Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мърлящината - от Лондон до София

Наблюдавайки как гори огъня в Лондон неминуемо си задаваме въпроса, ами ако това се случи у нас? Санирането - нашата национална гордост, масово се прави с материали като стиропор и фибран - също лесно запалими вещества
Наблюдавайки как гори огъня в Лондон неминуемо си задаваме въпроса, ами ако това се случи у нас? Санирането - нашата национална гордост, масово се прави с материали като стиропор и фибран - също лесно запалими вещества

Горящата сграда в Лондон показа, че мърляви работи има не само у нас. Може ли един хладилник или оставен котлон да запали 24-етажен блок като факла? Гренфел тауър е построена през 1974 година и в нея живеят предимно социално слаби и имигранти, които не могат да си позволят високите наеми на по-добрите южни квартали. Блокът е бил наскоро ремонтиран за 10 милиона паунда. Но живущите са алармирали неколкократно и общината, и общинската фирма, стопанисваща сградата за опасността от пожар. Никой обаче не ги е чул.

Напротив, сградата е била обявена за отговаряща на противопожарните норми. Основните подозрения за разпространението на пожара се насочват върху скорошното саниране на фасадата с панели, чиято вътрешност е пластмаса - те са лесно запалими. Точният материал е Celotex fr500, той има много добри изолационни вещества, но е лесно запалим. Нима не можеше да се обработи срещу огън или да се използват други панели с по-голяма огнеустойчивост? Били са премахнати и част от инсталациите, спиращи разпространяването на огъня от етаж на етаж, но не е ясно дали са върнати. След пожара фирмата-изпълнител на ремонта, премахна проекта от сайта си.

Объркващи и смъртоносни за хората се оказаха и противопожарните табели. Те, както и самата пожарна съветваха хората да останат по домовете си, докато не дойдат да ги спасят. Първите спасени обаче бяха тези, които успяха да избягат. Мнозина преживяха шока да видят как пламъците обхващат дома им, майки хвърляха децата си през прозореца. Не се е задействала и противопожарната аларма. Друг е въпросът, че за 500-те жители на сградата единственият изход е била една стълба. Архитектурният проект на Гленфел Тауър също изчезна от сайта.

Явно някой някъде не е догледал, друг е пропуснал, трети е спестил. Доказателство за нечиста работа са и изчезващите от различни сайтове документи, свързани със сградата.

Наблюдавайки как гори огъня в Лондон неминуемо си задаваме въпроса, ами ако това се случи у нас? Санирането - нашата национална гордост, масово се прави с материали като стиропор и фибран - също лесно запалими вещества. В българските блокове няма противопожарни аларми, нито табели какво да се прави в случай на огън. Трябваше да има и регистър на асансьорите, един сериозен проблем у нас, но той така и не бе съставен.

Според специалисти в бранша, противопожарните изисквания в България са по-високи от тези в Западна Европа, а материали като този в Гленфел тауър не се използват. Но за да няма инциденти е нужно регулациите да се спазват, а държавните органи стриктно да следят за това.

Нещо, което знаем, че в България не винаги се прави, а както видяхме, в Лондон също.

 

Най-четените