Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ужасът да кажеш "браво!"

Всички са позитивни, докато някой друг не блесне
Всички са позитивни, докато някой друг не блесне

Всеки път, когато някой ми каже, че съм "хейтър", го питам: "А ти кога последно похвали някого за нещо?" и настъпва мълчание.

Българинът изпитва див ужас да отправи хвалба, да каже нещо хубаво на някой друг. Просто ей така. За цвят и свежест. Не може и това е. Иначе да се "хейти" е лошо, това го знаем всички.

По същата логика гражданинът до теб се притеснява, ако някой му каже "браво", защото току-виж нещо го "урочасал" или - не дай си боже - ще му иска пари...

Това мислене е вкоренено дълбоко в местния манталитет и няма отърване. Неслучайно съществуват поговорки от типа на "Много хубаво не е на хубаво" и "Дете се целува, само докато спи". Така де - карай го да се чувства незначително и нищожно от малко, да не би някой ден да се възгордее, че буди възхищение у околните и да вземе да си повярва прекалено, че от това по-лошо няма.

Всички в калта! Никой да не се харесва гласно, чухте ли? Харесвайте си се тайно, не сме длъжни да ви търпим увереността.

Американците, дето им се подиграваме, че са "тъпи и дебели", са напред с материала, в голяма степен заради умението си да се мотивират, поощряват, да си удрят по едно рамо и да си ръкопляскат непрекъснато и на общо основание.

"Лошо, лошо, не ми ги давай тези за пример" ще каже някой, който цяла нощ е сънувал новата кола на съседа, след като три нощи не е спал заради същата. Но същевременно, като се разминават пред блока и си помахат, се прави, че не забелязва.

Да, тук, ако отидеш на екскурзия някъде, дъщерята ти я приемат в реномиран западен университет със стипендия или просто изглеждаш добре, внимаваш да не забележат много хора, за да не завиди някой.
А и да не си помислят, че се "хвалиш" нещо, че това вече е краят.

Само злите и самозабравили се уроди се хвалят, другите гледат в земята цял живот и са "добри".

"Скромността краси човека". Лошо ми става, като го чуя това. Защото от него най-много страдат умните и талантливите. Глупаците са арогантни и хич не им дреме. Способните хора се притесняват да заявят себе си, а тъпаците нямат никакви скрупули и са шумни.

И не, единствената алтернатива на това да си захлупен, задръстен и притеснен от собствените си достойнства не е това да си някакъв изрод с гигантско его и "самочувствие без покритие" или "прекалено високо самочувствие за себе си", както би казала мис Етрополе 2019 година.

Това, че скромността красяла, го е измислил някой завистлив злобар без никакви качества, който цял живот се е гневил на чуждите успехи и изведнъж е преценил, че животът му би бил далеч по-спокоен, ако по-кадърните от него го раздават по-скромно.

И понеже злото се разпространява по-бързо от доброто, е успял. Сега дори пред приятели не можеш да се похвалиш спокойно, защото би било някак "нескромно", разбираш ли...

Иначе напоследък всички са много "позитивни", нали...

Това, което аз лично разбрах от "положителното мислене" е, че най-позитивен си, ако:

1. Кажеш на някой да не хейти, защото не трябва да се хейти (и така всъщност да изхейтиш хейтещия).

2. Говориш за чия.

3. Четеш тъпи книги за това как можеш и без мъж още 20 години, нищо че не си правила секс от 2013-та. Понеже човек си е самодостатъчен и е важно да обичаме себе си. Бляк.

Все си мисля обаче, че е доста по-градивно да бъдем критични към злото и активно да поощряваме доброто - с думи и действия, отколкото просто да не гледаме новини, защото е негативно и едновременно с това да не можем да си пречупим езика, за да кажем на приятелка "браво, че свали тези 20 кила със спорт и диета, ти си пример за мен".

Защото, ако умееш да се радваш и да уважаваш чуждите достойнства и успехи, ти самият вече си успял. Успял в това да дадеш своя принос към излизането от порочния кръг "завист-скромност-суеверия", който мори народа от незапомнени времена и развъжда комплексирани чудовища.

 

Най-четените