Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Къде го гледаш Григор? По радиото...

Такъв е той. Такова е излъчването му, такава е играта му...
Такъв е той. Такова е излъчването му, такава е играта му...

Безброй пъти сме будували заради Григор Димитров. И когато е в Австралия, и по време на американските турнета - домовете ни светват посред нощ.

Свикнахме да сменяме кабелни оператори заради мачовете му, а хора на сериозна възраст станаха специалисти в търсенето на пиратски стриймове и линкове за тенис онлайн.

Гледали сме Григор на телевизори, таблети, лаптопи и телефони. Гледали сме го у дома, на работа, на летището, на улицата, в бара, на училище и къде ли още не. Но вече можем да се похвалим, че сме го и слушали.

Ако има телеметрия, която да установи от колко устройства у нас звучеше BBC Radio 2 в сряда сутринта, британците биха се удивили.

Форумите бяха като кошер от развълнувани фенове, които правеха опити първи да разберат жребия за финалния Мастърс в Лондон. "Къде го гледаш?" - се питаха хората, а шегаджиите отговаряха - "По радиото".

Това беше причината България да стане британска "радио колония" за няколко сутрешни часа на 8 ноември.

Съвсем не трябва да си отдаден фен на тениса, за да си наясно какво постигна Григор Димитров. И да тръпнеш в очакване в коя група ще попадне той. С Надал ли ще е или с Федерер? Тийм ли е по-добре или Зверев? Сок или Гофен?

Всеки даваше мнение и подреждаше своята виртуална група, която искаше да "види" по радиото.

А за още по-голям съспенс Борис Бекер, който трябваше да изтегли жребия, закъсня с 45 минути, след като колата му се разминала с катастрофа, а после попаднала в задръстване.

"Добре че съм жив, за да изтегля жребия", наниза ас с британски хумор Мистър Бум-бум, а българските форуми му отвърнаха с подобаващи ретури: "Хайде, бе, Борисе, цяла сутрин те чакам, а мен ме чака шефът", "Ти оцеля, но ние ще се поболеем от чакане" и "Ако бяха кръстили групата "Бийтълс" вместо "Бекер", нямаше да е нужно да го чакат".

Прозвучаха още 2-3 брит парчета и жребият най-после стана факт.

Надал, Тийм и Гофен отреди съдбата (и Бекер) за Григор, след което започнаха анализите.

"Надал е контузен" - това е добре, "Тийм не е във форма в края на сезона" - това е още по-добре, "срещу Гофен балансът е положителен" - направо супер...

"Репортерите" на момента захапваха новата тема и се раждаха дискусии, сменяха се ракурси и валяха прогнози.

И всичко се случваше някак толкова положително, добронамерено, интелигентно и остроумно, че чак ни идваше да се зарадваме на закъснението на хер Бекер и да благодарим на BBC и екипа на Крис Евънс, че решиха да го изчакат.

Но големите благодарности са за Григор.

Защото той е истинската причина за вълнението и трепета, за дискусиите и жуженето на кошера, за търсенето на стриймове и за сутрешната порция BBC.

Такъв е той. Такова е излъчването му, такава е играта му...

Така изглежда спортният герой в очите на хората, които са готови да го "гледат" и по радиото.

 

Най-четените