Новината, че българският парламент е забранил използването на мобилни телефони в часовете доведе до много странна за мен буря сред моите познати в социалните мрежи. С много малко изключения, почти единодушно всички изглеждат да са "против".
Ще започна с това, че явно от разстояние нещата изглеждат различно. И без да претендирам за изчерпателност, бих искал да обясня защо мисля, че тази забрана, макар и не на място, е правилна. И моля, не ме убивайте с камъни.
Преди всичко мобилните телефони са вече преимуществено „смарт". Притежаването на смарт телефон означава не само достъп до интернет и приложения, което е основният аргумент на противниците на забраната.
Доводът, че достъпът до интернет и приложения може да е много добър педагогически инструмент е валиден. Но смарт телефоните са преди всичко приложения като Snapchat, WhatsUp, игри, Facebook (който вече далеч не е основен приоритет на тинейджърите, между другото), SMS и всякакви други фактори, които драстично намаляват вниманието на учениците.
„Гардиън" цитира проучване, което категорично показва, че забраната за ползване на телефони в клас осезаемо увеличава успеваемостта в училищата, които са я въвели.
Забраната води до увеличение със седмица на ефективното време в училище в рамките на една учебна година. Изследването е направено от London School of Economics.
Други изследвания показват, че т.н. екранно време (screen time) има доста противоречиви, често и негативни последици за умственото развитие на децата. Непрекъснатото използване на смарт-устройства води до сензорно претоварване (sensory overload).
С радост насочвам читателите си към Ива Александрова, наша добра семейна приятелка и любимият ни логопед, която води тази битка от дълго време - повече за нея може да научите на logopedika.eu. Когато преди пет години имахме проблем с проговарянето на сина ни, нейната първа и категорична забрана бяха таблетите, телефоните и телевизията.
И резултатите бяха почти мълниеносни - за по-малко от шест седмици Алек започна да проговаря.
Ако и това не ви е убедително, опитайте се да си спомните как изглежда една вечеря у вас. Позволявате ли на децата си (а и на себе си) да ползват телефоните на масата? Ако да, способни ли сте да проведете нормален разговор?
Несъмнено смарт устройствата имат и преимущества. Провеждани регулярно във Великобритания проучвания за ползването на таблети в училище показват, че при подходящи условия и строг контрол от страна на учителите таблетите позволяват множество преимущества - по-добро персонализиране на съдържанието, индивидуални задания, следене на работата в реално време, спестяване на време за проверка, по-висока ангажираност и на деца, и на родители.
Същевременно, за да могат тези ползи да бъдат постигнати, е необходимо наличието на инфраструктура и съдържание, адекватно за тези устройства. И не на последно място ясни правила за ползването им.
И тъй като не исках да започвам този текст с аргумента „а тук правят така", ще го спомена като последен. В двете училища, в които са нашите деца тук, са забранени мобилните телефони. Не само за децата, но също за родителите и учителите. Причината не е само във от вредите от телефоните, но и възможността те да правят снимки.
Разрешението да се снима едно дете дава неговият родител и не всички от тях са издали това изрично съгласие.
За сметка на това в класната стая има оборудван компютърен кът, в който например се провеждат заниманията по математика. Така се дават и домашните - онлайн, като детето може да ги прави и на таблета. Училището праща на родителите елементарен, но много информативен newsletter всяка седмица, има сайт с интеграция с календара на Гугъл и всякакви други дребни ИТ благинки.
Не мисля, че ИТ културата на децата страда от забраната да се ползват телефоните в училище, а в случай на спешност родителите са незабавно извикани от администрацията на училището без ученика да звъни сам.
В заключение ще призная, че реших да напиша този текст поради една проста причина - безусловното отричане на това решение от страна на голяма част от моите приятели.
Съгласявам се, че поставянето на такава забрана в закон изглежда нелепа. Но контактът ми с учители в България показва, че има пълна абдикация от отговорността да се прилага училищният правилник, а учителите търсят линията на минимално съпротивление с родителите.
Залагането на забраната в закон, според мен, има, макар и нереалистичната цел, да освободи учителите от необходимостта да се обясняват пред родителите.
Несъмнено, като всичко друго във Великобритания, и тук законоприлагането ще куца. Но това важи за всички закони в държавата и не е тема на тази дискусия. От друга страна смятам, че ако учител намери начин да интегрира успешно таблети и телефони в учебния процес, това може да стане абсолютно без да се нарушава забраната, която е за ползването им в часовете.
И не на последно място, имам усещането, че реакцията беше просто инстинктът, който развихме през годините на прехода да се съпротивяваме на всеки нов административен идиотизъм, наложен без да има дискусия в обществото и проучвания, които да внесат рационални аргументи в една нормална дискусия.
*Текстът на Милко Георгиев е публикуван в блога му Fernweh
