От време на време на всеки от нас му идва в повече луксът на съществуване сред общността на Швейцария на Балканите. Всеки може да цитира от собствен опит случки от това съществуване, които могат искрено да ни учудят или да ни докарат до яростно безсилие.
Ето какво стана след няколко месеца опити за разбиване на апартаменти и един месец счупено стъкло на входната врата, при което на практика имаше свободен достъп за всеки във входа ни.
Реших да заваря решетка върху прозореца, за да се прекъсне завинаги прекалената ни гостоприемност. От моя страна проектирахме, събрахме материали, изработихме, транспортирахме, уредихме заварчик и монтирахме въпросната решетка.
По време на монтажа през входа се изнизаха невиждан брой съседи и почти всеки имаше да сподели въпрос, препоръка или мощна критика. Ужилените членове на микро-общността вероятно месеци наред са минавали през покрива, за да не забележат окаяното състояние на входа. И реагираха сякаш някой им е дръпнал жицата на кабелната телевизия или им е сменил джантите с квадратни.
Ето някои от любимите ни реплики:
- Сред първата група беше домоуправителката, която не бях виждал, а бях търсил и разпитвал за нея всеки, който срещна. (Някой каза, че много трудно събираме пари и дори са му откраднали детската количка от коридора.) Управителката ми каза няколко интересни неща:
а. "Къде живеете, трябва да ви впиша в домовата книга"
б. "Трябва да дойдете да ми донесете таксата за входа" (не ме е търсила, всяка вечер съм си вкъщи)
в. "Оставете бутилка вода пред вратата, за да може чистачката да мие, не само да мете."
г. По повод монтажа не каза нищо, а на въпроса ми защо цял един месец не е сменено стъклото, отговори, че "ЩЕ се смени".
- Един господин, докато влизаше започна да ни обяснява как счупеното стъкло било опасно и можело да заколи някой. И ние трябва да го сменим и него.
- Друг господин учудено ме пита защо не съм си сложил СОТ.
- Една дама на влизане във входа изгледа всички нас майсторите с унищожителен поглед и просъска: "Чия беше тази идея?". Отговорих "Моя", а тя смотолеви "Хмпфх" и си влезе навътре.
- И най-любимият ни вече съсед на излизане огледа работата и промърмори нещо като "Какво... как... каква грозотия... ама голяма грозотия е това."
За съжаление не мога да кажа, че съм учуден, но това не пречи да остане горчиво впечатление и необходимо примирение, че ние сме си така в тези географски ширини.
Добре, че поне като излезем от блоковете си, всичко друго е уредено.
