Шампионските амбиции на Левски снощи потънаха в река Осъм. Сега сините ще трябва да се борят със зъби и нокти поне за място в Европа. Което с оглед на показаното и в двете срещи не изглежда никак, ама никак сигурно.
Ситуацията покрай сините в момента още веднъж доказва, че у нас всичко е или бяло, или черно. Само преди седмица, със същата бездушна игра, тимът спечели срещу Миньор. Тогава обаче критики нямаше. Ако това, по някакво чудо се бе повторило в Ловеч, картинката щеше да бъде същата. Загубата с 0:3 обаче отприщи лавината на недоволството. И приказките за незабавна промяна в тима са налице.
Дали обаче тя трябва да започва сега и от Георги Иванов?Едва ли..Гонзо със сигурност не е идеалният вариант за треньор и има още много да учи. И допуска грешки. Като тази с огромното доверие, гласувано на отдавна изчерпаните за тима Телкийски, Йовов, Александров, Топузаков, Петков.
През годините всеки от тях даде много. Но някой дали си спомня да са били лидери?Няма и как, защото не се е случвало. Те блестяха, защото не се налагаше да дърпат тима напред, имаше някои друг, който да го прави.
Затова промяната трябва да започне от тях. И от връщането в тима по най-бързия възможен начин на изпуснатите юноши - Ивелин Попов, Иван Бандаловски, Димитър Макриев, Атанас Курдов...
Току виж от някой от тях произлязъл новия Гонзо. На който наистина му пука за случващото се. Иначе отдавна да е започнал да твърди, дори при провал, че съперникът не е надиграл тима му... Нещо, в което снощи „опитният" Димитър Телкийски изглеждаше искрено убеден.
