Значи, освен, че изобщо не съм била (а и сега не съм) от онези жени с плочките на корема и стегнатите като баскетболна топка дупета, аз бях и дебеличко детенце.
Фактът, че имах окръглено телце обаче изобщо не пречеше на мераците ми да танцувам. Е, да, правех го тайно, в панелния ни хол, като - кой знае защо - задължително обличах балетна рокля.
След това поставях внимателно виниловата плоча върху в грамофона, поемах си дъх и започвах да летя из тясното домашно пространство като една малко трътлеста, леко шкембеста, но безспорно отдадена на танца невръстна балерина...
С годините на пристъпи и отливи се справях с килограмите. Кампанийно отпочвах някакви спортни практики, понякога бях упорита за много дълго, друг път пък се отказвах още на третото посещение.
Страстта ми към танците обаче си остана трайна и избухваше от време на време я на някое приятелско събиране, я на сватба или коледно парти, където събирах погледите на народа главно с антигравитационните си номера и константната опасност да си разбия носа.
Всичко това естествено след малко повече изпит алкохол.
Няколко пъти дори опитвах да ходя на нещо като модерен балет за аматьори.
Единият път се оказа, че така силно рекламираното студио за любители, „просто заразени от танца", си е истинско място за денсманиаци, та дори с появяването си в залата предизвиках иронични усмивки.
Вторият ми опит пък беше блокиран от факта, че средната възраст на желаещите да танцуват беше дванайсет години. Та в общо трите си посещения се наложи да разбутвам бабите и майките, струпани на входа, за да вляза в залата, а пък после, под учудените погледи на хлапетата, да следвам упражненията на хореографката. Патетично направо...
И зумба опитах. Не знам как го правя и дали така е с всички, но винаги се оказвам заобиколена от най-перфектно изглеждащите жени в залата.
Те са с ужасно добре поддържани тела, имат почти професионална стойка, а екипите им са винаги заблежителни, модерни и маркови.
Въпреки това мрънкат колко са се отпуснали и едва защипват кожица от плоските си кореми, за да докажат че са се „освинили".
И като се подредя до тях аз, с обикновената си тениска, взета назаем от дъщеря ми, поизтърканото клинче и маратонките отпреди четири сезона, като прибавим към цялото това нещо леката ми некоординираност и няколкото килограма в повече, съм готова да се откажа още преди надъханата треньорка да натисне копчето PLAY.
Да не говорим за последващия едночасов гърч, в който трябва да изпълнявам някакви гимнастикоподобни движения върху денс музика и да се опитвам някак да продължавам да дишам, въпреки безсмисленото изтощение.
Та да обобщим! Кой ще е този приятен, лежерен начин да топиш килограми и да добиваш самочувствие, при който можеш хем да танцуваш, хем да не се съсипваш като олимпиец петобоец и който ще те накара да танцуваш, без непременно да си разбиваш ставите, дишането и самочувствието?
Оказа се, че това е Port De Bras.
Зад това интересно име, прилягащо повече като заглавие на модел рокля или название на деликатно ястие, стои фитнес програма с почти десетгодишна история. Както се случва с добрите идеи, тя е създадена на базата на заимстване на елементи от вече познати физически практики като балет, йога, пилатес и тай-чи.
Да ги комбинират по удобен, полезен и приятен начин се сетили двама души - испанецът Хулио Папи и руснака Владимир Снежик. И двамата са хора с чудесна и поддържана физическа култура, като Папи е с диплома за кинезист от Мадридския национален институт, а Снежик е професионален балетист.
Умният им ход, разбира се, бил, че дали ново име на своята компилация и като бизнес ориентирани господа си запазили правата над нея. В превод, артистично направен от г-н Папи, Port De Bras значи „положението на ръцете във всяка една ситуация". Всъщност обаче това е термин от балета, който означава „позиция на ръцете".
Самата тренировка по Port De Bras (порт де бра) е изключително лежерна и приятна за следване. Музиката е сравнително бавна, а последователността от движения прилича на хореография. Всичко се изпълнява с дълбоко вдишване и издишване, което автоматично успокоява сърдечния ритъм и отпуска нервната система.
Базата на самите движения е класическия балет, така че разгряването започва с нещо, наподобяващо класически екзерсис.
По време на часа неусетно се натоварват рамената, гърба, ръцете и бедрата, като обикновено едно средно тренирано тяло като моето не усеща някакво тежко напрежение.
Самият факт, че танцуването е много повече от класическото спортно физическо натоварване, те кара да следваш инструктора без затруднения и да не ти пука изобщо дали този до теб го прави по-добре например.
Освен тези предимства, Port Des Bras има и още едно много важно. За да започнете да се занимавате с него, не е необходимо нито да сте в топ физическа форма, нито пък да сте в някаква определена възраст. Тъй като щади мускулите и ставите, програмата е лежерна и отпускаща, но това съвсем не значи, че ще ви се отрази просто като разходка с кучето в парка.
Тъкмо напротив - нужно е да сте редовни поне за месец и ще се изненадате как бедрата ви се стягат, балансът на тялото се подобрява, а когато помахвате с ръка на някого, онази обикновено отпусната месеста част между лакътя и рамото спира да се тресе така некоординирано.
Това, че музиката пък е чил аут, допринася да се чувствате в хармония и след час танцуване наистина да ви е леко на душата.
А пък аз, все още с някои неизкореними спомени от пълничкото си детство, съм доволна, че най-после мога да си се правя на балерина, колкото си искам.
При това без да се притеснявам, че съм в 40-те си години и без да ми пука, че танцуването ми е малко като тайното пеене в банята с дезодорант вместо микрофон - глуповато.
