Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защото той е загубеняк, той е загубеняк и той е загубеняк

Трябва нещо повече – шампионски манталитет, който да пренесе представянето ти на паркета на съвсем друго равнище.
Трябва нещо повече – шампионски манталитет, който да пренесе представянето ти на паркета на съвсем друго равнище.

Едва ли има нужда от представяне човек, чиито пръсти на ръцете не стигат, за да си сложи всички шампионски пръстени, които си е извоювал по време на кариерата.

Бил Ръсел става 11 пъти шампион в Националната баскетболна лига на САЩ и е сред най-вдъхновяващите личности, държали някога баскетболна топка в ръцете си. Той е център и лидер на магическия отбор на Селтикс от 50-те и 60-те години на миналия век заедно с играчи като Боб Кузи, Джон Хавличек и Сам Джоунс.

„Той не говори с повечето хора, така че ако попаднете в списъка му, е много яко“, казва веднъж легендарният Чарлз Баркли, който е сред много баскетболни светила, които обаче бледнеят пред величието на Бил Ръсел.

„В списъка“ през 1987 г. попада обещаващият талант Кени Смит, който към момента е сред най-авторитетните баскетболни анализатори по света.

В края на 80-те обаче роденият в Ню Йорк гард е фокусиран изцяло върху собствената си игра и мечтае да бъде сред най-добрите, знаейки обаче, че в НБА желанието и талантът не са всичко – много ги притежават.

Трябва нещо повече – шампионски манталитет, който да пренесе представянето ти на паркета на съвсем друго равнище. Който да ти дава сили, когато всички смятат, че си на колене, който поне малко да те доближи до… Бил Ръсел.

В драфта през 1987 г. треньор на Сакраменто Кингс е именно Ръсел, който избира Кени Смит в отбора си и се превръща не просто в негов наставник, а в ментор, който му предава най-важните уроци за баскетбола и живота.

„Бях направо поразен от това, че ще се запозная с този човек – спомня си Смит. – Не знаех дори как да се обръщам към него „треньор Смит“, „Бил“, „г-н Смит“. Бях на седмото небе. Той ме научи какво означава отборната работа. Имаше умението да превърне една баскетболна ситуация в житейски урок.“

Истината е, че Кени не прекарва много време в Кингс и след малко повече от 2 години напуска отбора, а по-късно става и два пъти шампион. Обаче моментите, прекарани с Бил Ръсел, носи винаги със себе си.

Един от тях влиза завинаги във фолклора на играта:

Смит си мисли, че да седи винаги до треньора си в самолета или автобуса е някакъв вид наказание, в което не се съмнява никой от играчите на Сакраменто. Затова един ден при поредното пътуване младокът се осмелява да попита каква е причината да му е забранено да бъде заедно с останалите.

„Защо ми е да седя винаги до теб?“, казва Кени, когато Бил Ръсел го поглежда, изправя се срещу всичките си състезатели и започва да посочва:

„Защото той е загубеняк, той е загубеняк и той е загубеняк. Не трябва да седиш до тях“, отвръща легендата без никакво притеснение, вярвайки, че трябва да предпази младежа от вредно влияние.

Неправилното мислене може да разруши всичко. Без значение какви са даденостите ти.

„Седях до Бил, а когато той видеше, че заспивам, казваше: „Спи през нощта, момко. Слушай какво ти разказвам.“ И аз слушах тези истории. Чувството да съм бил част от всичко това е невероятно, сякаш съм играл с него.“

 

 

Най-четените