Динко Дерменджиев или великият Чико | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Великият Чико

Лъчезар Ангелов
08.09.2012, 14:22 (обновена 13.09.2012, 17:44)

1 от 3 снимки Назад Напред

Динко Дерменджиев

За своя Ботев Динко Дерменджиев изигра 447 мача в "А" група и реализира 194 гола

Средата на 50-те години. От радиоапаратите се лееха описания за изумителни трудови подвизи, разкриващи затрогващи истории за преизпълнение на „насрещните планове"... Властта благоволи да засвидетелства своето снизходително внимание към "трудещите се", като между вълнуващите репортажи националното радио пускаше и малко естрадна музика.

Едно момче играеше футбол и същевременно си припяваше нашумелия хит на Леа Иванова "Чико от Порто Рико". Именно поради това приятелите му започнаха да го наричат "Чико". А той се казваше Динко Дерменджиев и мечтаеше да стане като Рикардо Замора, Лев Яшин или "поне" като Гюла Грошич.

Затова той започна като вратар в Марица, но през 1959 г. премина в Ботев (Пловдив), на който остана лоялен 19 сезона. В града на хълмовете футболът беше не просто страст, а религия и начин на живот.

Известният треньор Георги Генов бе събрал плеяда от талантливи футболисти. Той не само ги обучи на тънкостите на футбола, а им намери точните места на терена.

Изпрати на крилото бързоногия Чико, където той се превърна в легенда. Нападението на Ботев в този период бе взривоопасно - Дерменджиев и Георги Попов-Тумби взаимодействаха телепатично с Георги Аспарухов-Гунди и Георги Харалампиев-Ампето(и двамата играеха като войници с жълтата фланелка).

"Отбор-мечта!", обичаше да казва Чико. Ботев стана носител на Купата през 1962 г., а на следващата взе сребърните медали в първенството.

Няколко години по-късно - през 1967 г. добил опита и мъдростта и прибавил тактическия гений на новия си старши треньор Васил Спасов-Валяка, Ботев стана шампион на България, а Дерменджиев се раздаваше като за последно и оставяше душата си на легендарния стадион „Колежа". Ако на мач отидеха 20 000 зрители, това се смяташе за слабо посещение...

В началото на 60-те години много от българите слушаха тайно късните емисии на забранените радиостанции. Бийтълс пееха за един нов свят на мечтите, а в реалния свят „миротворецът" Никита Хрушчов удряше с обувката си по банката в заседателните зали на ООН...

Разбира се, на българските футболисти им бе забранено да преминават в западни отбори. Предложения не липсваха за Чико - от Атлетико (Мадрид) и Интер го искаха, но уви...

Любимците на България обаче не се разсърдиха, а дадоха всичко от себе си на националния отбор. "Тогава играехме за родината, а и за нашата си чест и име", казваше по-късно Дерменджиев. Националният отбор се класира на финалите три поредни световни първенства, като Чико взе участие във всички тях.

Няколко мача на легендарното крило ще останат паметни. Португалия с перлата от Мозамбик Еузебио бе дошла в София с репутацията на бронзов медалист от Световното първенство, където загуби само от домакина и шампион Англия в един оставящ без дъх полуфинал. Те не криеха своите амбиции и за мача в София. На Националния стедион „Васил Левски" Гунди с мощен дрибъл започна една атака от центъра. Пасът бе предназначен за Котков, който беше блокиран и затова се наведе. Чико се оказа на точното място в точния момент - само протегна крак и България бе на четвъртфинал за Европейско първенство...

Най-силно се е запечатaл в съзнанието ми точно този мач срещу Италия. "Боговете от Апенините" дойдоха с ореола на своите клубове-гиганти, които години наред седяха на европейския футболен трон. Ривера, Мацола, Факети и Юлиано всяваха респект не само с имената си - те с пълно основание бяха наричани футболни магьосници.

В София обаче Котков отбеляза първия гол, след това Аспарухов надскочи с половин ръст италианския вратар Албертози, за да отправи страховит удар в гредата. Чико довкара отбитата топка, а когато и Петър Жеков прониза италианците отново, сякаш Везувий бе изригнал върху „Скуадра Адзура" - 3:1!

70-хилядната публика бе скочила на крака, а „Васил Левски"наподобяваше на древния Колизеум.Палците на публиката сочеха надолу в очакване да бъдат довършени италианските гладиатори. За жалост, един непризнат гол и една грешка в края напомниха че ни тряба повече футболен опит - 3:2 и след реванша с победа 2:0 в Неапол Италия продължи и по-късно стана европейски шампион...

Дерменджиев отбеляза и много важен гол във вратата на Перу (всъщност това се оказа и първият гол на IX Световно първенство в Мексико) през 1970 г. И въпреки че другият велик пловдивчанин Христо Бонев удвои резултата, България загуби с 2:3.

След подготовката на Белмекен в сухия мексикански въздух дишахме като астматици. Дехидратирани, имахме сили само за 1 полувреме. За жалост, медицинската подготовка на това изключително поколение бе тотално сгрешена.

След като приключи 19-ия си сезон в Ботев през 1978 г., Чико започна своята треньорска кариера. Спечели с „канарчетата" националната купа през 1981 и бронзовите медали в „А" група през 1981 и 1983 г.

Той и по-късно Иван Глухчев накараха жълтата част на Пловдив да мечтае - колоси като Барселона с Шустер и Симонсен и Байерн с Аугенталер, Дитер Хьонес и Лерби прекланяха глава на „Колежа".

След това, като треньор на Левски през 1991 г. само за 10 мача Дерменджиев направи 8 победи и 2 равенства.

Има хора,които не обичат гръмките изяви и светлината на прожекторите.Те са твърде различни от общоприетите представи за преуспялост и благополучие. Скромни и с лека усмивка, не използват ефектни фрази и звучни епитети. Те не парадират и не търсят благодарност за стореното - получават я по невидими за сетивата канали и чувството е разтърсващо, в пъти по-голямо.

Това е духовната връзка между играчите и признателните фенове, които не могат да не оценят скромното величие на своите любимци. Както винаги са оценявали Чико от някогашния незабравим отбор на Ботев (Пловдив)...

Oще: ботев  българия  динко дерменджиев  национален отбор  рицарите на футбола 


Още от Още спорт

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.01.2013, 13:11

10 дали | 20.02.201316:33

Елиминатора да си затваря смрадливия кенеф и да си стои на дебелия гъз в панелката ,да си гледа вмирисаните подобия на цицки на жалката си селка женица а да не коментира какво е ехтяло по стадионите щото такива съм ги бил и ебал навремето по дербитата-червено жалко мъжко подобие със неустановена сексуална ориентацийка ше се изсера на майка ти на гробаУсмивка)))чурбарска
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.07.2012, 09:28

9 Eliminator | 20.11.201216:25

Ех, тоя Гунди, бе! Как се опълчил на "прасетата" и се е спасил от "чорбата"! Великомъченик на синята идея.

А истината е съвсем друга - Гунди е взет в ЦСКА на проби (баща му е впрочем цеденевист). Но няма място за него. Все пак имаме Жеков. А и Гунди (който безспорно е адски скромен и добряк) е признавал неведнъж, че Жеката е по-добър от него. Само не и за фенчетата на о(т)борчето от покрайнините на Ботевград. Комплекси...

Айде сега една игра за почитателя на великомъчениците в синьо - колко от вашите "легенди" са именно дело на школата ви? Насо - задните части? Вуцата? Алджов? Павел Панов? Кирил Ивков? Боримиров? Сигурно и тях армията ги е накарала да играят за Динамо (Ботевград)?

П.П. А май забравяме кой го посрещаха по стадионите с "ЛеФски - свине, свине, свине!". И пак чакате друг да ви измисли скандиранията и песните.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 13.04.2012, 19:02

8 Ray | 09.09.201221:20

Отново се съгласявам с тебе,Fedar-е,но тогава имаше много силно вътрешно първенство.Имаше поне 10 конкурентни отбора- и Ботев,и Локо Сф и Спартак Пд са ставали шампиони,да не говорим за детските школи...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 20.07.2011, 13:11

7 Fedar | 09.09.201220:44

Антоне, великите ни футболисти от 60-те и 70-те не са постигнали нищо сериозно в международен план поради една основна причина - защото са се състезавали в рамките на една изцяло затворена система. Футболът, като всяка друга дейност, има нужда от обмен на идеи и опит, за да се развива. Откъде да имат този международен опит нашите футболисти тогава, когато не са ги пускали в чужбина?! Как треньорите ни да са запознати с най-съвременните тенденции в тактиката, подготовката, хранененто, възстановяването, като почти не са напускали България?! А тогава дори не е имало телевизия и интернет, поне от там да събираш информация за международния футбол. Това е единствената причина това велико поколение да не постигне нещо велико.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 09.09.2012, 18:47

6 Anton Ivanov | 09.09.201218:52

Tova pokolenie ot 60 te i 70 te godini e nai-silnoto v istoriata na Bulgarskiqt fytbol no na nacioanlno nivo ne sa postignali tova koeto realnite im ka4estva sa bili zaradi prekaleno golqmata namesa na xora ot partiqta koito vmesto da pomagat sa pre4eli na yverenosta na igra4ite a kolkoto do temata s transferite i vernostta i da ne sa iskali da sa tolkova verni e trqbvalo da budat e mojelo e da izbqga nqkoi no posle jalna im maika na nego i cqlata my roda
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.04.2012, 19:02

5 Ray | 09.09.201200:44

Всъщност те можеха да останат на запад и да играят за голям отбор,но след това Народната власт разказваше играта на близките им...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.03.2010, 22:57

4 beavis | 09.09.201200:00

Наистина е похвално! Те прасетата и Гунди са искали да откраднат и добре, че е отишъл в Ботев
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 13.04.2012, 19:02

3 Ray | 08.09.201221:23

Така е,но в България оставаха лоялни на един отбор,въпреки имаха далеч по-изгодни предложения от други български клубове.Например Бонев не остана в ЦСКА след казармата,а се върна в Локо Пд...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.07.2011, 13:11

2 Fedar | 08.09.201221:05

Aйде стига с тия глупости как еди-кой-си го искали от най-големите отбори, ама той от пуст патриотизъм решил да си остане в България. Те може да са га искали, но Партията не ги е пускала. Поне не до втората половина на 80-те години, при това при определени условия (над 28 годишна възраст). Абсолютно всичките ни звезди от едно време - Якимов, Жеков, Гунди, Соколов, Бонев, Дерменджиев, Начко Михайлов и т.н., щяха да играят в чужбина, ако им позволяваше Партията, и никой не трябва да се съмнява в това.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

1 Mile Manolov | 08.09.201217:54

за сметка на това имаме "манекена" в момента.. отказващ да играе за национала muhihihihi
   

оценка

+1 -0


Видео