"Сам на скалата": как изглежда вярата в невъзможното | webcafe.bg
Filmcafe logo

"Сам на скалата": как изглежда вярата в невъзможното

дилян ценов, webcafe, chronicleДилян Ценов
14.03.2019, 10:48 (обновена 17.03.2019, 12:07)
Сам на скалата

"Сам на скалата" е част от 23-ия Международен София Филм Фест.

„Благодарим ти Алекс Хонълд, че ни даваш смелост, че ни учиш как да вярваме в невъзможното и че ни вдъхновяваш. Този филм е за всички, които вярват в невъзможното."

С тези думи режисьорът Елизабет Чай Васарели и световноизвестният фотограф и планинар Джими Чин завършиха благодарствената си реч, след като „Сам на скалата" (Free Solo) спечели „Оскар" за най-добър документален филм. Думите им са право в десетката. Показаното в „Сам на скалата" звучи невъзможно не само преди да го гледате, но и след това.

Филмът е посветен на едно от най-големите постижения в скалното катерене в близките години. През юни 2017 г. катерачът Алекс Хонълд (тогава 31-годишен) осъществява първото фрий соло изкачване на скалата Ел Капитан в националния парк „Йосемити", САЩ. Тези 3 часа и 56 минути, в които катери 914-метровата отвесна скала, разчитайки само на собственото си тяло, са документирани от екипа на National Geographic, които застават зад документалния филм. Начело са партньорите в работата и в живота Джими Чин и Елизабет Чай Васарели. Те влизат с камерите си в живота на Алекс месеци преди изкачването и остават плътно до него и близките му, за да покажат как изглежда вярата в невъзможното отвътре.

Какво прави катерачът между медийните вълни, които предизвикват подвизите му, как живеят близките му, как живее самият той. Каква част от човешкото в човека отнема прословутата вяра в невъзможното, която от своя страна дава вяра на всички хора по света, разширява границите на силите ни, но всяка следваща крачка има потенциал да бъде фатална.

Васарели и Чин поставят камерите си на такива места, че да видим реалността, в която живее този необикновен мъж: буса му, който е оборудван само с най-необходимото (няма дори баня), леглото, което понякога дели с приятелката си, храната, която яде директно от тигана с пластмасова бъркалка вместо лъжица.

Чуваме историята и на близките на Алекс. В опит да се обясни една личност, която малцина можем да проумеем, във филма са включени и майката на Алекс, неговата приятелка, приятелите му катерачи. Виждаме дори медицински екип, който проверява дали функционира нормално нервната система на мъжа, който доброволно се подлага на смъртна опасност.

Най-ценното качество на наратива в „Сам на скалата" е това, че зрителят вижда отблизо какво се случва с катерача, когато не е на скалата - целия процес от хрумването на налудничавата идея, през изтощителните тренировки и плача на близките до пътя обратно надолу и началото на следващия подвиг.


Историята във филма е забележителна. Това обаче, което го изстрелва на челната позиция сред най-добрите документални филми на 2018 г., са техническото му оформление, музиката и заснемането. Операторите разполагат десетки камери около Ел Капитан, които да запечатат изкачването на Холънд.

Най-силни са кадрите, заснети с дрон. Те показват истинското измерение на рекорда - пукнатитните в скалите, карате скока, гладката като стъкло гранитена скала, върху която Алекс трябва да се задържи. Зрителят забравя за откровено нечовешкия аспект на всичко това, и остава зашеметен от току-що видяното и преживяното.

„Сам на скалата" е труден и в известен смисъл тъжен филм. Напълно възможно е, предвид склонността на човек да категоризира и лепи етикети, циничното и възвишеното да са в постоянен конфликт в тези 1 час и 40 минути. От позицията на удобния диван вкъщи или седалката в киносалона не можем да си представим болката за всички хора около Алекс и неговите събратя по призвание, още по-малко - природата на импулса му.

Мнозина жертват спокойствието си и бъдещето си в името на нечие лично щастие. Онова, което е неразбираемо, е липсата на страх от смъртта при хора като Алекс. Именно в това може да бъде открит трагедийният елемент във филма - мащабът на начинанието му изисква усилия и настройка, които за обикновен човек са трудни за разбиране и осмисляне.

„Сам на скалата" се гледа най-добре, когато се постараем да не заемаме страна, а просто се насладим на всеки аспект от тази многопластова история. Когато погледнем от всяка гледна точка - на Алекс, на приятелката му, майка му, приятелите му...

Да надмогнеш себе си, да станеш свърхчовек, винаги е означавало жертва и страдание за всички наоколо. Алекс е именно такъв - човек, който вярва в невъзможното. Дали го приемаме или не, няма значение, защото в голямата картина на човечеството, именно хора като Алекс Хонълд и техните действия палят искрата на голямата човешка машина, съставена от 7 милиарда единици.

"Сам на скалата" е част от програмата на 23-ия София Филм Фест. Повече подробности ТУК. Филмът ще бъде излъчен в ефира на National Geographic на 26 март 2019 (вторник) от 19:00 часа

Oще: free solo  national geograpfic  алекс хонълд  сам на скалата 


Още от Кино

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.08.2018, 21:39

1 MrBean2 | 14.03.201915:11

Докато гледах филма си умирах от страх,внушението е страхотно. Схванах се ...чудо,чудо.
   

оценка

+1 -0