Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Жив е той, жив е...

Какво да правим с Бузлуджа... Снимка: jlt7720
Какво да правим с Бузлуджа...

Социалисти от БСП нададоха силно възмущение, когато едни тайнствени ръце оформиха нова визия на Паметника на Съветската армия в центъра на българската столица. "Паметниците са за това, за да бъдат опазвани и да съществуват във вида, в който са били изградени". Това заяви по повод визионерството лидерът на партията Сергей Станишев. Съвсем вярно. Никой не е накърнил конструкцията на красноармейците.

След седмица БСП ще се събере под връх Бузлуджа за своята 120-та годишнина. Ще изядат няколко хиляди кебапчета, ще ударят няколко хиляди бирички, ще връчат десет-двайсет партийни билета. Др. Станишев ще държи слово, ще се изкажат и други - вероятно и кандидат-президентът на БСП Ивайло Калфин.

После ще се разотидат. На върха няма да се качат.

А защо няма да се изкачат? И не е ли най-достойно партийните книжки да се връчат на едно специално изградено и за тази цел ритуално място - дом-паметника...

Все пак БСП е приемник на БКП, а БКП - на БСДП (българска социалдемократическа партия), родена на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа от Димитър Благоев. На известния от партийната история Бузлуджански конгрес. На този първи учредителен конгрес БСДП си поставя за задача "да подготви работниците за бъдещ социалистически преврат"...

Поради тези исторически факти Българската социалистическа партия празнува всяко лято и поредната годишнина.

Като се припознават обаче като приемник на социалдемократическите си активи, да вземат да признаят и соц-комунистическите. Думата е за дом-паметника Бузлуджа. Иначе някакси се тълкува, в известен смисъл, и като отказ от пъпната връв със социалдемокрацията, а даже и с тодорживковата партия. Щом така лесно БСП си зарязва собствените исторически паметници, а с такава стръв брани тези на Червената армия.

Със също такава лекота БСП се отказа през 1999-а да брани и мавзолея на Георги Димитров. Дори една жива верига не направи пред сградата, която можеше да бъде превърната в чудесна туристическа атракция - с или без мумията. Явно тогавашният й лидер Георги Първанов - историк по образование, така е преценил.

Дори Албания не разруши мавзолея на Енвер Ходжа, когато падна комунизмът (макар че реши да го направи сега, за да строи нов парламент на негово място - въпреки протестите на интелектуалци и архитекти). Сградата беше преустроена в театър с 5 млн. евро.

А може би си струваше да се преосмисли по друг начин мястото на този паметник като част от един странен, но невероятен ансамбъл - наблизо е дворецът на Борис III, хотел "България", сградите със сталинска архитектура на МС и бившия Партиен дом, великолепието на  Военния клуб на ъгъла на "Царя" и ул. "Раковски", строен по проект на чеха Антон Колар, който е проектирал и паметника на Васил Левски...

Така бихме могли да съхраним в един ансамбъл няколко епохи от историята на България чрез уникалните и различен тип сгради. Но БСП не си и помръдна пръста, улисана да ближе рани след рухването на кабинета Виденов. Би могла да настоява мястото да се превърне в ... закрита зимна пързалка например. Или музей на тоталитарното изкуство, какъвто сега строи кабинетът на ГЕРБ.

Репортаж на bTV (виж вдясно) показа окаяното състояние на подобието на обсерватория на Бузлуджа, строено от стотици хиляди безименни турчета и циганчета, с каквито пълнеха основно някогашните Строителни войски.

Сега от всички съществуващи български паметници в момента, това уникално съоръжение, чиито мозайки са дело на прочутите ни художници Христо Стефанов и Йоан Левиев, изглежда като Захарна фабрика. Само още не е почнал да убива хора, както стана с паметника на културата от национално значение - завод "Захарна фабрика" в София. Въпрос на време е да започнат срутвания.

Но на червените не им пука. А биха могли да направят чудесна акция - да съберат младежките си организации на върха, да започнат кампания за реставрация на дом-паметника. Малко самочувствие винаги е необходимо на партия в опозиция. Но къде по-лесно е да се внасят безплодни вотове на недоверие от прохладната зала на парламента.

Бившата социална министърка Емилия Масларова осигури 18.8 милиона лева за ремонтче на един социален дом в Стара Загора, но когато бяха на власт, социалистите така и не помислиха за паметника на Бузлуджа, който също е държавна собственост.

Та какво да правим с паметника?

Няколко идеи:

- Паноптикум на строителите на България - восъчни фигури на Първите: от Аспарух до настоящия Бойко Борисов. Нещо а ла Мадам Тюсо на българската държавна власт.

- Обсерватория плюс център за търсене на извънземен разум. Нещо в този план е говорено с Института по космически изследвания на БАН. И бездруго паметникът в момента е известен с наименованието НЛО - заради приликата си с чиния на извънземни. Колко му е да стане част от проекта SETI и да се оформи като площадка за кацане на гости от Космоса.

- Да се даде на концесия на киностудия "Бояна". Сиреч на "Ню имидж" - може да допринесе като декор на филми. Или на концесия на ККП (Китайската комунистическа партия) - областният управител на Стара Загора Йордан Николов спомена пред bTV, че споделил тази идея с китайска делегация.

- Музей на тоталитарното изкуство.

- А не е ли най-добре да се направи място за националните герои, които нямат гробове - от Христо Ботев до Васил Левски.

- Има реално предложение от група офицери чинията на Бузлуджа да бъде използвана като част от елементите на противоракетна отбрана (ПРО) на българска територия и да бъде център за космическо наблюдение на въздушното пространство. Идва от асоциация "Джордж Маршал".

Има хляб в идеята. Според строителите му обектът е предназначен за военни цели, има независими комуникации. САЩ - и НАТО, са заделили сериозни пари за ПРО в Европа. Каква ирония на съдбата - да възстановим паметника на Бузлуджа с натовски пари... Така ще ни излезе безплатно.

И най-важното - ще живее. Но нека уточним къде - на връх Хаджи Димитър, не на връх Бузлуджа. Защото там за последно се е сражавала четата му. А партията не живя.

 

Най-четените