Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Японските ученички: сладки, уязвими, убийци-психарки

Японските ученички са институция... Снимка: БГНЕС
Японските ученички са институция...

Допреди няколко години сп. "Wired" включваше рубрика, наречена "Хроника на японските ученички," която отразяваше технологичните тенденции, възприети от тийнейджърките в Япония. Рубриката беше странна и забавна, демонстрирайки на западния читател колко ултрамодерна и изпреварваща всички тенденции би могла да бъде тази група.

Единият от авторите на тази рубрика - Брайън Ашкрафт, споделя, че докато е следял тези тенденции, бил смаян колко огромно въздействие имат ученичките върху цяла Япония. И след като си задава въпроса защо е така, това го мотивира за написването на най-новата му книга "Поверително от една японска ученичка," която вече е издадена в САЩ.

Сладки, готини нимфетки

С помощта на съпругата си и съавтор Шоко Уеда, Ашкрафт (който сега е старши редактор и автор в сайта за видеоигри Kotaku) разглежда възхода на ученичките в Япония. Книгата, изпълнена с ярки илюстрации, започва със символа на идентичността на ученичките - униформата. Оттам нататък той се задълбочава в попкултурата, от музикалните идоли до филми, списания, изкуство, мода и манга-анимация.

"Исках да представя как ученичките биват показвани в много различни насоки," споделя той. "Обикновено, когато хората пишат за ученичките в Япония, те пишат за "сладките" и "готини" аспекти. Аз също така исках да хвърля един поглед към елементите на привлекателността - женствената "готиност" в Япония."

За всяка от темите си Ашкрафт се спира на основни фигури като Кацухико Сано, основател на музея на униформите "Томбоу" в Окаяма, или на актрисата, която участва в "Убий Бил" - Чияки Курияма.

Той разговаря с Йонехара Ясумасу, редактор на сп. "Egg", които са една от основните сили зад движението на момичетата "когал" през 90-те години, както и с Шинджи Такенага, който ръководи фирма за пазарни изследвания, проучваща вкусовете на тийнейджърките в страната, за да се възползва от огромните им финансови възможности.

Ашкрафт, който е живял в Япония почти 10 години, предлага проникновен поглед към света на японските тийнейджърки. Целта му е била книгата да бъде като гид за всички читатели, включително японци, и да се избягне фетишизирането на ученичките. Вместо това той хвърля сериозен и изучаващ поглед към културата и историята, за да стигне до извода на какво се крепи тяхната сила и привлекателност за японците.

А защо не момчетата...

Остава въпросът - защо именно момичетата са станали такъв символ на революционни промени, а не момчетата? Ашкрафт обяснява, че за разлика от учениците, които са лишени от разнообразието от стереотипи, "ученичките са невероятно гъвкави като герои в масмедиите - те могат да бъдат бойци, да бъдат флиртуващи или уязвими, да бъдат напълно нормални или истерично модни, могат да бъдат представяни като убийци-психари, изобщо могат да направят практически всичко, което ви хрумне - във филми, книги, комикси и видеоигри."

Без значение дали става дума за отпуснати чорапи или най-новите технологични устройства, японските ученички "винаги се променят и адаптират към следващата тенденция - и го правят в общество, което е високотехнологично и охотно се стреми да удовлетвори техните потребности."

Някога да сте си задавали въпроса как именно мобилните телефони са станали популярни? Това става заради начина, по който тийнейджърките през средата на 90-те години ги използват, точно както поколението преди тях е възприело пейджърите - "първата разпространила се на вирусния принцип младежка технология."

Преди да прочетете "Поверително от една японска ученичка", е трудно да получите представа колко точна е картината на тази "момичешка сила". Всъщност тя изразява по-скоро променящото се място на японските жени в културата.

 

Най-четените