Емблемата на фалиралия миналото лято футболен клуб ЦСКА вече се превърна в ябълката на раздора. Двата нови отбора със същото име – ЦСКА-София и ЦСКА 1948, се хванаха гуша за гуша кой да я наследи. Изкараха се хора на протест, извадиха се пари. Накрая стана една, дето не е за разправяне…
Нека обаче видим какво всъщност представлява тази емблема, уж носител на автентичното начало. Подобна хералдика е характерна за ранните години на соца, когато такива самодейни опити за голямо изкуство са ги рисували по хорските дувари.
Самата стилистика на емблемата на ЦСКА е сходна с онази на безумния стар герб на България. Помните го - с лъва в поза „рампант”, който крачи върху някакво зъбчато колело.
На въпросния механизъм работата му беше „да отразява” промишлеността, механизацията и работническата класа. Житните стръкове отстрани бяха символ не само на плодородието, ами и на прогресивното социалистическо селячество. Нали властта беше „работническо-селска”… Най-отгоре имаше петолъчка, да се знае коя е партията майка. А по едно време дори бяха сложили и надпис „681 – 1944”, досущ като на умрял…
Емблемата на ЦСКА датира от същите времена на соца. И изглежда правена по калъпа на същия герб. Най-голямата разлика е, че представителят на животинския свят е отстъпил място на червената петолъчка. Тя и до днес си стои изтипосана на централно място.
Според някои петолъчката символизира човешкото начало, като звезда във формата на човешка фигура. Други я свързват със знаци от юдейската символика, а според трети тя символизирала военната мощ.
Под нея има нагънат байрак, който – точно като в стария герб на България – трябва „да отразява всичко”. Затова отстрани е изографисан националният флаг на страната ни в бяло, зелено и червено. Да се знае, че това нещо е българско. Но на по-централното място цветът вече е само червен, а върху него пише ЦСКА. Разбира се, не са забравили да сложат и годината на основаване на клуба – 1948.
В първоначалния си вариант емблемата на ЦСКА, точно както и стария държавен герб от соца, има отстрани житни класове. В края на 60-те години незнайният хералдик ги сменя с днешните дъбови листа.
Да кажем, че има някаква логика, тъй като дъбът е символ на устойчивост и здравина. Това е и най-коравата дървесина, точно като главите на военните от онова време (нали помните лафа, че когато Господ раздавал акъла, военните били на маневри).
Подобни листенца от дъб имаше навремето и върху генералските пагони. Очевидно замисълът е бил и такъв, че ЦСКА ще е генералът на българския спорт. Което, в крайна сметка, не беше далеч от истината.
В по-ново време в ЦСКА видяха, че многократни шампиони на страните си като например Ювентус поставят по една звезда на всеки десет спечелени титли. И, за да не останат по-назад, също си сложиха най-отгоре още три петолъчки, по случай всичките си 31 комплекта златни медали. Във военното дело три звезди има на пагона на всеки генерал-полковник. Но докато стигнат четирите звезди на бившия си ментор, армейския генерал Добри Джуров, футболистите ще трябва да се потрудят още много.
Всъщност от тази емблема от соца по никакъв начин не става ясно, че неин носител се явява спортна организация.
Но в онези времена подобна безпомощност в знаковите емблеми далеч не беше рядкост. Въпросната композиция може и да става за войнишкия стенвестник, но не и за футболен отбор от национална величина, какъвто беше ЦСКА.
Хайде, това както и да е. Нека приемем, че за спортния клуб на армията може да е характерна подобна фатмашка естетика, че дори и да се харесва на хората. В крайна сметка запалянковците са си свикнали с нея, харесват си я.
Тези дни обаче от „Армията” пуснаха новата емблема на отбора на Гриша Ганчев ЦСКА – София. Бизнесменът беше казал, че е „много хубава, с леки подобрения”.
Излизала по случай 70-ата годишнина на ЦСКА, която е чак през 2018 г. Злите езици твърдят, че този ход се налага основно заради това, ако Ганчев все пак не успее да сложи ръка върху оригиналната емблема. За нея ще има втори търг до края на месеца.
Не е ясно колко е платил Ганчев за новото творение, но може да бъде сигурен, че парите му са заминали на вятъра. Всъщност представеният нов вариант наистина си е този със старата емблема. Само че са вкарани още заоблени около нея елементи, свидетелстващи главно за умствената заобленост на твореца.
Около старата емблема хералдикът на Ганчев е написал първите строфи от песента на агитката „Още от дете запали моето сърце…”
И за да не е само това, взел, че е оградил всичко с още един пояс зеленина. Дъбовите листа около петолъчката очевидно са му се видели малко. И е сложил отстрани два несъразмерно големи лаврови клона, всеки с по 21 листа.
По принцип от тях произлиза дафиновият лист, който не е препоръчителен за хора със стомашни заболявания. Иначе в древна Гърция от лавър са правели венците, поставяни на победителите във военни битки и спортни състезания. Явно сега това е бил тънкият замисъл.
Изтъркано и тъпо, ама колкото си щете. Хем Ганчев уж е изкуствовед, и има богата колекция от картини на ред майстори начело със Златю Бояджиев. Един Господ знае как на такъв човек може да му хареса подобно скудоумие.
Всъщност проблемите на ЦСКА с клубната емблема не са от вчера. Навремето, малко след избухването на демокрацията в България, логото с петолъчката временно отиде в нафталина. Изработиха нов клубен знак. С два изправени лъва, между предните лапи на които имаше топка. Левскарите веднага измислиха, че на логото царете на джунглата всъщност играят волейбол.
По-интересното е, че в шарките на самата топка пак имаше закодирана петолъчка, само че обърната с главата надолу. А това на езика на хералдиката е знак на дявола и не води до нищо добро.
И наистина – с нея ЦСКА беше връхлетян от онази катастрофа срещу Левски, завършила с резултат 1:7. А няколко години по-късно върнаха старата емблема, която сега вече е презалесена с дъб, лавър и какво ли още не.
