Спомням си еуфорията, когато България беше приета в Европейския съюз. Денят на официалното подписване. Същият ден имах имен ден. Чувствах се горд и велик. Даже в училище имахме плакати със знамето на съюза и информация за него.
С двама симпатяги решихме да го направим на самолетче и да проверим как ще лети. Накрая целият клас бяхме на педагогически съвет, защото всички тържествено се бяха подписали върху самолета, а госпожата по английски беше уволнена, защото беше допуснала подобно нещо да бъде направено в нейния час. Самолетчето не прелетя повече от два метра и накрая се приземи в тоалетната.
Никога не съм хранил особено топли чувства към Европейския съюз. Разбира се, чувствам се по-спокоен, когато храната, която ям, е миналата всички европейски изисквания, а в метрото топлината е доста приятна, особено ако навън е -10.
Все пак, не се кефя, когато ми увеличават часовете по математика, химия, биология еtc., за да се покриват определения брой часове от европейските образователни програми.
Европейския съюз според ме е просто по-лесен начин едни държави да бъркат по-лесно в джобовете на други и да ми взимат бонбонките, докато ги пълнят със семки.
Тъпичко е да ти разправят колко си европеец и колко европейска е държавата, а цените на билетите за музикален фестивал в Западна Европа да са колкото минималната работна заплата. Съединението прави силата, а ние, българите-европейци, сме единни единствено в сивотата на безпаричието.
В България е сиво, независимо колко процента и дали е по-тъмно или по-светло. Не знам дали в Западна Европа на месните продукти трябва задължително да пише дали са направени от истинско месо или не, а ако са, да са по-скъпи. Знам, че тук армията купува розови БМВ-та, а прототип на Джеймс Бонд може да се окаже почти всеки от висшето духовенство.
По-често срещам или чувам за корупция и престъпления, отколкото виждам циганин, а живея в мизерничък квартал. Оправдателните присъди за големите босове са повече от скапаните предавания по телевизията.
Не искам Бай Ганьо да ми седне в хола с вмирисани крака и да започне яде глави лук, а после да превърне апартамента ми в кочина, но това се котира от рейтинга. Простотията дефилира с походка стил Gangnam, по мръсния лепкав, миришещ на вкисната бира тротоар и набира все повече фенове . Всичко това се случва и аз няма как да се почувствам повече, въпреки че съм гражданин на държава членка на ЕС.
Ясно е, че в България нещата стават все по-скапани от '89 насам и че поглеждаме към ЕС, за да напълним погледа с надежда. Ясно е, че образователната система върви към светлите бъднини в Брюксел, заграбвайки способни студенти със себе си.
Докато ние, българите, гледаме на този съюз като път към нещо по-добро, политиците ни го виждат като начин да гушнат повечко пари с по-малко усилия. От друга страна се вбесявам, когато погледна цифрите и видя, че АЕЦ "Козлодуй" е носил повече пари за България, отколкото повече от половината централи във Франция.
Някак оставам с усещането, че за хората от западните държави, ние българите сме втора ръка хора и най-вероятно съм прав, щом ни изобразяват като кенеф. Европейския съюз е с две лица, като бог Янус. Едното ни се усмихва приветливо, а другото ни се надсмива и повръща от погнуса, когато първото каже нещо хубаво.
Издухва си цифките с молбите и проектите ни, когато му ги представим, и ни товари на гръб огроми купища негативни доклади. После ни бие камшика на магарето, пращайки ни пак на полето да пасем,а ние сме доволни и горди, мислейки си, че онова е било градивна критика и че всъщност сме на правилния път.
Пътувал съм достатъчно, за да мога спокойно да кажа, че в съседна Турция например отношението към българите е изключително топло и искрено. Липсват впитите в мен погледи, сякаш съм сифилистичен мияч на кенефи, пиещ кръв.
Обратно на антитурската пропаганда, провеждана от ЕС и прекрасно усвоена от нас, Турция е всъщност е една доста цивилизована държава. Отдавна ни е надминала икономически и продължава да се развива с бързи темпове в синхрон с филмовата им индустрия.
Спокойно, българино, алкохол се продава навсякъде, дори самите продавачи стават още по-лъчезарни, когато разберат, че ще напиват "комша". Ако попаднете на по-светски продавачи може и да те почерпят нещо.
В Рим ме гледаха като крадец в магазините и отрепка в музеите. Някак всички се плашат, щом чуят България и се събужда злобата в тях.
Европейският съюз цели да изгради една единна европейска общност. Няма тайна, една общност с химн, знаме, законодателни и правителствени органи, валута и език си е направо държава.
Остава въпросът дали искам да съм част от държава, която не ме иска. В която другите ми съграждани да искат да ми дадат шанс само като чистач или евтин бачкатор.
За да се развива Европейския съюз, освен от шефове и интелигентни хора, способни да ръководят проекти с огромен мащаб, се нуждае и от бачкатори. От хора, които ще вдигнат тежкото и ще изчистят мръсотията. Затова сме и кенеф, за да има къде костюмираният европеец да пусне едно лайно,без да се притеснява.
Само след няколко месеца и аз ще мога да гласувам. Ще имам правото да дам своя вот за ОНЗИ, който смятам за най-способен и достоен да управлява Република България.
Често ни сравняват с Румъния, но от социална гледна точка румънците са далеч по-цветни от нас. Може Мангалия да звучи доста по-неприветливо от Съни Бийч, но след Чаушеску тамошните политици не си позволяват такава безпарднонна наглост като нашите.
България е скромна по територия държава, но с големи претенции. С минало, посипано със злато и облечено в пурпур и кожа, и настояще, крепящо се на стероидни бицепси, тайни, източвания и схеми.
Тук нещата стоят така: първи е Атлас Борисов, който крепи небето над България, за да не падне и да срути метрото, след него са другите палячовци и тарикати на дребно. Накрая сме ние, Буко Баламата и компанията му от шимпанзета. Политиците превърнаха лъжата в изкуство и ежедневие.
Мандат след мандат се появява някой нов, а управленията им са продължения на все един и същ филм, носещ заглавието "Гранде Фиаско" от нашата страна на екрана, но с хепи енд от тяхната.
На мен ми остават още няколко месеца да реша дилемата дали ще стрелям или ще гласувам.
