Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Донбас - забравеният конфликт в източна Украйна

Хората дори вече не се вълнуват как е започнала войната Снимка: Getty Images
Хората дори вече не се вълнуват как е започнала войната

В село Красногоровка звукът на артирелийски обстрел напоследък е станал по-далечен. Войната обаче продължава да преследва мислите на жителите му. Историите им са за войници, бягащи на всички страни, пушещи танкове, безкрайни взривове, нощи, прекарани в мазетата на домовете им и подпалени къщи.

Нищо чудно, че толкова много жители на това селце от украинската страна на фронтовата линия го напускат. След три години на конфликт само около 100 души - една трета от населението на превърналото се след началото на войната призрачно селце - все още са там. И все пак има хора, които упорито отказват да го напуснат.

Децата могат да покажат събрани парчета от снаряди или да ви разведат из училището - единствената връзка, която им е останала с предишния живот. С този преди войната.

Преди началото на сраженията повечето от жителите на Красногоровка работят в Донецк, главният град на източния украински регион Донбас, сега контролиран от сепаратистите и поради това недостъпен. На семействата там им се налага да изживеят истински кошмар. Хората са изплашени - ако се случи нещо, първата им реакция е да хукнат към мазето. Чувството на паника не ги напуска.

Осланяне на Русия

Основните комунални услуги отсъстват в почти всяко селище. Северно от Донецк, в Авдеевка, където сега са повечето сражения, скорошен удар върху газопровода е сложил край на всякакви надежди отоплението да бъде бързо възстановено. Стотици хиляди са изложени на риск да прекарат зимата без вода или отопление като температурите там понякога спадат до -20 градуса по Целзий.

Местната икономика е съсипана, което поставя около 4 млн. души - тези, които не са могли да избягат - в тежко бедствено положение. От началото на войната в Донбас през пролетта на 2014-а загиналите са над 10 000 души. През изминалата година броят на загиналите и ранените намаля, въпреки че нарушенията на прекратяването на огъня се случват почти ежедневно.

Само преди десет дена са убити двама украински войници, а още 17 души са ранени.

Бунтовническите власти обаче дават гласност само на гражданските статистики, по данни на които има един загинал и петима ранени за същия период. Все още има смъртни случай, но никой не говори вече за тях.

В продължение на няколко месеца сепаратистките власти отказваха достъп на повечето западни журналисти, а през 2015-а експулсираха експулсираха и представителите на основните чуждестранни неправителствени организации. Олигархът и стоманен магнат от Донбас Ринат Ахметов, който подпомагаше около 100 000 души, се наложи да ликвидира фонда си от опасения да не му бъде иззето имуществото.

Сега двете самообявили се за независими републики Донецк и Луганск не могат да просъществуват без хуманитарна помощ от Русия, казва Ален Ешлиман, ръководител на Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) в Украйна, една от много малкото международни организации, които работят и от двете страни на фронтовата линия.

Големи бели камиони с руския герб продължават да прекосяват границата от изток на запад, макар и нередовно, но западните държави не знаят какво е съдържанието им.

Хората са изградили известна форма на устойчивост, но не се знае колко дълго ще издържат на всичко това.

За да стигнат до мобилната клиника в село Золотое, създадена от неправителствената организация "Лекари без граници", където от средата на ноември цари напрежение, понякога на пациентите им са нужни цели дни. И те отиват там колкото за лекарства, толкова и за утеха.

В коридора психолог - професия, която преди войната се е считала за безполезна - съветва вцепенени мъже и жени да не гледат "разстройващи" телевизионни програми преди лягане, да проверяват ежедневно кръвното си налягане и така нататък.

Изтощени от трите години на постоянен стрес, гражданите, които са в най-близък досег до сраженията, вече не се вълнуват как и защо е започнал конфликтът или кои от участниците в него са най-отговорни за войната.

Те се вълнуват единствено за това как конфликтът се отразява на хранителните им запаси и здравето им. Хората дори донякъде са свикнали и продължават да работят, въпреки престрелките и експлозиите.

'Нищо не се променя'

Единствената осезаема връзка между така наречените източни украинци и родината им е държавната пенсия. Според закон, който европейските поддръжници на страната считат за притеснителен, Киев изисква от гражданите да докажат, че живеят западно от фронтовата линия, за да имат право да получат пенсията си на 20-то число всеки месец. За да проверят тази информация, украинските власти извършват внезапни визити, което налага много хора да пътуват напред-назад.

Всеки ден тези жители на граничната зона се събират на пропускателния пункт "Майорск", основната пресечна точка между двете територии. Миналата година през него са преминали по официални статистики 1.1 млн. души като понякога се е налагало да чакат по 8 часа през летните периоди, преди да успеят да преминат от другата страна.

От края на октомври нов проблем се добавя към хроничните задръствания по пътищата. В знак на лоялност към Москва, бунтовните републики не преминаха към зимно часово време. Междувременно, западно от границата, периодът от време, в който пропускателният пункт е отворен всеки ден, се измести назад с един час от съображения за сигурност.

Под прикритието на мрака, двете воюващи страни отново прибягват към оръжието почти постоянно, без наблюдателите от ОССЕ да успяват да идентифицират коя от страните първа е нарушила примирието.

За да подобри ситуацията агенцията на ООН за бежанците - Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) - финансира строителството на допълнителен пропускателен пункт в Майорск, който организацията контролира. Но заради това агенцията бива обвинявана, че официално признава отделянето на сепаратистките територии, което противоречи на Минското споразумение, подписано от руския президент Владимир Путин, украинския президент Петро Порошенко, френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел през февруари 2015-а.

"На практика конфликтът е замразен и тази ситуация е изгодна за всички", обяснява хуманитарен работник, изпратен в близост до фронтовата линия. Той допълва, че украинското правителство извършва дискриминация спрямо собственото си население като налага административни ограничения на украинците, живеещи на изток.

Официално целта на тези мерки е да бъде насърчено населението да се изтегли на запад и по този начин косвено да отслаби източните територии. Прилагането им обаче е хаотично и проправя път за вилнееща корупция. Междувременно Москва стартира дипломатическа офанзива, целяща въвеждането на руски еквивалент на миротворчески сили "Сини каски" в региона, но мащабът на правомощията предизвика сблъсъци между представителите на Русия и Запада в Съвета за сигурност на ООН.

"Единственият начин за изход от ситуацията би бил да им бъде разрешено да патрулират по границата между Русия и окупираните територии", казва Игор Саруднев, ръководител на пропускателния пункт в Майорск от украинска страна. Москва обаче отхвърля този вариант. В последно време Владимир Путин обеща да упражни "влиянието си" върху бунтовническите лидери, за да улесни обмена на затворници.

"Руснаците се опитват да стабилизират конфликта, но без да променят сегашното статукво", коментира Георгий Тука, украински зам.-министър по въпросите на временно окупираните територии и бежанците. Либералният политик критикува изискванията за местожителство, наложени от неговото собствено правителство на жителите на Източна Украйна. Но сред ястребите около президента Порошенко, гласът му остава нечут.

 

Най-четените