Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Новата Съветска Русия

Новата Съветска Русия Снимка: getty images

На 16 август 1999 г. членовете на руския парламент се събират, за да одобрят кандидатурата за нов премиер. Те изслушват речта на кандидата, задават му няколко въпроса и после очаквано го одобряват.

Това е петият пореден премиер на Борис Елцин за 16 месеца, а един от обърканите партийни лидери не запомня името му. Така че казва, че ще одобри кандидатурата на Степашин - фамилията на наскоро уволнения премиер - а не тази на слабоизвестния му наследник на поста. След това неловко се поправя.

Ако дори водещи фигури в руския парламент не са могли да запомнят името на премиера, надали бихте могли да вините останалата част от света, че не е обръщала особено внимание на речта му.

Никой не е очаквал той да остане начело на руската правителство повече от няколко месеца, така че защо да си правят труда?

Този мъж е бившият офицер от КГБ Владимир Путин. Оттогава насам той не е спирал да бъде начело на най-голямата държава в света, като премиер или президент. Малцина са го съзнавали, защото малцина са слушали, но тази реч включва почти всичко, което той е направил досега - и описва как той би дал ново начало на страната, която бе опасно близо до тотален срив.

Само 364 дни по-рано, Русия бе обявила фалит по дълговете си. Заплатите в публичния сектор и пенсиите се плащаха с месеци закъснение, ако се плащаха въобще. Базовата инфраструктура се сриваше. Най-ценните активи в страната принадлежаха на шепа "олигарси" с добри връзки във властта, които управляваха страната като частно феодално владение.

Някога всемогъщата руска армия беше изгубила войната в Чечня, място с по-малко жители от руската армия. Три бивши съюзници от Варшавския договор бяха се присъединили към НАТО, пренасяйки военния съюз до границите на Русия.

Междувременно страната се управляваше от Елцин, раздразнителен пияница с крехко здраве. Ситуацията бе отчаяна, но Путин имаше план.

"Не мога да разгледам всички задачи пред правителството в тази реч. Но едно знам със сигурност - нито една от тези задачи не може да се изпълни без налагане на базов ред и дисциплина в страната, без заздравяване на вертикалата на властта," заяви той пред събралите се депутати.

Когато Путин говори пред Думата, родината му е много различна от златната ера на Съветска Русия. И не се радва на особено голямо международно уважение. В речта му личи езикът на човек, който съжалява за изгубената сигурност, за времето, когато Москва е била име, с което всички са се съобразявали. Той не го казва изрично, но очевидно е засегнат от провала на Русия да спре НАТО да пропъди силите на своя съюзник Сърбия от Косово само месеци по-рано.

"Русия от векове е била велика сила и остава такава. Тя винаги е имала и все още има основателни зони на интерес... Не бива да сваляме гарда в този аспект, нито да позволяваме мнението ни да се игнорира," казва той. Неговата вътрешна политика е да възстанови стабилността, да спре това, което той нарича "революциите", запратили Русия на дъното. Външната му политика е да възвърне мястото на Русия в световната политика.

Тези две основни цели стоят зад всичко, което той е правил оттогава насам, така че ако хората бяха слушали, нито едно от действията му не би било изненада за тях

Оттогава насам Путин е използвал всяка възможност, която историята му е предлагала - от терористичните атаки на 11 септември 2001 до украинската революция през 2013, за да реализира целите си. И той е тактически умел и безмилостно опортюнистичен. И в родината си, и в чужбина, той иска Русия да върне престижа, който тя е имала в неговата младост.

Очевидното място за начало на кампанията му е Чечня, символ на срива на Русия. Чеченците са преодолели опита на Елцин да смаже обявената от тях независимост, но победата се оказва пирова. Войната оставя тежък отпечатък върху чеченския народ, икономика и инфраструктура. Чечня става център на отвличания, насилие и престъпност - и до ерата на Путин никой не прави нищо по въпроса.

Накрая, за доста страдалите патриоти-руснаци, се появява човек, който не само може да им плаща пенсиите, но и иска да си поизцапа ръцете, за да се бори за тяхната родина. Към началото на новото хилядолетие, когато Елцин се оттегля и назначава Путин за президент на свое място, неизвестният премиер е постигнал рейтинг над 70% - и този рейтинг почти не е спадал оттогава.

Групи за защита на човешките права и някои западни правителства обвиняват Путин, че е нарушил руското и международното право в Чечня.

Това обаче с нищо не вреди на популярността на Путин

В Чечня стотици войници и хиляди чеченци загиват. Стотици хиляди чеченци бягат, за да търсят убежище извън Русия, но териториалната цялост на Русия е осигурена, а Путин се заема с възстановяването на руския престиж.

След 11 септември 2001 г. Путин представя кампанията си в Чечня като част от глобалната борба срещу тероризма, запушвайки устата на международните критици за поведението на войските му. За кратко той дори се сближава с Джордж У. Буш, който претендира, че е наздърнал в душата на Путин, докато войната в Ирак не ги разделя.

В Ирак Путин настоява, че международното право трябва да се прилага - и че никаква инвазия не може да бъде разрешена без одобрение на Съвета за сигурност на ООН, а такова одобрение не се очертава на хоризонта.

В Русия той смазва най-влиятелните олигарси, първо тези, които контролират медии, като овладява мащабната телевизионна сцена, а през 2003 полицията арестува Михаил Ходорковски - най-богатият човек в страната. Петролната му компания е разтурена и купена от държавна петролна фирма. Ходорковски е хвърлен в затвора след процес, който изглежда толкова предопределен, че Amnesty International го обявяват за политически затворник.

"Стана абсолютно ясно, когато бе арестуван Ходорковски, че Путин не преследва олигарсите, за да наложи властта на демократичното гражданско общество над тези титани. Той го правеше като начин да изгради авторитарен режим," казва Кристия Фрийланд, шеф на кореспондентското бюро на FT в Москва, когато Путин идва на власт, а сега депутат в канадския парламент. (Тя е един от 13-те канадци, на които е забранено да влизат в Русия, в отговор на налагането тази седмица на санкции от Канада срещу висши руски функционери.)

Путин запазва здрава хватка над парламентарните избори в края на 2003, и неговите съюзници получават две трети от местата в Думата. Той определя изборите като стъпка към "засилване на демокрацията" - докато наблюдателите от ОССЕ ги определят като "манипулирани в огромна степен".

Само за 4 години Путин е смазал Чечня, обуздал е свободните медии и олигарсите, получил е парламент, който да прави каквото той пожелае, и е показал, че Русия има силен глас в международната политика

"Той казва това, което мисли и прави това, което казва - във всеки случай повече от всеки друг съвременен политик или държавник. Западните анализатори и политици винаги се опитват да открият някакъв фалшив подтекст на неговите изказвания, но обикновено няма такъв. Това важи и за много други съветски лидери, включително Сталин - поне през времето на Втората световна война," казва Дмитрий Линник, шеф на кореспондентското бюро в Лондон на радио "Гласът на Русия".

"Той е националист - във федералния 'руски', не етническия 'руски' смисъл на думата. Това е едно от нещата, които най-силно го мотивират - не глад за власт или лични амбиции."

Фрийланд обаче е на друго мнение.

"Мисля, че той взе поредица от решения, доста рационални от неговата тясна гледна точка, че този тип автократичен режим му дава най-много лична власт и лично богатство," коментира тя.

Само едно нещо липсва, за да завърши света на неговото детство: идеология

Путин възстановява някои съветски символи. Той връща съветския химн и съветския герб, възхвалява триумфа на СССР във Втората световна война. Но той охотно се възползва и от пред-съветските теми. Той се сближава с руската православна църква и упоменава антисъветски философи като Иван Илин, чиито тленни останки биват репатрирани в Русия и погребани с почести.

Тази тенденция към уникален руски тип консерватизъм се засилва след вълната от протести срещу изборните манипулации в Москва през 2011-2012, която отчуждава Путин от руските либерали. След любимите му идеолози е Владимир Якунин, стар приятел, също минал през школата на КГБ, православен и понастоящем шеф на държавната ЖП компания РЖД - една от най-стратегически важните фирми за Русия.

"Русия не е между Европа и Азия. Европа и Азия са отляво и отдясно на Русия. Ние не сме мост между тях, а отделно цивилизационно пространство, където Русия обединява цивилизационните общности на Изтока и Запада," заяви наскоро Якунин в интервю пред ИТАР-ТАСС.

Миналата седмица името на Якунин бе включено в американския списък със санкции за "членове на вътрешния кръг на руските лидери", след анексирането на Крим.

Идеята, че Русия е отделна, но равна на Запада, е много удобна, защото позволява на Кремъл да отхвърля критиките на Запада към изборите там, към съдебните решения, външната политика и прочие, като пристрастни и ирелевантни.

Много от приятелите на Путин, макар да критикуват икономиката, политиката, ценностите и институциите на Запада, са доста обвързани с удобствата му. И двамата синове на Якунин живеят в Западна Европа - единият в Лондон, другият в Швейцария - и внуците му също растат там.

Путин също не е чужд на приемането на принципи и изоставянето им, когато те станат неудобни

В Ирак през 2003, той застава в защита на международното право, противопоставяйки се на инвазия без одобрението на ООН. В Грузия през 2008, той изпраща войските си без дори да твърди, че е обсъждал въпроса със Съвета за сигурност.

Миналата година интервенцията в Сирия беше "изключена". Тази година интервенцията в Украйна е "оправдана" и "неоспоримо легитимна". Може би пък принципите никога не са били проблемът - и целта на Путин винаги е била просто да увеличи максимално силата на Русия и да пребори западните опити да овладеят поведението й.

"Имаме всички причини да смятаме, че известната политика на сдържане, провеждана през XVIII, XIX и XX век, продължава и сега. Постоянно се опитват да ни набутат в ъгъла, защото имаме независима позиция," каза Путин в речта си миналата седмица, обявяваща анексирането на Крим - реч, повтаряща всичките му тезиси от 1999, но с добавени 15 години допълнителна обида към Запада. "Ако притискате водната струя до пределна точка, тя ще ви удари силно в отговор. Трябва винаги да помните това."

Не е лесно да променяш цяла страна сам, така че Путин е имал нуждата от една основна група в руското общество

Въпреки че преследва независимата преса, бизнесмените и политиците, той от самото начало разчита на държавни чиновници да гарантират реализацията на идеите му. И те са добре възнаградени за помощта си - заплатите на висшите чиновници миналата година се увеличиха с 20%, четири пъти повече от увеличението на общия бюджет. Щедрото харчене на Путин означава, че за да се балансира бюджетът, барел брент петрол сега трябва да има средна цена $117, повече от пет пъти по-висока от тази през 2006, според анализ на Deutsche Bank.

Но дори и това не е достатъчно за висшите му функционери. Вътрешният министър Владимир Колоконцев оповести миналата седмица, че средният подкуп в Русия се е удвоил и е достигнал $4000. Миналата година Transparency International постави Русия на 127 място в индекса си за корумпираност, като тя е наравно със страни като Пакистан, Мали и Мадагаскар.

"Путин на практика е унищожил всички независими властови източници в Русия. Сега той може да се опре само на бюрокрацията - и се налага да повишава финансирането й, за да си гарантира нейната лоялност," казва Бед Джуда, автор на книгата "Крехка империя", изследваща развитието на Русия под властта на Путин.

"В крайна сметка парите ще свършат, и той ще се окаже в същата позиция като съветските лидери в края на 80-те години, принуден да се справя с политически и икономически кризи и опитващ се да удържи страната цяла и стабилна. Сега той изглежда силен, но неговият Кремъл реално се опира само на едно нещо,което Русия не може да контролира: цената на петрола."

Путин успя да изгради версия на страната от детството си, която може да действа независимо в света, където несъгласните са под контрол и властта на Кремъл не се оспорва от никого. Това обаче е нож с две остриета, защото Съветският съюз се срина не случайно, и Русия, пресъздадена по негов образ и подобие, има риск да бъде сполетяна от неговата съдба.

Според дисидента Владимир Буковски, който е прекарал десетилетие в съветски затвори, преди да избяга на Запад през 1976, Путин искрено си вярва, когато казва, че разпадът на Съветския съюз е бил "геополитическа катастрофа". "Той не разбира, че разпадът на съветската система беше предопределен, затова вярва в мисията си - да възстанови съветската система колкото може по-бързо", казва Буковски.

Като офицер от среден ранг от KGB, който искрено е обичал Съветския съюз, Путин не е имал перспективата на по-висшите офицери, които са знаели добре, че Съветският съюз се разпада под тежестта на собствената си неефективност, а не заради някакъв западен заговор, казва Буковски.

"Това го кара да повтаря абсолютно същите грешки. Той иска цялата страна да се контролира от един-единствен човек в Кремъл, което неизбежно ще доведе до катастрофа," допълва той.

Решението на Путин за инвазия в Крим е взето бързо и импулсивно, от малка група от най-близките му висши сътрудници. Което означава, че Путин не е имал никой до себе си, който да го предупреди за дългосрочните последици от неговите действия, и докато той не разбере за тях сам, ще продължава същия курс. Което означава, че връзките със Запада ще остават неловки, особено в области, които той смята за намиращи се в неговата "основателна зона на интерес".

Не можем обаче да твърдим, че не сме били предупредени.

 

Най-четените