На 25 септември 2014 г. предстои Висшият съдебен съвет да избере нов председател на Върховния касационен съд за мандат от 7 години на мястото на проф. Лазар Груев.
Изборът на един от тримата най-високопоставени магистрати е от ключово значение за бъдещето на съдебната власт - сблъсъкът с която често се оказва превратен.
Ето как дебатът (или по-скоро липсата на такъв) за ръководството на върховната съдебна инстанция провокира Юлия Берберян...
Ако можех да номинирам кандидат за председател на ВКС, щях да предложа кандидатурата на големия професионалист и човек с високо етични и морални ценности Бисер Троянов*, понастоящем съдия в същия съд.
Познавам Бисер от 2000-ата година, когато той, абсолютно справедливо и без никаква капчица на съмнение за изпълнение на политическа поръчка, ме осъди за извършеното от мен голямо престъпление да открадна от България.
И да не помислите, че аз, голямото ни семейство и хилядите ни приятели по света и у нас, бяхме отвратени от решението на този нетипичен представител на родното правосъдие?
Не! Дори и за миг не сме си помислили такова нещо! Особено пък аз. Така ми се падаше. Това, че Бисер ми отряза квитанциите и ми забрани да напускам страната за около 4 години, истински ме зарадва.
Бях започнала да пътувам вече като истински свободен човек и, да ви кажа откровено, чувствах, че вече започвах да се превземам - идва турнир и аз, без да трябва да припадам, както редовно ми се случваше до 1989, в кабинета на Началника на ЦСКА, полковник Георги Христов, зет на Добри Джуров, и хоп - от днес за утре, купувам билет и...тръгвам.
Редно беше някой да сложи край на тези глезотии. И облече съдия Троянов тогата, тропна със жезъла и... повече в България няма да се краде! Берберян на вълците! За назидание! Друг път ще изпиша за историята и имената на вълците. Но те са толкова много...
Аз, голямото ни семейство, и хилядите ни приятели по света и у нас, бяхме наистина учудени през 2005 година от решението на Върховния административен съд да отмени решението на Бисер.
Не само учудени, но и разочаровани! Как щях да се поправя аз, като Върховният административен съд посочваше Прокуратурата на Република България за истинския престъпник? Били обвинили невинен човек в престъпление. Та аз 10 години се мъчих да се превъзпитам да не крада, сега - нямало нужда!
Дори задължиха държавата да ми върне 1077 лв. и 70 стотинки от надплатени данъци! Уплаших се и за Бисер, да не би да спрат да го изкачват в йерархията! Или пък да го накарат да плати от собствения си джоб 20-те хиляди лева, с които ВАС задължи българския данъкоплатец да ми изплати като обезщетение!
И за да не пострада още веднъж невинен човек, предлагам неговата кандидатура! Ако случайно се подадете на обществената тайна, че Бисер бил човек послушен и изпълнявал политически поръчки и че някой някъде все някога трябва да каже НЕ НА КОРУПЦИЯТА и не подкрепите моята кандидатура, то аз имам още няколко!
Това са магистратите от Софийския апелативен съд, които потвърдиха решението на Бисер и ме осъдиха на втора инстанция през 2005 г. Това са председателката Снежана Душкова и членовете на съда Иво Вапцаров и Мая Цонева. За тях, обаче не мога да гарантирам така категорично.
За разлика от Бисер, който като говорител на ЦИК гледаше не само мен, но и целия български народ право в очите, гореспоменатите магистрати, през цялото време на делото, не ме погледнаха в очите нито веднъж! Някои хора разтълкуваха това им поведение като гузност, виновност... Знам ли?
Имайте ги предвид, все пак. Рядко се намират свестни хора.
* Съдия Бисер Троянов бе дългогодишен говорител на Централната избирателна комисия, номиниран най-напред от НДСВ, а по-късно от ГЕРБ. Малко след местните и президентските избори през 2011 г. Троянов беше повишен от ВСС за член на Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Тогава Троянов получи оценка на професионалните качества "5,85" от максимална "6".
През 2004 г. състав на СГС под ръководството на Троянов осъжда Юлия Берберян и Георги Малеев по обвинение за „потвърждаване на неистина" във връзка с имотна сделка на общо наказание 1 година лишаване от свобода. Процесът на първа инстанция продължава в течение на 3 години.
Присъдата е отменена от ВКС година по-късно. През 2012 г. Юлия Берберян печели дело срещу прокуратурата заради нанесените морални щети. Даряват присъденото обезщетение за благотворителност.
