Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-популярните урбекс дестинации в България

Дом-паметникът на Българската комунистическа партия на връх Бузлуджа несъмнено е най-известният урбекс обект у нас. Славата на социалистическия монумент е толкова голяма, че се носи по целия свят и ежедневно привлича десетки чуждестранни туристи, желаещи да разгледат изоставения бетонен исполин. Снимка: Христо Узунов
Дом-паметникът на Българската комунистическа партия на връх Бузлуджа несъмнено е най-известният урбекс обект у нас. Славата на социалистическия монумент е толкова голяма, че се носи по целия свят и ежедневно привлича десетки чуждестранни туристи, желаещи да разгледат изоставения бетонен исполин.
Издигнат през 1981-ва монументът днес е символ на краха на социалистическата система у нас. Сред разрушените помещения все още могат да се видят остатъци от произведенията на монументалното и декоративното изкуство, украсявали мащабното здание. Снимка: Христо Узунов
Издигнат през 1981-ва монументът днес е символ на краха на социалистическата система у нас. Сред разрушените помещения все още могат да се видят остатъци от произведенията на монументалното и декоративното изкуство, украсявали мащабното здание.
Въпреки че всички са наясно с популярността, с която се ползва бившата комунистическа обител и факта, че тя е една от малкото достатъчно силни причини, способни да накарат туристи чак от Канада и САЩ да посетят България, властите предпочитат регулярно да забраняват достъпа до монумента, отколкото да решат проблема в полза на туризма. Снимка: Христо Узунов
Въпреки че всички са наясно с популярността, с която се ползва бившата комунистическа обител и факта, че тя е една от малкото достатъчно силни причини, способни да накарат туристи чак от Канада и САЩ да посетят България, властите предпочитат регулярно да забраняват достъпа до монумента, отколкото да решат проблема в полза на туризма.
Паметникът на Българо-съветската дружба във Варна е следващият по популярност БГ обект сред иностранната аудитория и е любима тема на много български фотографи, занимаващи се с проблемите на изоставените сгради и посткомунизма. Снимка: Христо Узунов
Паметникът на Българо-съветската дружба във Варна е следващият по популярност БГ обект сред иностранната аудитория и е любима тема на много български фотографи, занимаващи се с проблемите на изоставените сгради и посткомунизма.
Паметникът е създаден през 1974-та на историческия хълм Турна тепе, където се помещавал щаба на руската армия по време на Руско-турската освободителна война. В мащабната соц продукция са инвестирани над 10 000 тона бетон, а вечер 180 прожектора, заедно с мощна озвучителна уредба, от която звучала Седма симфония на Шостакович, създавали необходимата епична атмосфера. Снимка: Христо Узунов
Паметникът е създаден през 1974-та на историческия хълм Турна тепе, където се помещавал щаба на руската армия по време на Руско-турската освободителна война. В мащабната соц продукция са инвестирани над 10 000 тона бетон, а вечер 180 прожектора, заедно с мощна озвучителна уредба, от която звучала Седма симфония на Шостакович, създавали необходимата епична атмосфера.
Днес атмосферата все още е достатъчно епична, но към нея се прокрадват и зловещите нотки на забравата. Потъналите в мрак помещения примамват урбекс феновете със своята загадъчност. Това, заедно с факта, че от паметника започва подземен тунел, изчезващ в недрата на земята, прави този обект изключително популярен. Снимка: Христо Узунов
Днес атмосферата все още е достатъчно епична, но към нея се прокрадват и зловещите нотки на забравата. Потъналите в мрак помещения примамват урбекс феновете със своята загадъчност. Това, заедно с факта, че от паметника започва подземен тунел, изчезващ в недрата на земята, прави този обект изключително популярен.
Ардинското село Дядовци е най-известното изоставено село в страната, а популярността му се дължи на минаващия край него път за друг важен туристически обект - Дяволският мост. Снимка: Христо Узунов
Ардинското село Дядовци е най-известното изоставено село в страната, а популярността му се дължи на минаващия край него път за друг важен туристически обект - Дяволският мост.
Угаснало преди повече от 20 години, родопското село е изпъстрило с къщурките си един от склоновете на планината. А те не престават да привличат любопитството на туристите, решили да посетят тези места. Снимка: Христо Узунов
Угаснало преди повече от 20 години, родопското село е изпъстрило с къщурките си един от склоновете на планината. А те не престават да привличат любопитството на туристите, решили да посетят тези места.
С останките от домовете си Дядовци предлага чудесна възможност да се докоснете до миналото и бита на Източните Родопи и точно затова ежегодно стотици фотографи и любители на природата се отбиват в селото, за да си откраднат по някой спомен или снимка. Снимка: Христо Узунов
С останките от домовете си Дядовци предлага чудесна възможност да се докоснете до миналото и бита на Източните Родопи и точно затова ежегодно стотици фотографи и любители на природата се отбиват в селото, за да си откраднат по някой спомен или снимка.
Вилата на индустриалеца Пенчо Семов в Габрово е най-новото попълнение в клуба на най-известните изоставени убекти у нас. Тя се прочу преди по-малко от година - през лятото на 2015-та, но оттогава до сега през нея минаха внушителен брой урбекс фенове, журналисти и телевизии, а софийската метъл група Velian дори си направи фотосесия из помещенията. Снимка: Христо Узунов
Вилата на индустриалеца Пенчо Семов в Габрово е най-новото попълнение в клуба на най-известните изоставени убекти у нас. Тя се прочу преди по-малко от година - през лятото на 2015-та, но оттогава до сега през нея минаха внушителен брой урбекс фенове, журналисти и телевизии, а софийската метъл група Velian дори си направи фотосесия из помещенията.
Известна още като "Старопиталището", тази впечатляваща с архитектурата си сграда е построена през 1933-та и известно време е изпълнявала функциите на вила за отдих на семейството на бележития габровец, както и на място за посрещане на гости. След смъртта му е трябвало да се превърне в дом за настаняване на пенсионери, но съдбата има други планове за нея и я превръща в инфекциозно отделение на болницата в Габрово. Снимка: Христо Узунов
Известна още като "Старопиталището", тази впечатляваща с архитектурата си сграда е построена през 1933-та и известно време е изпълнявала функциите на вила за отдих на семейството на бележития габровец, както и на място за посрещане на гости. След смъртта му е трябвало да се превърне в дом за настаняване на пенсионери, но съдбата има други планове за нея и я превръща в инфекциозно отделение на болницата в Габрово.
Днес сградата е мъртва по всички параграфи, но смъртта не може да заличи старанието, което архитект Никола Гръблев е вложил при строежа й, а това е достатъчна причина вилата да продължава да привлича посетители. Снимка: Христо Узунов
Днес сградата е мъртва по всички параграфи, но смъртта не може да заличи старанието, което архитект Никола Гръблев е вложил при строежа й, а това е достатъчна причина вилата да продължава да привлича посетители.
Захарната фабрика в София, категоризирана през 1974-та като паметник на културата с национално значение, е последният обект в нашия скромен материал, и за съжаление, единственият, който вече не съществува. Отскоро той е достъпен за разходки само чрез снимки. Снимка: Христо Узунов
Захарната фабрика в София, категоризирана през 1974-та като паметник на културата с национално значение, е последният обект в нашия скромен материал, и за съжаление, единственият, който вече не съществува. Отскоро той е достъпен за разходки само чрез снимки.
Построена през 1898-ма, фабриката, помещавала 118 години история между стените си, днес представлява просто "още една тухла на земята". Оставена и дори "подпомогната" да загине от собствениците си, тази сграда с уникална архитектура през последните 12 месеца се стопи до размерите на спомен в съзнанието на софиянци. Снимка: Христо Узунов
Построена през 1898-ма, фабриката, помещавала 118 години история между стените си, днес представлява просто "още една тухла на земята". Оставена и дори "подпомогната" да загине от собствениците си, тази сграда с уникална архитектура през последните 12 месеца се стопи до размерите на спомен в съзнанието на софиянци.
Въпреки че достъпът до фабриката се регулира с охрана, това по никакъв начин не възпираше почитатели на изоставените сгради, студенти по архитектура и фотографи да се насладят на нейния оранжево-тухлен чар. Не възпря и тъмните субекти, които като термити оглозгаха постройките. Снимка: Христо Узунов
Въпреки че достъпът до фабриката се регулира с охрана, това по никакъв начин не възпираше почитатели на изоставените сгради, студенти по архитектура и фотографи да се насладят на нейния оранжево-тухлен чар. Не възпря и тъмните субекти, които като термити оглозгаха постройките.

Желанието за приключения постоянно кара сетивата да търсят нови и нови начини за задоволяване на изследователската тръпка. Пребродили на шир и длъж земята, посетили всякакви спиращи дъха дестинации, малко по малко у съвременните откриватели нараства нуждата от нещо ново.

И така, от мрачните подземия на отдавна забравени бункери, от призрачните стаи на опустели старинни замъци и разрушените помещения на някогашни фабрики се ражда любовта към изследването на изоставените сгради или просто урбекс.

Понятието урбекс произлиза от словосъчетанието urban exploration, което ще рече "изследване на градската среда" и в него попадат няколко подвида интеракции с околното пространство.

Сред тях са изследването на изоставени сгради - сталкинг или посещението на изоставени обекти от селски тип - рурекс (rural exploration). Проникването в действащи индустриални обекти пък се нарича инфилтрация. Проучването на подземни съоръжения е известно в някои страни като дигърство.

Екстремни разходки по покривите на активни или изоставени скради се нарича руфинг. Съществува дори комерсиален индустриален туризъм, при който срещу заплащане туристите биват развеждани из функциониращи промишлени съоръжения - фабрики, заводи и т.н.

Като начин за прекарване на свободното време урбексът набира популярност в края на на първото десетилетие на XXI век чрез редица риалити програми, излъчвани по популярни телевизии в САЩ и Европа.

Днес това хоби се радва на популярност в целия свят, а през последните няколко години се забелязва засилващ се интерес и у нас.

Първоначално проявено чрез творбите на някои нашенски урбекс фотографи, нарастващото любопитство доведе до създаването на различни групи в социалните мрежи като "Изоставената България", "Изоставените и старите" и много други, чиито членове постоянно си разменят фотографии и маршрути до непознати места и обекти.

Доказателство, че тази тема тепърва ще търпи развитие, е и появата на първия български сайт за урбекс туризъм - Urbex.bg.

Колкото до обектите - България е страна, богата на урбекс забележителности във всичките им проявления. От изоставени фабрики, през тайнствени подземни тунели, та чак до забравени соц монументи. Последните пък са любими на чуждестранните "експлоръри", посещаващи родината ни специално заради тях.

А сега си пригответе фенерче и чифт здрави обувки, защото с настоящия материал ще ви разведем из прашните коридори на 5-те най-популярни урбекс обекта у нас.

И не забравяйте основното правило, от което се ръководи всеки посетител на подобен род места - "Не взимай нищо освен снимки, не оставяй нищо друго освен отпечатъци, не убивай нищо освен време!"

 

Най-четените