Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Трансферна лудост? Да одерем богатите с едни пари!

Неймар има едни и същи способности с топката в краката, независимо дали за него са платени 222 милиона, или само 2 евро и 22 цента. Снимка: getty
Неймар има едни и същи способности с топката в краката, независимо дали за него са платени 222 милиона, или само 2 евро и 22 цента.

Малко или много са 5 милиарда евро? Във вторник ФИФА съобщи, че толкова пари са отишли за трансфери във футбола през 2017 г.

Това е с 30% повече от предишния отчетен период, а основният разход е в Европа. Експертите по футболно финансиране вече се питат дали клубовете са полудели, или е налице някаква инфлация в сделките с играчи.

Не толкова отдавна изглеждаше невъзможно да бъде мината границата от 100 милиона евро цена за един футболист, но само преди месеци Пари Сен Жермен плати умопомрачителните 222 милиона евро на Барселона, срещу което се сдоби с Неймар. Истината е, че рекордната сума няма абсолютно никакво значение за изявите на бразилеца на терена.

Неймар има едни и същи способности с топката в краката, независимо дали за него са платени 222 милиона, или само 2 евро и 22 цента. Трансферната сума прави продавача по-богат, купувачът може да стане по-добър на терена, но самият футболист няма как да стане по-силен заради това, че са броили толкова пари за него.

Абсолютно същият е случаят със 160-милионната сделка на Барселона с Филипе Коутиньо, както и с Върджил ван Дайк, най-скъпият защитник в света, за когото Ливърпул брои около 80 милиона.

Днес това са цените на пазара, но и около тях се вдигна много шум.

В крайна сметка, абсолютно все едно за колко са ги купили, това няма никакво отношение към способностите им на терена. Налице е най-обикновена търговия, при която едни пари сменят притежателя си, а един футболист – клубната си принадлежност.

Но понеже сумите звучат шокиращо, футболна Европа нададе вой. Пазарът излизал от регулация, парите щели да затрият футбола. Как точно, че нещо не е ясно? Ама богатите купували най-силните играчи. Че да не е от днес?! Още навремето Барселона можеше да извади колкото милиона трябват, за да вземе Йохан Кройф и Диего Марадона. А Ювентус спечели Купата на европейските шампиони, след като нае трикратния носител на „Златната обувка“ Мишел Платини и изумителния поляк Збигнев Бониек. Да не говорим за „Реал“ (Мадрид), където с толкова много звезди се хвалеха, че имат „галактически“ отбор.

Големите футболисти винаги са играли в големи отбори.

И ако до 1995 г. все пак имаше някакви ограничения в трансферната система, те отпаднаха с влизането в сила на присъдата „Босман“. Но за това не е виновен футболът, а законодателството в Европа, което в духа на демокрацията е издигнало в култ свободната циркулация на работна ръка. И няма как футболът да бъде изключение.

Днес всички говорят за „трансферна лудост“, което си е живо лицемерие. Когато един клуб разполага с достатъчно пари, спечели от тв-права, реклама, спонсорство, търговия с билети и фенски артикули, той е в правото си да ги харчи така, както сметне за целесъобразно. А бедни и богати е имало винаги.

Ама великият в миналото Нотингам Форест гаснел в талаша на второто ниво в английския футбол?

Кой им е виновен на онези от „Сити Граунд“, че са водили неправилна политика десетилетия наред. Всички ценители на футбола ще са доволни да гледат „Форест“ във Висшата лига. Но напъните им за влизане все удрят на камък. А в същото време ред други отбори в Англия си построиха нови стадиони, почнаха да печелят пари, и да ги инвестират във футболния си продукт.

Наистина, когато на стадион „Парк де пренс“ в Париж или на „Итихад“ в Манчестър защъкат разни шейхове с милиардите си, това е  повод човек да се замисли. Но крайният резултат от всичко това поне на първо време е този, че футболна Европа се сдоби с още два силни отбора, способни да се намесят в голямата игра за трофеите. Кое му е лошото? Изостря се конкуренцията на върха. Най-силните отбори стават повече на брой. А всички те играят толкова красиво, че няма накъде повече. Днес гледаме футбол от много висока класа, а точно това е целта на спектакъла с топката.

Е, някои носталгици вероятно ще кажат, че биха искали да видят Стяуа (Букурещ) и Цървена звезда като победители в Шампионската лига, или българския ЦСКА на полуфинал, както беше едно време.

За съжаление, това днес няма как да стане, но причините са геополитически. А не футболни. Не че някой им пречи, просто си знаем нивото...

Ще се окаже обаче, че масовата истерия около „трансферната лудост“ най-вероятно има своята конкретна цел. И тя се състои в това мнозинството от по-бедните клубове да изкара едни пари от малцинството на по-богатите. Съобщи го съвсем наскоро президентът на УЕФА Александър Чеферин. Словенецът, който замени на поста отстранения за корупция Платини, изложи стоен план за това как да одере милиардерите от футболния елит на Европа.

Идеята му се състои в това да въведе „такса лукс“. Става въпрос за някакъв вид данък, който харчещите прекалено много пари клубове ще внасят в УЕФА. На какво основание ще събира този данък, не е ясно. Още по-съмнително е дали някое европейско съдилище няма да друсне на Чеферин осъдителна присъда за новата данъчна политика на футболната централа в Нион.

Засега обаче словенецът потрива ръце за милионите, които ще смъкне от богаташите.

„И ние в УЕФА ще решаваме оттам-нататък как да разпределяме тези пари“, разясни Чеферин с явния намек, че голтаците от Източна Европа могат да очакват добри дни. Според него схемата „вземи от богатия, дай на бедния“ уж щяла да възстанови в някаква степен конкурентното равновесие между клубовете.

А за да не се сърдят най-богатите, че ще плащат данък на УЕФА, Чеферин ще реформира Шампионската лига по такъв начин, че четирите първи отбора в страните от топ 4 на ранглистата (днес това са Испания, Англия, Италия и Германия) да влизат директно в груповата фаза, без да играят квалификации. Мястото им там е гарантирано, постъпленията също. На бедняците пък са обещани едни пари. Не много, но като за тях достатъчно. Пито, платено. А запалянковците могат да реват колкото си искат, че е безбожно да се плащат толкова пари за Неймар.

 

Най-четените