Идеалният отбор на България за всички времена | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Идеалният отбор на България

Ивайло Стоименов
02.09.2011, 10:29 (обновена 04.09.2011, 18:00)

1 от 5 снимки Назад Напред

Ицо и Краси

Снимка: © Getty Images

Христо Стоичков и Красимир Балъков събраха най-много читателски гласове

1. Борислав Михайлов (102 мача за България в периода 1983 - 1998)

Вратарят на националния от 80-те и 90-те години бе и капитан по време на най-големия успех на българския футбол - четвъртото място в света на Мондиал'94 в САЩ, и герой при драмата с дузпи на осминафинала срещу Мексико и славната победа на четвъртфинала срещу Германия. Тръгнал от школата на Левски, синът на друга синя легенда - Бисер Михайлов, се наложи много млад в клубния си отбор, а оттам и в представителния тим на България, където стана първият футболист, минал границата от 100 мача. Игра още на световното първенство в Мексико през 1986, когато е най-добре представилият се играч и е избран за футболист на годината, както и на Европейското в Англия през 1996. В момента е президент на Българския футболен съюз, а неговият син Николай на свой ред пази на вратата на националите.

2. Александър Шаламанов (42 мача/1 гол в периода 1963 - 1973)

Легендарният десен бек победи в анкетата с аванс от около 60 гласа пред защитника на Левски от 80-те години Пламен Николов. Шами, както го наричат с любов привържениците на Славия, е истинска институция за белия клуб. Печели два пъти наградата за футболист на годината в България - през 1963 и през 1966, когато е избран и в идеалния отбор на Световното първенство в Англия. Участва още на Мондиал'70 в Мексико. Любопитен щрих от неговата биография е, че освен футболист, той е и отличен скиор, представял българия на Зимните олимпийски игри в Скуо Валей, САЩ, през 1960 г.

3. Трифон Иванов (77/6, 1988 - 1998)

Кошмарът на Руди Фьолер и други топнападатели в световен мащаб бе категоричният победител за своя пост. Тръгнал от славната някога школа на Етър и доразвил таланта си в ЦСКА, Туньо плашеше на терена не само с вида си, но и с безкомпромисната си игра. Майстор на шпагата и вероятно най-добрият бранител в историята на родния футбол, той натрупа международен авторитет и на клубно ниво с фланелката на Рапид (Виена), с който достигна до финал за КНК през 1996, като през същата година стана футболист номер едно на България.

4. Цанко Цветанов (40/1, 1991 - 1996)

Друг от героите на САЩ'94 също бе убедителен на своя пост в анкетата. Подобно, на Трифон Иванов, и Цанко е продукт на великотърновската школа и е част от поколението, спечелило историческата титла през 1991 г. По-късно той последва своя треньор Георги Василев и в Левски, където стана шампион още два пъти - през 1994 и 1995, както и при завръщането си при „сините" след шестгодишен гурбет - през 2002. В най-силните си години, Цветанов бе ляв бек-мечта, стабилен в защита и сеещ хаос в противниковата половина с пробиви, центрирания и далечни шутове.

5. Димитър Пенев (90/2, 1965 - 1974)

По-младите любители на футбола няма как да са гледали чичо Митко като играч, а го познават преди всичко като най-успешният треньор у нас, направил България четвърта в света. Само че от по-възрастните знаем, че с екипите на ЦСКА, Локомотив (София) и националния отбор той е бил уникален защитник от световна класа - мощен физически, но и голям спортсмен, играл на три световни първенства (1966, 1970, 1974). Голям любимец на целия български народ, не само с постиженията си във футбола, но и със словесните си бисери. Футболист на годината през 1967 и 1971.

6. Стилиян Петров (101/8, 1998 - досега)

Единственият от сегашните футболисти в националния отбор, който намери място в символичната единайсеторка на най-малко бляскавия пост във футбола, но и в най-оспорваната категория в анкетата. Настоящият капитан на България преодоля с малка преднина от около 60 гласа конкуренцията на двама от славното поколение през 90-те - Златко Янков и Ивайло Йорданов. Днес срещу Англия Стенли ще изравни рекорда на Боби Михайлов по срещи за националния отбор. Юношата на Монтана бе железен в ЦСКА и Селтик, където стигна до капитанската лента, а сега има тази чест и в английската Висша лига в отбора на Астън Вила. Футболист номер едно на България за 2003 г.

7. Емил Костадинов (70/26, 1988 - 1988)

Отбеляза двата може би най-важни гола в историята на българския футбол - при победата над Франция с 2:1 на 17 ноември 1993 г., класирали ни за САЩ'94, като по този начин си спечели прозвището Свети Емил. Освен че бе част от силното поколение на ЦСКА през втората половина на 80-те, той направи и силна кариера на запад, включително в грандовете Порто и Байерн. С баварците спечели Купата на УЕФА през 1996 г., разписвайки се на финала срещу Бордо. Разбира се, футболист на годината през 1993.

8. Красимир Балъков (92/16, 1988 - 2003)

Филигранен техник, плеймейкър от свръхкласа, за него казваха, че ако беше бразилец, би бил титуляр в отбора, спечелил световната титла през 1994 г. Влезе в идеалната селекция на мондиала заедно с голмайстора Христо Стоичков. Третият юноша на Етър в идеалната единайсеторка бе единственият от титулярите в САЩ, който никога не е минавал през софийските грандове. От Велико Търново Краси отиде направо в Лисабон, където се превърна в легенда на Спортинг. След това, през 1996 направи следващата крачка в кариерата си, преминавайки в немския Щутгарт. Там стана част от вълшебно атакуващо трио заедно с Бобич и Елбер. Отказа се от националния отбор, а скоро след това прекрати и футболната си кариера, на 37-годишна възраст, все още в блестяща форма. Футболист на годината през 1995 и 1997. В момента е треньор на хърватския Хайдук (Сплит).

9. Георги Аспарухов (50/19, 1961 - 1971)

Велик, незабравим, идол на поколения, Гунди сякаш бе от друга планета - както с футболното си майсторство, така и с джентълменското поведение, с което печелеше сърцата на свои и чужди. Жестоката съдба го отне преждевременно от този свят, заедно с друг прекрасен български футболист - Никола Котков. На погребението се стичат над 150 000 човека, които искат да си вземат последно сбогом с двамата благородници на най-великата игра, а целият футболен свят е потресен от трагедията. С националния отбор играе на три световни първенства - през 1962, когато едва на 19 години става първият българин с гол на Мондиал, 1966 и 1970. Паметни са мачовете му за България през 1962 с Португалия (3:1), 1963 с Португалия (1:0), 1965 с Белгия (3:0 и 2:1), 1967 с Швеция (3:0), 1967 с Португалия (1:0) и през 1968 с Италия (3:2). Аспарухов е и първият българин, отбелязал гол на Англия - при равенството 1:1 в контролна среща на „Уембли" през 1968 г., когато домакините са все още действащ световен шампион, а нашата „деветка" матира цялата им защита с пробив от центъра. Напълно логично, Гунди бе избран за футболист номер едно на България за ХХ век.

10. Димитър Якимов (67/9, 1960 - 1974)

Наричат Митата „Поетът на футбола". Юношата на Септември прави забележителна кариера с ЦСКА, печелейки 6 титли и 6 купи на България. Той е една от фигурите, радващи се на голямо уважение и сред привържениците на другите отбори у нас заради красотата, която твори с играта си. Прочут е тандемът му със забележителния голмайстор Петър Жеков на клубно ниво и с Георги Аспарухов в националния отбор. Именно дълъг пас на Якимов през цялата защита на Белгия намира славната „деветка", за да отбележи Гунди единият от двата си гола за победата в допълнителен квалификационен мач във Флоренция, класирал ни за Мондиал'66. Нещо повече, Митата сам вкарва попадението, което изпраща България за първи път на световно първенство - през 1961 срещу Франция. Участва още и на Мондиал'70.

11. Христо Стоичков (83/37, 1986 - 1999)

Макар и не с традиционния си номер 8, тъй като го поставихме според класическата номерация за ляво крило с 11, Ицо бе най-безапелационно избраният играч в анкетата. Каквото и да кажем за него, ще бъде малко. Най-успешният ни футболист за всички времена, единственият българин - носител на „Златната топка", голмайстор на Мондиал'94, легенда на ЦСКА и още по-голяма на Барселона, с който спечели 5 титли на Испания и КЕШ през 1992. „Златна обувка" през 1990 и носител на още куп отборни и индивидуални награди. Известен е с трудния си характер, но тези недостатъци остават в сянката на футболните му постижения. Най-известният българин по света.

Oще: александър шаламанов  анкета  борислав михайлов  българия  всички времена  георги аспарухов  димитър пенев  димитър якимов  емил костадинов  идеален отбор  красимир балъков  национален отбор  стилиян петров  трифон иванов  христо стоичков  цанко цветанов 



Видео