Webcafe

Трагичната холивудска история, която събра на екран Питър Динклидж и Джейми Дорнан

лебовскиFilmcafe
21.10.2018, 10:33 (обновена 23.10.2018, 12:02)

Оригиналната продукция на HBO "Моята вечеря с Ерве" разказва за живота на актьора Ерве Вилшез, предизвикателствата пред хора с изоставане в растежа и демоните на алкохола.

Ерве Жан-Пиер Вилшез е име, което не е така добре познато на българските зрители както на тези в САЩ. Той става популярен с ролите си във филма за Джеймс Бонд "Мъжът със златния пистолет" (1974 г.) и в американската телевизионна поредица "Fantasy Island".

Актьорът се ражда с хипофизарен нанизъм - заболяване, което води до изоставане в растежа. Заради ръста си е жертва на тормоз в училище, а утеха намира в рисуването. През 60-те години започват и неговите актьорски изяви. Подобно на други трагични холивудски истории те вървят ръка за ръка с проблеми с алкохола и неконтролируемо женкарство, а в крайна сметка Вилшез сам отнема живота си.

Неговата история оживява на екран с филма "Моята вечеря с Ерве" - оригинална продукция на HBO, чиято премиера в България беше в неделя, 21 октомври, а вече е достъпен за гледане и в HBO GO.

Филмът е по идея, сценарий и режисура на Саша Джерваси. Той ползва като база на историята своите лични впечатления от срещата си за интервю с Вилшез, състояла се малко преди самоубийството на актьора.

В образа на Евре влиза друг актьор със сходно заболяване - Питър Динклидж, популярен с ролята си на Тирион Ланистър в сериала Game of Thrones.

Джейми Дорнан ("50 нюанса сиво") играе интервюиращия го журналист, чийто първообраз е самият сценарист и режисьор на филма Джерваси.

Двамата актьори се потапят в едни нестандартни за тях роли в "Моята вечеря с Ерве", който се опитва да покаже човешкото лице на Вилшез - отвъд холивудския му имидж на своенравен французин и женкар с проблемите с алкохола.

В свое интервю Динклидж и Дорнан споделят трудностите по направата на филма и реалността в Холивуд през техните очи.


Питър, доколкото разбрах, от години работиш по този филм със Саша?

Питър Динклидж (ПД): Години, наистина. Всичките ми сцени отнеха години. Сцените на Джейми ги заснехме за около 5 минути. Моите отнеха 14 години.

Джейми Дорнан: Наистина ли работиш от 14 години по филма?

ПД: Откакто за пръв път срещнах Саша, да. Той дойде да гледа пиеса, в която участвах – "Ричард III". Излязохме на вечеря, първата от стотици такива. Той ми даде кратък сценарий, който беше написал – и тогава се казваше "Моята вечеря с Ерве". Беше дълъг около 30 страници и по-голямата част от него се концентрираше върху самото интервю, заедно с няколко сцени от миналото.

Реших, че е страхотна идея. Не знаех много за Ерве. Знаех кой е бил, като всеки друг: образът на Тату от "Fantasy Island", репликата "de plane, de plane"... И си помислих, че идеята за филма е наистина пленителна - очевидно заради моя собствен ръст. Този човек ми беше любопитен, както и животът, който е водил и който е разкрил в разговорите си със Саша.

Значи още от този момент беше готов да участваш?
ПД: В общи линии да.

Джейми Дорнан: Имаше ли моменти през тези 14 години, в които филмът почти е бил пред заснемане?

ПД: Да. В известна степен. Както с всичко останало, трудно е да се намери финансиране. Саша получаваше обичайния въпрос: защо? Защо този човек? Не е Уинстън Чърчил. Беше много специфично. Не е жанров филм, но е много специфичен. И обикновено в днешно време документалните филми са тези, които разказват за подобни по-слабо известни хора. А често и самият аз по-скоро бих гледал документален филм.

ДД: Но има глад за такива неща.

ПД: О, да, обичам документални филми за хора, за които не знам нищо. Но Саша беше срещнал този човек, беше прекарал няколко нощи с него. Филмът кондензира всичко това в една вечер, но той всъщност прекарва три нощи, говорейки с Ерве. И тъй като Саша е и режисьор, и сценарист, беше наистина страхотно да работиш с някой, който е преживял от първа ръка написаното.

И, ако трябва да сме честни, мисля (и Саша вероятно ще ви каже същото), че  вероятно отне толкова дълго да завършим филма, защото беше толкова лично за самия него. Трудно е да покажеш нещо на света, да го освободиш един вид, когато то е толкова близо до самия теб.

А хората, които са познавали и са обичали Ерве, са все още наоколо и ти искаш да отдадеш своите почитания и да уважиш това. Но в крайна сметка, особено за мен като актьор, трябва по някакъв начин да направиш ролята своя. Защото никога няма да бъдеш този друг човек, а в други случай просто ще направиш негова евтина имитация.

Кои бяха неговите черти, които трябваше да изучиш най-внимателно, за да го изиграеш правилно?

ПД: Гласът му вероятно е по-добре познат, отколкото е той самият, така че преди да направя каквото и да е друго, трябваше да овладея гласа – за самия себе си, ако не за другиго. Ако не можех да го направя, не мисля, че щеше да е редно да играя ролята.

След това дойде външният вид – направихме много опити в тази насока и накрая решихме, че в случая важи максимата "по-малкото показва повече". Въпреки това Джейми носеше много специални протези, за да играе Саша. Наистина много протези!

Има толкова много мета елементи в този филм, но да играеш човека, който го е написал и режисирал може би е било странно изживяване в определени моменти?

Джейми Дорнан (ДД): Да, забавно е и мисля, че напълно съзнателно се постарахме да не позволим това да ни пречи. Разбира се, аз играя една версия на Саша, но никъде в сценария не видях момент, в който той да е наречен Саша Джервази – винаги беше нещо различно. В много ранен етап решихме да е ирландец, така че да запазя собствения си акцент, защото не мислехме, че това героят да е англичанин ще добави нещо към него.

Мисля, че това помогна малко за разграничението, което Саша искаше, а и същевременно направи ролята по-лична за мен. Превърна я в нещо, което аз, което ние можехме да създадем. Питър обяснява как е направил своя собствена версия на Ерве, която не е като копие и не е просто някой, който се облича като Ерве Вилшез и се опитва да бъде него. Мисля, че това е важно.

Откъде мислите, че идват демоните на Ерве? Мислите ли, че е детска травма или факта, че е бил третиран като нещо друго през по-голямата част от живота си? И мислите ли, че пиенето и женкарството му са били симптом или просто са влошили ситуацията?

ПД: Да, мисля, че пиенето изкарва демоните на много хора. Пиенето е сложно. Променя личността - към добро и към лошо. Има хора, които имат проблем с него – други нямат такъв. Някои хора са щастливи, когато пият, други стават наистина груби, когато са пияни. Какъв беше изразът? Ирландците пият, за да са щастливи…?

ДД (който е ирландец): Така продължаваме напред.

ПД: Така продължавате напред. Очевидно, това не се случва с Ерве. Мисля, че пиенето го е изкарвало извън релси. Не го съдя и наистина искам да говоря уважително за човека. Но мисля, че той е преследвал този балон със слава, който е преминал покрай него, и мисля, че това го е отдалечило от нещата, които на моменти са били по-важни. Обръщаме внимание на това във филма.

Той е бил много интелигентен, много артистичен джентълмен. Бил е изключителен художник, но славата го е победила. А славата е нещо много абстрактно – тя е резултат от усилена работа. А когато се "закачиш" само към частта с популярността без причината, която води до нея, тогава мисля, че си загубен.

Докато гледах филма мислих, че Холивуд също има тъмна страна. И мисля, че това може да се види и в двамата персонажи.

ПД: Като всеки друг бизнес Холивуд иска да прави пари и ако спреш да им изкарваш пари вече не се интересуват от теб. Но това е валидно за всеки бизнес.

По-брутално ли е в Холивуд в сравнение с други индустрии?

ДД: Мисля, че просто е по-концентрирано.

ПД: Мисля, че е брутално, ако не поемеш контрол над собствения си живот. Мисля, че ако си сигурен в себе си и сам взимаш решенията си, не е толкова брутално. Това не е валидно за всеки, защото познавам много актьори, които работят това от много млади, но въпреки това са сред най-земните, красиви хора, които познавам. Но мисля, че много актьори, когато са млади, нямат контрол над живота си. И това е опасната част и момента, в който много млади хора излизат извън релси. Защото знаете как е със славата…


Питър, кои са нещата в Ерве и в неговите преживявания в Холивуд и в живота му, които ти успя да съотнесеш към собствения си живот? Дано все пак живеем в общество, което се отнася по-добре към различните, без значение дали това различие е по физически или друг критерий, но все пак кои бяха елементите, които бяха познати и на теб?

ПД: Не знам дали сега е чак толкова различно. Мисля, че е различно, когато имаш сценарист, готов да напише по-комплексен персонаж за човек с моя ръст. Но ако си пуснеш телевизора около Коледа, различно ли е? Има ги обичайните глупости като пантонимата.

Но разбирам това, не го съдя. Хората имат нужда от работа. Трябва да плащат сметките си. Но това е нещо, което никога  не ме е интересувало. По-скоро ще работя скучна офисна работа, вместо да върша това. Не мисля, че участието в нещо подобно би ми донесло нещо повече от срам. А това не е нещо, което бих искал да изпитвам.

Мисля, че Ерве е имал по-особена философия по въпроса, защото той не е имал проблем да играе Ник Нак (бел.ред. персонаж от "Мъжът със златния пистолет") и всички подобни роли, които са били предвидени за неговия ръст.

Тирион (бел. ред. персонажът на Динклидж в Game of Thrones) е написан за някой с моите размери, но той по някакъв начин излиза извън тези граници и се превръща в един много по-сложен персонаж, какъвто съм аз, какъвто е всеки истински човек.

Но имаше момент на снимачната площадка (бел.ред. на "Моята вечеря с Ерве"), когато човекът, който играе Роджър Мур, ме вкарва в един куфар… Това е сцена от филма "Мъжът със златния пистолет". И докато бях в този голям куфар се замислих дали Ерве е одобрявал това. Защото докато играех сцената, изпитах малка доза унижение. Запитах се дали той наистина е бил ОК с това? Със сигурност знам, че аз не бях.

Той е имал страхотно чувство за хумор. Каквото имам и аз относно себе си. Аз съм първият, който ще се засмее на шегата, и това е правил и той, но има разлика. Може би защото аз контролирам ситуацията – или както той е направил с тениската си "бионично джудже", той е контролирал мнението на другите за себе си по странен начин.

Но винаги има и по малко гняв. Очевидно е, имайки предвид как Ерве слага край на живота си, че има и много болка. И не мога да спра да мисля, че всичко това води до определено количество душевно страдание.

Oще: hbo  hbo bulgaria  hbo go  джейми дорнан  ерве вилшез  интервю  моята вечеря с ерве  питър динклидж  филм  холивуд 


Още от Видео

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

1 TheRock | 22.10.201813:31

Хубав филм!
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.