Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо светът става все по-уязвим към хранителни алергии

Някои от най-често срещаните храни, към които децата може да се окажат алергични, са млякото, яйцата, фъстъците, ядките от сорта на лешници, бадеми, бразилски орех и др., сусам, риба, морски дарове и др.

Снимка: Getty Images
Някои от най-често срещаните храни, към които децата може да се окажат алергични, са млякото, яйцата, фъстъците, ядките от сорта на лешници, бадеми, бразилски орех и др., сусам, риба, морски дарове и др.

Хранителните алергии стават все по-често разпространени сред децата по цял свят. Ръстът на алергичните реакции през последните десетилетия е особено забележим в страните от Запада. Близо 7 на сто от децата във Великобритания страдат от непоносимост към определени храни, 9% са те в Австралия. Като цяло в Европа двама от всеки сто възрастни души имат хранителна алергия.

Животозастрашаващите реакции могат да бъдат предизвикани дори при наличие на следи от определени храни. Наложителните ограничения в режима на допустимите ястия може да се превърне в тежест за семейството или социалните контакти на хората.

Учените все още не могат да установят със сигурност защо нивата на алергична уязвимост се увеличават. Изследователите от цял свят обаче се опитват да намерят нови начини за борба с този феномен.

Алергията е състояние, предизвикано от имунната система в опита й да ликвидира веществата от околната среда, които приема за вредни - т.нар. алергени. Регистрирането на тези вещества като недопустими за организма води до алергични реакции при приема им.

Симптомите варират от кожно зачервяване, обриви и отоци в по-леките случаи, до повръщане, диария, затруднено дишане и анафилактичен шок. Някои от най-често срещаните храни, към които децата може да се окажат алергични, са млякото, яйцата, фъстъците, ядките от сорта на лешници, бадеми, бразилски орех и др., сусам, риба, морски дарове и др.

Честотата на проява на хранителните алергии се увеличава през последните 30 години, по-специално в индустриализираните общности. Колко точно висок е ръстът на заболеваемост, зависи от конкретната храна и местожителството на пациента.

Например, във Великобритания са отчели петкратно увеличение на алергиите към фъстъци за периода 1995-2016 г. Изследване в Кингс Колидж Лондон сред 1300 деца на тригодишна възраст показва, че 2,5% от тях имат алергия към фъстъците.

Австралия има най-високото ниво на потвърдени хранителни алергии. Едно от изследванията показва, че 9 на сто от едногодишните деца в Австралия страдат от алергия към яйцата, а 3% - към фъстъци.

Увеличението не се дължи просто на ефекта от повишената информираност и по-добрите методи за диагностика. Смята се, че алергиите и изострената чувствителност към храните може да са предизвикани от промяната в средата, като се вижда пряка връзка между тях и традиционния начин на живот на Запада.

В развиващите се страни се отчитат по-ниски нива на хранителни алергии. По-рядко е те да се срещнат при пациенти от селски райони в сравнение с хора, които живеят в градска среда.

Сред проблемните фактори се включват замърсяването на въздуха, промените в режима на хранене и по-ограничената изложеност на микроби, които променят реакциите на имунната система.

При мигрантите, например, се отчита по-висока заболеваемост от астма и хранителни алергии след пристигането им в приемните страни, в сравнение с живота им в родината. Това допълнително илюстрира значението на фактора "среда" при развитието на патологични състояния.

Няма универсално обяснение за причините, поради които светът става все по-алергичен към храната, но все пак учените имат няколко теории. Една от тях отдава този феномен на подобрената обществена и лична хигиена - причината, поради която съвременните деца не страдат от толкова много инфекциозни заболявания.

Паразитните инфекции обикновено се преборват от организма със същите механизми, които се включват при справянето с алергиите. Когато имунната система се сблъсква с по-малко паразити, тя започва да се настройва към съпротива с други вещества, които би трябвало да са безобидни.

Друга идея гласи, че витамин Д може да помогне на имунната система да развие по-балансирани реакции и да направи организма по-неподатлив на алергии. По-голямата част от населението по света не получава достатъчно витамин Д по различни причини, включително - заради това, че прекарва по-малко време на слънце. В САЩ се отчитат двойно повече случаи на пациенти с дефицит на витамин Д в сравнение с предишното десетилетие.

Една по-нова теория предполага, че развитието на хранителни алергии се свежда до баланса между времето, дозата и формата на контакт с алергените.

Създаването на алергични антитела може да стане през кожата - каквито например са случаите на възпаления при бебета с екзема. Смята се обаче, че храненето с проалергични храни по време на периода на отбиване от кърмене може да доведе до възприемането на по-здравословна реакция и недопускане на развитието на алергия. Това е моментът, в който имунната система на стомаха започва да толерира бактериите и чуждите вещества като храната.

Тази хипотеза е поставена в основата на изследването на Кингс Колидж, което показва около 80% спад на алергиите към фъстъци при петгодишните деца, които са приемали редовно този вид ядки след първата година от раждането си. Данните от това изследване водят до промяна в препоръките на здравните власти в САЩ за храненето с фъстъци в ранна детска възраст. Във Великобритания все пак медиците съветват родителите да се консултират предварително с личния си лекар.

Медицината все още не е открила пълноценно лечение за хранителните алергии. Справянето с това състояние зависи от избягването на проблематичните храни или от спешна помощ при случаи на прием на алергени.

Самото първоначално диагностициране също е трудна задача.

Основният начин за идентифициране на хранителна алергия е пациентът да приема постепенно все по-голямо количество от изследваната храна под лекарско наблюдение. Този метод обаче е притеснителен за децата-пациенти, а и води до риск от по-остра криза. Тестовете на реакциите в имунната им система понякога дава фалшиви позитивни резултати при деца, които не страдат от алергия.

Дори когато диагнозата е установена по безспорен начин, избягването на храните-алергени е трудно. Случва се пациентите да се излагат на контакт, без дори да подозират. Алергенната имунотерапия (приемът на контролирани малки количества от веществото) е един от начините, които биха могли да намалят чувствителността на алергичните пациенти. Въпреки това, тя не предоставя окончателно решение на заболяването.

Ясното и точно описание на съдържанието в хранителните стоки е изключително важно с оглед на това, че алергиите могат да доведат до опасни усложнения или смъртни случаи.

 

Най-четените