Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-добрите албуми на годината

Тейлър Суифт – “1989” 

Най-печелившия албум за годината издаде американката Тейлър Суифт. За съжаление тя плати висока творческа цена за него, като поизостави китарата и кънтри корените и се съсредоточи върху хореографията, разголването и препратките към личния си живот.

Но въпреки това “1989” не е нищо по-малко от един страхотен поп албум и пълна наслада от начало до край. Композициите на Суифт отново заблестяха и този път произведоха радио хитове като Shake It Off и Blank Space. Но певицата отказа да остави албума на разположение за стрийминг в Spotify и даже изтегли целия си каталог от услугата.  
Снимка: getty images
Тейлър Суифт – “1989”

Най-печелившия албум за годината издаде американката Тейлър Суифт. За съжаление тя плати висока творческа цена за него, като поизостави китарата и кънтри корените и се съсредоточи върху хореографията, разголването и препратките към личния си живот.

Но въпреки това “1989” не е нищо по-малко от един страхотен поп албум и пълна наслада от начало до край. Композициите на Суифт отново заблестяха и този път произведоха радио хитове като Shake It Off и Blank Space. Но певицата отказа да остави албума на разположение за стрийминг в Spotify и даже изтегли целия си каталог от услугата.
St. Vincent – St. Vincent

Четвъртият албум на инди китаристката Ани Кларк е връхна точка след поредица от все по-добри и по-добри проекти. Той представлява нейният най-минималистичен, компактен, самоуверен и мелодичен албум до момента, изобилстващ от електро-фънк ритми и от нейните експлозивни и изненадващи китарни сола.

St. Vincent не е от изпълнителите, в които човек се влюбва от първо слушане, а от тези, към които постепенно развива зависимост. Но тазгодишният й албум е нейният най-голям успех в американските и британските чартове до момента и успя да я представи на съвсем нова аудитория.
The Black Keys – Turn Blue

Рок дуото развърта всичко от седемдесетарски фънк през диско до китарни рифове и заздравява колаборацията с музикалния продуцент Danger Mouse. Резултатът е музика, която зове към самотни нощи, към пустинни магистрали и към неограничена свобода, идваща от най-иновативните рокаджии в момента.

Това е осмият им албум и основната разлика с предишните е подходът към отделните песни, които целят повече да изградят единна атмосфера, отколкото да се обособят като самостоятелни сингли. Turn Blue дебютира под номер 1 в САЩ и Австралия.
Снимка: Getty Images
The Black Keys – Turn Blue

Рок дуото развърта всичко от седемдесетарски фънк през диско до китарни рифове и заздравява колаборацията с музикалния продуцент Danger Mouse. Резултатът е музика, която зове към самотни нощи, към пустинни магистрали и към неограничена свобода, идваща от най-иновативните рокаджии в момента.

Това е осмият им албум и основната разлика с предишните е подходът към отделните песни, които целят повече да изградят единна атмосфера, отколкото да се обособят като самостоятелни сингли. Turn Blue дебютира под номер 1 в САЩ и Австралия.
Лана Дел Рей – Ultraviolence

Китаристът и вокалист на The Black Keys Дан Ауербах участва в още един от топ албумите на 2014 г., но този път като музикален продуцент. В аранжирания от него Ultraviolence на Лана Дел Рей има по нещо за всички: за нейните отдадени фенове, за заклетите й хейтъри и просто за онези, които търсят един отличен и отличаващ се поп албум.

Почеркът на Лана не претърпява промяна, а всеки тон е изпят с увереността на изпълнител, който притежава егоизма да прави всичко заради самия себе си. И който има незабравим глас и напълно се възползва от него.
Caribou - Our Love

Годината беше интересна и за почитателите на електронната музика, а Дан Снейт, известен в момента с псевдонима Caribou, издаде един от най-силните албуми в жанра. Още когато твореше под името Manitoba, канадецът се специализира в т.нар. IDM – интелигентна денс музика. А с четвъртия си албум като Caribou показа за пореден път колко топли и нежни могат да бъдат компютърните звуци и дигиталните мелодии, когато ги създава точният човек.
The War On Drugs – Lost In The Dream

Понякога най-прекрасната нова банда е тази, която звучи очарователно носталгично. The War On Drugs и техният лидер Адам Грандусиел не спират да черпят с пълни шепи от Том Пети, Нийл Йънг, Спрингстийн и Боб Дилън, но вмъкват своите богати аранжименти и дълбоко лични текстове, за да създадат свой собствен електронен инди рок.

Тригодишните записи на албума в пълна изолация в неговото домашно студио докарват Грандусиел до нервен срив, но резултатът е страхотно емоционален албум-пътуване, който започва с епичната 9-минутна Under The Pressure и рядко отпуска темпото.
Ед Шийрън – “X”

Той вече е звезда и спокойно можеше да се оттегли в своя проверен и обикнат от радиата фолклорен поп стил. Но Шийрън си постави по-високи цели, включи в проекта си Фарел Уилямс, Бени Бланко и Рик Рубин, и доказа, че е способен на големи неща в поп музиката. А “X” беше официално посочен от Spotify за най-стриймвания албум на годината с над 430 отчетени стрийма.
Сам Смит – In The Lonely Hour

Британецът издаде дебютния си албум след като гласът му вече звучеше в два световни хита – Latch на Disclosure и La La La на Naughty Boy. Но In The Lonely Hour го утвърди като модерен соул изпълнител със самостоятелна тежест, чийто песни за несподелената любов няма как да не ви уловят в емоцията си. Хитовите сингли като Stay With Me и I’m Not The Only One станаха любими на радиата и превърнаха Смит във фаворит за наградите „Грами”. 
Снимка: Getty Images
Сам Смит – In The Lonely Hour

Британецът издаде дебютния си албум след като гласът му вече звучеше в два световни хита – Latch на Disclosure и La La La на Naughty Boy. Но In The Lonely Hour го утвърди като модерен соул изпълнител със самостоятелна тежест, чийто песни за несподелената любов няма как да не ви уловят в емоцията си. Хитовите сингли като Stay With Me и I’m Not The Only One станаха любими на радиата и превърнаха Смит във фаворит за наградите „Грами”.
Run The Jewels – Run The Jewels 2

Добрите рап албуми не липсваха през 2014-та, но щом Run The Jewels 2 се появи през октомври, останалите просто избледняха на неговия фон. Когато Killer Mike и El-P основаха дуото Run The Jewels миналата година, първият им общ албум създаваше впечатление за празнична обиколка след успешните им солови проекти.

Run The Jewels 2 обаче не е празнична обиколка. Той представлява жестока демонстрация на технически умения, с всяка следваща песен врязваща се в предишната, и с адреналиново взаимодействие между двамата рапъри. А и отново се предлага за безплатен даунлоуд, както и предишният албум на Run The Jewels.
FKA twigs – LP1

Новата трип-хоп звезда FKA twigs все повече привлича вниманието. Сякаш не стигат обладаващият й стил, изкусителните й клипове, озадачаващите модни решения, а вече и звездният й приятел – актьорът Робърт Патинсън. Тя най-накрая издаде и истински дебютен дългосвирещ албум, който дълбае ниша между авангардното и достъпното, експерименталното и комерсиалното. 

За мнозина певицата и танцьорка просто се е появила от нищото, но twigs работи в студио от 7 години, а имиджът й е плод на внимателно обмислена стратегия. Ще чуваме доста за нея и в бъдеще.
Снимка: Getty Images
FKA twigs – LP1

Новата трип-хоп звезда FKA twigs все повече привлича вниманието. Сякаш не стигат обладаващият й стил, изкусителните й клипове, озадачаващите модни решения, а вече и звездният й приятел – актьорът Робърт Патинсън. Тя най-накрая издаде и истински дебютен дългосвирещ албум, който дълбае ниша между авангардното и достъпното, експерименталното и комерсиалното.

За мнозина певицата и танцьорка просто се е появила от нищото, но twigs работи в студио от 7 години, а имиджът й е плод на внимателно обмислена стратегия. Ще чуваме доста за нея и в бъдеще.

Краят на 2014 г. е времето да съберем на едно място най-големите си музикални открития за годината.

Хубавото е, че имаше много албуми, които ни зарадваха през последните 12 месеца, а лошото е, че това не помогна на повечето от тях да отчетат някакви впечатляващи продажби.

Музикалният бизнес все още се лута в търсене на по-добри модели за издаване на албуми, а междувременно резултатите продължават да бъдат притеснителни - едва няколко албума успяха да продадат над милион копия в Щатите (сред тях водачите „1989" на Тейлър Суифт, In The Lonely Hour на Сам Смит и саундтрака към анимацията „Замръзналото кралство").

През 2014-та нов материал издадоха и емблематични имена от рок сцената като AC/DC, Pink Floyd и Принс, а големи албуми излязоха без предупреждение (Бионсе) или по нестандартен за потребителите път (U2, Том Йорк).

В същото време доста от най-касовите поп звезди пасуваха през годината.

Франк Оушън, Адел, Кание Уест и Риана отложиха своите албуми за 2015 г. и нататък и това освободи място за нови лица на сцената и за някои по-смели и експериментални проекти, намерили място сред най-добрите за годината.

Ето я и челната десетка, изредена без конкретна подредба.

 

Най-четените