Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бундесбанк не иска да е печатница на евро за Гърция

Германският канцлер Ангел Меркел е подложена на натиск от страна на Бундесбанк заради спасителния план за Гърция
Германският канцлер Ангел Меркел е подложена на натиск от страна на Бундесбанк заради спасителния план за Гърция

Германската Bundesbank се обърна с предупреждение към канцлера Ангела Меркел, атакувайки съвместния план на ЕС и МВФ за спасяване на Гърция от фискалните й проблеми. Според документ на банката, спасителният план застрашава икономическата стабилност и вероятно е незаконен.

Гърция все още не се е възползвала от него, тъй като той предвижда средства да се отпускат само ако Атина се обърне за помощ.
 
Разпространени извадки от вътрешен доклад на банката бяха публикувани във в. "Frankfurter Rundschau" и може би са допринесли за нова вълна на падение на гръцките съкровищни бонове. Инвеститорите вече преглъщаха съобщенията, че гърците са изнесли над 10 млрд. евро извън страната в първите два месеца на годината.

Печалбите от двегодишните гръцки бонове се повишиха със 136 базови пункта при ранната търговия - до 8.3 процента, от 5.2 процента миналата седмица. По-късно пазарът се стабилизира, след като Атина оповести 40-процентно намаление на бюджетния дефицит за първото тримесечие, което подсказваше, че ограничителните мерки дават резултат.
 
Документът от Bundesbank подлага на унищожителна критика сделката, договорена от лидерите на ЕС преди две седмици, заявявайки, че планът е бил скърпен набързо, без въобще да се проведат консултации с централни банки. "Това внася проблеми по отоншение на политиката на стабилност, които не би трябвало да бъдат подценявани,"пишат банкерите.

Съвместната спасителна операция на МВФ и ЕС би превърнала Bundesbank в "печатница за пари" за покупката на гръцки бонове, твърди вестникът. А това би нарушило "клаузата за неосигуряване на гаранции" на ЕС.

Ханс Редекер, понастоящем ръководител на BNP Paribas, казва, че докладът в голяма степен подсилва позициите на германските критици на европейския валутен съюз. Група професори вече се опитват да подадат оплакване в конституционния съд, за да блокират спасителния план за Гърция. "Това свежда пространството за маневри на Меркел до нулата," коментира той.

Bundesbank, ръководена от "най-големия ястреб" Аксел Вебер, казва, че решението да бъде включен в операцията и Международният валутен фонд само влошава нещата, доколкото в противен случай ЕС би могъл да наложи по-стриктна бюджетна дисциплина.

Докладът осмива МВФ, иронично определяйки го като "Фонд за повишаване на инфлацията до максимум", както и че ръководството му е станало твърде меко, когато начело е застанал френският социалист и кейнсианец Доминик Строс-Кан. Той, според банката, е изместил акцента от фискалното изчистване към "ориентирани към растежа" финансови политики. "Валутните резерви на Bundesbank не е приемливо да се предлагат за такива цели," заключава документът.

Като начало на Меркел ще й бъде трудно да облекчи настояването си за "пазарни лихви" за каквито и да е кредити за Гърция. Представители на немската администрация говорят за около 6 процента, за да се избегнат морални рискове, но пък тази цифра предизвика негодувание от страна на Гърция. Страната се надява да получи кредити при лихви от под 4.5% - подобно на Португалия и Ирландия. Говорител на гръцкото правителство заяви вчера, че на страната му се налагат "варварски условия".

Председателят на Европейската централна банка Жан-Клод Трише се опита да омаловажи коментарите за продължителен разрив между Берлин и Брюксел, заявявайки, че споразумението за помощ от ЕС за Гърция е "много, много сериозен ангажимент и никой не би трябвало да приема с лека ръка изявление, подписано от ръководителите на държавите. Като се има предвид цялата информация, с която разполагам, отказ от плащанията не стои на дневен ред за Гърция," каза той след срещата на съвета на управителите на ЕЦБ. Банката остави лихвите при рекордно ниски стойности от 1 процент.

Лорън Билке, икономист по европейските въпроси в Nomura и бивш член на ръководния екип на ЕЦБ, каза, че Гърция на практика е отрязана от пазара. "Смятаме, че все по-вероятно е гръцкото правителство да бъде принудено да промени стратегията си и да поиска помощ. Наистина няма смисъл да чака да се случи неизбежното."

Barclays Capital казаха, че каквито и спасителни действия да бъдат предприети, би трябвало да са поне от 40-45 млрд. евро, за да се възстанови увереността в страната - и да се осигури на Гърция финансирането, от което тя има нужда, за да разполага с време за реформи.

Както се и очакваше, ЕЦБ отложи плановете за затягане на допълнителните гаранции, елиминирайски риска гръцките банки да изгубят спасителната си връзка с кредитните източници във Франкфурт за още една година. Анализаторската организация IOBE коментира, че финансирането от ЕЦБ за гръцките банки се е повишило до 65 млрд. евро за първото тримесечие. Но политиката на ЕЦБ подпомага по фин начин Гърция, Италия, но и други големи кредитополучатели.

Джулиън Калоу от Barclays заяви, че гръцкият финансов свредел е засенчил добрите новини, че кризата не се е разпростряла и към страните от средиземноморието и Ирландия. "Гърция се третира като изключителен случай, тъй като тя влезе в кризата с дълг, който вече беше толкова висок. Ирландия успя да се изолира въпреки разходите за нейния банков сектор," каза той.

Във всеки случай еврозоната изглежда по-силна след събитията от последните две седмици. Анализаторите казват, че няма сериозни причини, поради които гръцки отказ от плащания - ако такъв действително се случи, сам по себе си да доведе до щети за еврозоната.

 

Най-четените