Fuck you very much - има такъв сайт и го следя. Ако не си чувал, fuckyouverymuch.dk (по думите на създателите си) е визуален дневник на двойка приятели - мъж и жена - които комуникират по този начин със света. Винаги започват коментара под снимката с "Ние". И, позна, нямат цензура.
Изразът е толкова силен, че заслужава повече внимание. Става дума за директната искреност, тази, при която независимо от пола на събеседника казваш всичко в очите. И това няма нищо общо с грубост. Просто е единственият коректен начин на комуникация. Не е комформизъм, не е клише, не е лицемерие. Понякога може да звучи обидно, но всъщност не е.
Евфемизмите ще смачкат опита ни за съществуване, докато се плашим от центробежната сила на тези и онези думи. Защото е много по-лесно да си уклончив, приблизителен, да не отказваш директно и да клинчиш.
А директните думи са най-доброто. Висша ценност. Пишем всеки ден какво ли не, говорим, мислим в думи. Именно тази вербална обособеност на ежедневните социални ситуации ни поддържа живи.
Въздържането от цинизми и вулгаризми е комплексарщина. Това не значи, че сега трябва да започнеш да псуваш наляво и надясно, само за да си докажеш колко си cool, разкрепостен и провокативен. Просто не трябва да си позволяваш да се самоограничаваш в изразните си средства.
Не е честно да наричаш познатите си "приятели". Не е правилно да наричаш чукането "любов". Но и обратно.
В опита да не сме преемоционални животни често наистина любезните хора забравят за собственото си щастие. Следва натрупване на агресия и в един момент тя се освобождава - поведенчески, вербално, а понякога с изгърмяване на някой бушон в сложната ел. система в главите ни.
Самото псуване е частен случай на всичко това. Провокация в най-изкристализирала форма. Псуваш и се изплюваш в грозното лице на жертвата си. Навик, чрез който изразяваш гнева си.
Причината? Искаш съсредоточено да навлезеш в майчиното тяло на потърпевшия, за да създадеш по-добро негово копие. По този начин ти му казваш, че е несполучливо човешко създание, мазен червей, изкипяло мляко, полуумряла амеба и всичко, което не харесваш. Ако всеки път се замисляш над причината, може да забравиш яростта си, а по този начин да неутрализираш силата на тестостерона. А псуването на ум дори, знаеш, си е почти олимпийска дисциплина - всички я практикуват, всеки ден, спрямо камара околни.
Просто знаеш, че псуването е и национална черта - попържнята! Стоичков и великите му увековечени многократно реплики по световните стадиони. И онзи т.нар „синдром на халището" - според проф. Марко Семов българинът е смел под юргана, когато може да псува наволя, но когато се изправи пред обекта на своите заплахи, веднага в действие влиза класическото „Преклонена главица остра сабя не сече!". Сега схващаш, псувнята се оказва и символ на страха - защото когато не можеш да противодействаш адекватно на чуждо действие или решение, псуваш на ум.
Дори произнасянето на „мръсните" думички в детството ти е било символ на свобода, пичовете говорят така, мамините синчета и сдуханяците - не. Липсата на цензура променя социалния статус. И се чувстваш велик по един малоумен и кратък, но истински начин.
"Fuck you" е наистина новото "Thank you". Честно, директно, може дори да е без злоба и негативизъм. Най-важното е да не забравиш, че основното значение на „fuck" не е обидно, а напротив. А някой някога беше казал: „С едно препсуване нещата не се променят... Но е едно добро начало!".
