Евтаназията остава извън закона
Животът е дар. А смъртта? Може ли да се превърне в дар? Може, според вносителите на проект на Закон за евтаназията. Българският парламент проведе емоционално заседание на 1 септември при обсъждане узаконяването на евтаназията. Мнозинството гласува "против".
Законопроектът е публикуван на страницата на Народното събрание. Три страници текст, систематизирани в общо 15 члена.
Постната нормативна уредба по въпроса за евтаназията, въпрос на живот и смърт, буди съмнение в безкористността на вносителите. Твърденията им, че приемането на този закон би било висша проява на хуманност от страна на обществото към страданията на неизлечимо болните са в противоречие с подхода към проблема в предложения проект.
Оскъдният обем на законопроекта, тесният кръг от регламентирани въпроси, липсата на ясни, прецизни легални дефиниции, говори за повърхностно, незадълбочено отношение на създателите на проекта към сериозните въпроси, които трябва да уреди подобен закон.
Най-притеснителните текстове са свързани с възможността евтаназията да се разреши и без съгласието на лицето, за което се отнася. Това са случаите на насилствена, недоброволна евтаназия, в които неизлечимо болният е в "такова състояние, в което не може да изрази своята воля" и когато "болният е непълнолетен."
В тези случаи, решението за евтаназия се взема от семейството на болния, а молбата им се разглежда от специална комисия от лекари и юристи. Решението на Комисията подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
От прочита на текста, човек остава с впечатлението, че предложеният закон е истински дар за роднините на тежко болните и за центровете за трансплантации. Също и за бюджета на Националната здравно-осигурителна каса.
Семействата на болните ще могат веднъж завинаги, законно да решат проблема със скъпоструващите грижи за болния. Единствената пречка пред наследяването може да бъде отстранена законно. Законодателно е уреден и въпросът с органите на умъртвения, които "могат да бъдат трансплантирани на нуждаещи се граждани"...
Готово ли е действително обществото ни да узакони евтаназията? Изучени ли са обществените нагласи, мнението на хората, религиозните им чувства? За и против узаконяването на евтаназията могат да се изтъкнат достатъчно силни аргументи.
От една страна, всяко човешко същество има право да се разпорежда свободно не само с живота, но и със смъртта си. Евтаназията слага край на мъките на страдащи и вегетиращи същества, неспособни да водят пълноценен живот. Доколкото евтаназията се прилага нелегално, разумно е да бъде контролирана и подвластна на строги правила.
От друга страна, евтаназията е акт на убийство, отнемане на живот, причиняване на смърт на човешко същество. Тя би могла да даде огромна власт в ръцете на лекарите, да подкопае доверието към тях, да отвори широко вратата за злоупотреби от близки и роднини за постигане на материални цели.
Съдбата на законопроекта говори недвусмислено за колебание, неувереност в обществото за необходимостта от узаконяване на евтаназията. Държавите с легална евтаназия в Европа са Белгия, Холандия, Люксембург, Швейцария.
