казва в декларацията.
За външните наблюдатели съобщението на Кремъл е тотална изненада. Директорът на ЦРУ Алън Дълес дори го нарича "чудо".
Изходът от кризата изглежда ще надмине дори най-смелите очаквания на Унгария и Запада. Само няколко дни по-късно обаче СССР слага край на надеждите.
Декласифицираните документи показват, че решението на Москва да удави в кръв въстанието се дължи на няколко фактора. На първо място, властите са убедени, че революцията заплашва директно комунистическата диктатура в страната - за разлика от предизвикателството на Владислав Гомулка в Полша, който атакува Кремъл, а не самата комунистическа система.
Москва се страхува и че антикомунистическите настроения в Унгария ще компрометират управлението на лидерите във всички съседни сателитени държави.
В същото време, западните сили биха погледнали на липсата на реакция от страна на Москва като знак за слабост. По същото време тече и Суецката криза - Великобритания, Франция и Израел извършват военни атаки срещу Египет.
Революцията в Унгария предизвиква сериозно смущение и колебания във Вашингтон. Основната линия на политиката на президента Айзенхауер е да поощрява независимостта на т.нар. "завзети" държави, но в дългосрочен план. Той решава, че САЩ няма полезен ход, ако се намеси със сила в защита на Унгария, защото рискува да възпламени нова световна война.
През следващите десетилетия "нормализацията" на Кадар води до пълно изтриване на събитията от 1956 г. от обществения дебат в Унгария. Самото споменаване на Имре Наги в публичен разговор води до риск от наказание.
Едва след падането на комунистическия режим в Унгария през 1989 г. се открива възможност за издирване на архивите и възстановяването на фактите от онзи кървав период.
