Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хай тек паркът се размина с шумна първа копка

"Бащата" на хайт тек парка - Росен Плевнелиев, не беше на първата му копка Снимка: БГНЕС
"Бащата" на хайт тек парка - Росен Плевнелиев, не беше на първата му копка

В деня, в който Бойко Борисов обезглави ръководството на фонд "Научни изследвания", тихо и нетържествено започна изграждането на първия научно-технологичен парк у нас. Той беше обявен от президента Росен Плевнелиев по време на първата му визита в САЩ м.г. и задвижен скорострелно.

Нито президентът, нито премиерът бяха на първата копка. Борисов беше на среща и обяд с Американската търговска камара у нас, а Плевнелиев е на посещение във Франция.

Хай тек паркът ще се фокусира върху информационно-комуникационните и зелените технологии, както и върху природните науки. Предвиденият за него терен е в източната част на столицата, на 4-и километър. Стойността на проекта е 50 млн. евро, като 42.5 млн. евро са от оперативна програма "Конкурентоспособност" , а другите 7.5 млн. евро - от националния бюджет.

50% от общия бюджет на проекта е за подготовка на терена: изграждане на инфраструктура, реконструкция на съществуващите сега и годни за ползване сгради, строителство на нови здания.

От останалите средства за оборудване на лабораториите са предвидени 30 на сто, а 20 на сто - за подготовка на съдържанието на проекта. Паркът ще се управлява от дружество "София Тех парк", което 100% собственост на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Очаква се първият в България научно-технологичен парк да бъде завършен през 2015 г., но реално ще заработи още тази година, съобщи шефката на дружеството Елица Панайотова.

По думите й това ще стане чрез организиране на редица събития с участието на БАН, съпричастните ВУЗ-ове и бизнеса. До 2015 г. ще бъдат реконструирани съществуващите сгради, ще се създадат нови лаборатории.

Намерението на дружеството е още тази година, заедно с Клъстера на младите предприемачи и фирми в бранша, да бъдат организирани редица събития с цел изясняване на основни въпроси, заяви Панайотова: "Как се развива предприемаческият дух и що е то предприемачество? Как работи процесът за трансфер на технологии и за превръщането на науката в бизнес? Как да бъдат насърчавани стартиращите компании, така че когато технологичният парк стане факт през 2015 г., да са налице първите компании и събития, които да се пренесат в него?"

Лабораториите, които ще бъдат създадени в парка, няма да дублират наличната научно-изследователска инфраструктура в институтите на БАН, Техническия и Софийския университети, а ще я надграждат, заяви Панайотова.

"Мислим да създадем също база данни за съществуващата научно-изследователска инфраструктура и да я надградим с платформа, чрез която тя да функционира като една мрежа, система. За да може да работи и да връща обратно средства в науката и лабораториите на БАН и университетите". 

Предстои да бъдат създадени лаборатории по киберсигурност, компютърна лаборатория за високопроизводителни изчисления, както и биохимични лаборатории. Една от основните лаборатории, която ще е и важно ядро на технопарка, е за бързо прототипиране и производство. Надяваме се около нея креативният капацитет на София и страната да може да тества изобретенията си и бързо да види как физически изглеждат те, обясни тя. 

Мащабите на проекта за първия технопарк в България излизат извън рамките на настоящия програмен период на ЕС, поясни още Елица Панайотова. По думите й проектът ще се разраства в следващите 10-15 години. Така че дружеството се надява да работи съвместно с ЕК и през новия програмен период на ЕС - 2014-2020 г.

 

Най-четените