Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Страховитата тишина на Щрайф

Страховитата тишина на Щрайф

Трасето на пистата Щрайф в Кицбюел е мястото, където можете да видите как победители се превръщат в герои, а скиорите в съвременни гладиатори. От фенска и зрителска гледна точка този уикенд представлява най-зрелищното събитие в целия календар. В средата на сезона надпреварата е изчистена от излишно напрежение. Не се решават световни титли, нито се връчват олимпийски медали. Уикендът в Кицбюел е за репутация, слава и, разбира се, пари.

Сега бихме искали да ви представим австрийската писта от една друга гледна точка - тази на състезателя. На пръв поглед това специално място изглежда като всяко едно трасе за спускане. Но все пак не си правете прибързани заключения, преди да се пъхнете в шлема на шведския алпиец Ханс Олсон... Ето и неговия разказ, с който състезанието "оживява":

"Всичко започва с качването ви в лифта, който ви извежда до стартовата площадка. Помощникът на съоръжението затваря вратата след вас и прави пътуването ви до върха самотно и тихо. Оставате само вие, мислите ви и планината.

Във всяко едно друго състезание насъбралите се фенове посрещат скиорите с аплодисменти, тромби и весели подвиквания. Но не и тук. В Кицбюел тълпата е по-тиха от обичайното. Тя те наблюдава с десетките си хиляди очи, а тези 150 метра до старта те карат да се чувстваш като пришълец от друга планета.

В станцията около старт линията навлизаш в по-различна атмосфера. Тук е пълно с персонал. Всеки се е захванал със задачите си, кипи трескава работа, истински хаос... Продължаваш напред и достигаш кабината на скиорите, затваряш вратата след себе си и идва тишината. Тук никой не разговаря, няма смисъл да се обсъжда нито труднотото трасе, нито състезанието.

След първото "биййп" се събираме пред един от многото телевизори в стаята и просто наблюдаваме. Никога никой не критикува друг скиор. Уважението, което изпитваме ние, спускачите, един към друг, е рядък феномен в спорта. Знаем, че на Ханенкам-Ренен твои опоненти са единствено часовникът и Щрайф.

Идва твоя ред... Заставаш на стратовата решетка. Стените са бели като снега, има няколко камери и 10-15 човека. Пет от тях са съзстезатели, чийто ред предстои. При всеки един друг старт, преди твоето тръгване ставаш обект на шеги и закачки. Настроението е бодро и жизнерадостно. Но отново... не и тук. Тук всичко е тишина, пълна тишина! Чуваш собственото си дишане, сетивата ти са изострени, всичко е подготвено, ракъвиците, обувките, шлема. Ти си готов!

Бийп...поемаш дълбоко въздух и се изстрелваш с максимална скорост от старта. Ускорението ти тук е толкова голямо, че се чувстваш като метеорит, прелитащ през атмосферата. Следват два големи завоя и си на Маузефале. Прелиташ 40, понякога 50 и повече метра и се приземяваш на лед, скоростта ти отново се повишава значително, навлизаш в завой от 180 градуса, тялото ти е подложено на изключително напрежение, краката ти и ските се опитват да преодолеят неравностите по терена.

Навлизаш в Щайлханг... Важно е да останеш спокоен. Без паника. Следваш предварително начертания си план и се надяваш преминаването да е успешно.

И в този момент отново настъпва тишината, току що си преминал през най-натоварващите 30 секунди, които ски спускането може да ти предложи и се намираш в прав участък. Съзнанието ти е способно да повтаря само едно...по-бързо, по-бързо.

Следва отново скок от около 30 м и участък с много бабуни и неравности. Контролът върху ските става все по-труден, предвид умората и натрупаното напрежение в коленете.

Няколко завоя и вече си навлязъл в критичната точка от спускането. То трае около 25 секунди. Успешно си преминал през него, караш на прага на своите възможности, а тепърва предстои Хазберг Канте. Тук имаш избор как да се справиш с трасето, но и двата варианта изискват пълната ти концентрация. Скоростта, с която се движиш е над 150 км/ч. По цялото ти тяло преминават нервни спазми, а умората е нечовешка. Единственото нещо, което остава е скок преди финалната линия.

Финишираш. Най-напрагнатото спускане в твоя живот е вече минало, ръцете ти треперят, краката ти изгарят, а ти се чувстваш просто невероятно. Чувстваш се жив!"

Тагове: ски, щрайф
 

Най-четените