Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бъдещето на пътищата? Поглед към първия соларен път на Германия

Той се самопочиства, топи леда и осигурява електричество. Но ще стане ли масов? Снимка: Facebook / solarstrasse
Той се самопочиства, топи леда и осигурява електричество. Но ще стане ли масов?

Ерфтщат е малко градче, намиращо се на около 20 км от германския град Кьолн. На един от пътищата край него Доналд Мюлер-Юдекс развълнувано гледа към трима работници от местна компания, които полагат една от най-оригиналните настилки, полагани някога на земя: тъмносини соларни панели, всеки с големината на подложка за бира.

Настилката от свързани панели ще оформи първата соларна улица в Германия. 56-годишният Мюлер-Юдекс с гордост отбелязва, че положения участък вече произвежда електричество.

Всеки квадратен метър от тази настилка осигурява 80 киловатчаса годишно. В случая с конкретната велоалея, равняваща се на общо 200 кв. метра, това означава 16 000 киловатчаса, които отиват в местната електропреносна мрежа.

За момента алеята е дълга само 90 метра. Тя обаче вече води към бъдещето: първият соларен път на Германия може да осигурява електричество, да поглъща шума, да се самоосветява сам през нощта, да топи леда през зимата и дори да мисли самостоятелно.

Повърхността е направена от монокристалин и има вградени сензори, които при по-големи пътища биха могли да измерват трафика и по този начин да оптимизират циклите на светофарните уредби.

Мюлер-Юдекс обяснява, че соларните панели по покривите на сградите просто няма да са достатъчни, ако наистина целта е постигане на 100% енергия от възобновяеми източници, така че съществуващите асфалтови повърхности също трябва да бъдат използвани ефективно.

"Мултифункционалната соларна настилка", чиито отделни плочки се свързват една с друга, е продукт на общ изследователски проект на малката компания на Мюлер-Юдекс - "Solmove", изследователския център "Юлич" и два немски университета. Като цяло проектът е трябвало да търси баланс, защото пътят освен всичко друго трябва да е здрав и да има противоплъзгаща повърхност.

Панелите имат неравна структура, която Мюлер-Юдекс сравнява с микро-планинска верига. Или както той го описва: прахолякът, донесена от гумите и вятъра, се събира в "долините", в които тече вода, а водата отнася мръсотията надалеч. Същевременно гумите на автомобила се допират до "върховете на планините". Те са покрити с корунд – изключително здрав минерал, който по принцип се използва като абразив и който по скалата за твърдост на Моос се намира точно след диаманта.

Специална стъклена фабрика в Баварската гора произвежда стъклото за плочките. В лабораторните тестове стъклените плочки могат да издържат теглото на камион и половина. Сега обаче е време за практически тест.

Но защо точно в градчето Ерфтщат? Причината е, че хората там успяват да представят убедителна концепция за велоалея и така печелят държавно финансиране за соларните плочки.

Попитан за финансовия аспект, големите суми, които са необходими, карат Мюлер-Юдекс да се покашля. Той обаче оправдава разходите с пример за това, че първият микрочип е струвал 10 милиона долара. По думите му, ако хората бяха казали, че това е твърде скъпо за направата на персонални компютри, днес нямаше да имаме такива.

Ако соларният път успее да издържи между 20 и 25 години, както се очаква, хората от Ерфтщат ще могат дори да изкарат пари от електричеството, което ще се генерира през последните 10 години. Мюлер-Юдекс коментира, че изграждането на нормална улица струва пари, а соларната такава в един момент започва да печели такива.

Във всеки случай, благодарение на неговия личен капитал и помощта на китайски инвеститор, проектът няма да коства на хората от Ерфтщат нито цент.

Компанията Solmove е изградила и електрическа верига, за да могат соларните клетки да се затоплят през зимата. Това (по техни изчисления) е по-евтин начин да се поддържа пътя през зимата, вместо да се използват услугите на снегопочистваща фирма.

Идеята идва на Мюлер-Юдекс преди почти 10 години, когато той прави проучване за фотоволтаични системи в баварския планински регион Алгой. Всички подходящи покриви вече са покрити и тогава на машинния инженер му хрумва да използва пътя, който през цялото време е изложен на слънце. Така започва да експериментира със соларни плочки.

Само в Германия вижда потенциал с размери 1,4 милиарда квадратни метра. По думите му пътната мрежа в страната, без магистралите, ще е достатъчна, за да захранва 20 милиона електрически автомобила.

Според него пътищата и паркингите имат предимството, че електрическите коли могат да бъдат зареждани чрез индукция (обмен на енергия чрез електрично поле). Т.е. те ще могат да "засмукват" електричеството от фотоволтаичните клетки. Процесът вече работи, но засега – не особено добре.

Самият Мюлер-Юдекс е зает човек. Между мечтите му да построи соларен път за електрически автобуси в Китай за следващата Олимпиада и част от Световното изложение в Дубай, той тъкмо е приключил с потенциален анализ заедно с германската железопътна компания "Дойче бан" (Deutsche Bahn). Освен това строи и сграда за тестове в Кьолн за енергийната компания "Рейненерги" (Rheinenergie), паркинг за друга местна компания, велосипедно трасе за софтуерна компания в Силициевата долина и друга сграда за тестове край Лос Анджелис.

От следващата година компании и хора, които искат да строят домове, също ще могат да поръчат подобни плочки за техните лични паркинг пространства. Инженерът твърди, че компанията му – в която работят само двама души – вече не може да се справи с търсенето.

В международен план вече се сблъскват с конкуренция – подобни идеи има в Китай, САЩ, Франция и Холандия. В последните две държави вече има малки тестови пътища. Техните системи обаче имат един недостатък – пътищата трябва да са изключително гладки. Плочките на Solmove от своя страна могат да бъдат залепени за съществуващ път, а гъвкавата настилка компенсира за неравностите по повърхността на пътя.

И все пак остават много въпроси. Ще се нареди ли всичко както Мюлер-Юдекс се надява? Ще могат ли соларните модули да осигуряват електричество въпреки листата през есента и кишата през ноември? Ще могат ли жлебовете в настилката наистина да отмиват прахта? И ще бъде ли пътят наистина стабилен? Отговорите ще дойдат през следващите не само месеци, но и години.

Инженерът отново сравнява творението си с друго голямо човешко произведение – самолета. По думите му първият самолет е изработен от дърво и плат, а с оглед на количеството от тези материали в съвременните самолети е ясно колко голямо развитие е последвало. Според Мюлер-Юдекс същото ще е и със соларните пътища и проекти като неговия са само началото.

И посочва, че всеки, който се интересува от климата, знае колко сериозно сме се отклонили от "правия път". Ядосва го мисълта, че един ден следващите поколения ще "ни натриват носовете" за това колко милиони са били дадени на Саудитска Арабия за петрол, а оправданието ще бъде "Знаем, но не направихме нищо". Поне той иска да може да даде и друг отговор.

 

Най-четените