Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо Румъния се притесни за традиционното семейство

Фокусът на общественото внимание в Румъния се отклони от антиправителствените протести в посока на изричната забрана на гей-браковете - които и досега не бяха разрешени Снимка: Twitter, @JoannaGrams
Фокусът на общественото внимание в Румъния се отклони от антиправителствените протести в посока на изричната забрана на гей-браковете - които и досега не бяха разрешени

Правителството в Румъния най-после има шанс за "глътка въздух" след серията от граждански протести и критиките от Брюксел заради опитите за политически натиск върху съдебната власт.

Фокусът на общественото внимание рязко се измести в различна, по-поляризираща посока - референдум за промяна на конституцията, в която изрично се забраняват еднополовите бракове, а семейството се дефинира като "доброволен съюз между мъж и жена" (б.р. точно тази формулировка се използва и в чл. 46 от конституцията на България от 1991 г.).

Инициативата за референдума идва през 2015 г. от т.нар. "Коалиция за семейството" - съюз, създаден от религиозни групи и неправителствени организации, подкрепяни от църквата.

За по-малко от 2 години Коалицията успя да събере 3 милиона подписа, необходими за свикването на обществено допитване. Само 13 от 136 сенатори гласуваха "против" евентуалната промяна в конституцията.

Центърът на спора е широкото тълкувание на определението за "семейство" в румънския основен закон - в момента то дефинирано като "съюз между съпрузи", без маркер за пола. В последните години този въпрос е една от основните теми на граждански и политически дебат в Румъния.

Основните политически партии - както Социалдемократите на Ливиу Драгня, така и Националната либерална партия на Лудовик Орбан - многократно са се застъпвали за провеждането на референдум по въпроса за семейството.

Драгня настоя той да се състои възможно най-скоро и то в рамките на два дни, а не на един - на 6 и 7 октомври, с около месец за провеждане на информационна кампания. Лидерът на Либералите Орбан обяви, че партията му подкрепя референдума, но ще позволи на всеки от членовете й да гласува "така, както съвестта му повелява". Цялата организация на гласуването ще струва малко над 35 милиона евро, които ще се осигурят от правителствения резервен фонд.

Румънската православна църква вече започна активна кампания за подкрепа на каузата. Патриарх Даниил призова свещенослужителите си да убеждават миряните в необходимостта от конституционна защита на традиционното семейство - "благословен съюз, формиран от мъж и жена".

Призивът му вече има и практически резултат - в някои училища в Румъния свещеници са започнали да посещават родителско-учителските срещи, на които агитират за гласуване със "За" на вота. В Брашов се появиха билбордове с надписи "Защитете децата на Румъния" и "Ако не гласувате, двама мъже ще могат да осиновят дете. В училище децата ще се учат, че майката не е жена, а бащата не е мъж".

Румъния не признава правен статут на еднополовите двойки, не предоставя законова защита на правата, които съществуват за хетеросексуалните семейства.

Изричното вписване на текста за "доброволния съюз между мъж и жена" все пак би означавало, че страната ще сложи точка на дебата за евентуално либерализиране на режима.

Еднополови бракове се признават и сключват официално в 15 страни от Европа - Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Исландия, Ирландия, Люксембург, Малта, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция и Великобритания. От януари 2019 г. те ще бъдат признати и от Австрия. Още 11 страни разрешават определена форма на граждански съюз, при който партньорите не са хетеросексуални.

През юни Европейският съд реши, че всички страни-членки в ЕС трябва да предоставят равно право на жителство на съпрузи от вече сключени еднополови бракове - независимо дали те са признати според националното законодателство или не.

Организациите в защита на LGBTQ-общността призовават местните жители да си останат вкъщи в деня на вота и да бойкотират инициативата.

"Този референдум е атака срещу човешките права, която се случва в рамките на Европейския съюз. Поддръжниците на предложението за промяна на конституцията се опитват да използват тази разделяща, обидна и анти-семейна кампания за разсейване на общественото недоволство от политиката. Референдумът няма да влезе в новините както наказателните процедури срещу Унгария и Полша, но е част от същото ултра-консервативно движение, което се опитва да преобърне демократичния прогрес и да разделя общностите", се казва в статия за "Политико" на Евлин Паради, изпълнителен директор на правозащитната организация ILGA-Europe.

За да бъде валиден резултатът на референдума, е нужна избирателна активност в размер на не по-малко от 30 процента от румънците с право на глас (близо 6 милиона души).

Инициаторите на вота имат висок теоретичен шанс за успех. Общественото мнение в страната е преобладаващо социално-консервативно, малцина от политическите лидери проявяват открита симпатия към LGBT-каузата (един от тях е президентът Клаус Йоханис), а църквата има широко влияние.

 

Най-четените