Разумът вървеше по пътя, вече изгубил надежда да срещне някой, с който да си поговори, когато забеляза човек, чиито очи бяха затворени, а лицето му ведро усмихнато.
- Здравей - зарадва се Разумът.
- Здравей - отвърна радостно човекът.
- Какво правеше преди малко? - попита Разумът.
- Опитвах се да променя живота си - отговори човекът.
- Но как? - заинтригува се Разумът.
- Просто е, трябва само да мисля положително - обясни човекът.
- За какво?! - учуди се Разумът.
- За това, което искам да ми се случи. Да стана богат, известен, такива работи . . .
- Искаш да кажеш, че мислиш какво трябва да направиш, за да станеш богат и известен - уточни Разумът.
- Не, не, не разбираш! Няма нужда да правиш каквото и да е, просто трябва да мислиш за това какво искаш да постигнеш, а не как да го постигнеш. Това е силата на положителното мислене.
- Искаш да кажеш силата на положителното желание?
- Не, това е мислене! - ядоса се човекът.
- Но как ще постигнеш нещата, които целиш, ако само мислиш за тях, но не и за начина, по който да ги постигнеш? - упорстваше Разумът.
- Трябва силно да вярваш и всичко, което желаеш, ще се осъществи.
- Значи това е силата за осъществяване на желанията чрез вяра - поправи се Разумът.
- Ти нищо не разбираш, основното е мисленето. Първо мислиш за това което желаеш, след това трябва да повярваш, че ще се осъществи и накрая Нещо се случва и всичко, за което си мислил, става реалност.
- Какво се случва?! - обърка се Разумът.
- НЕЩО, толкова ли е важно какво? Всякакви неща могат да се случат, които да доведат до осъществяване на желанията - раздразнено отвърна човекът.
- А ти вземаш ли някакво участие в нещата които се случват? - попита Разумът.
- Не разбра ли, аз просто мисля и нещата се случват.
- Значи разчиташ нещо да се случи, докато мислиш за нещата, които желаеш? Това не се ли нарича късмет, не си ли оставил съдбата си в ръцете на случайността?
- Каква случайност бе, не ме ли чуваш? Всичко идва от положителното мислене. Мислене, замисли се малко.
- А досега осъществило ли се е някое от желанията, за които мислиш? - прояви интерес Разумът.
- Ти какво целиш, бе - разкрещя се човекът, - да ме превърнеш отново в песимист, в човек без бъдеще? Да ме съсипеш? Махни се от тука и ме остави да реализирам мечтите си, не ми губи времето с безцелни разговори.
И Разумът продължи по пътя си...
