Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не го четете, такъв народ сме

Защо никой нищо не прави? Ето, аз например пиша ненужен текст по случая. Вие - пускате яростни коментари, прокуратурата - пуска психаря.
Защо никой нищо не прави? Ето, аз например пиша ненужен текст по случая. Вие - пускате яростни коментари, прокуратурата - пуска психаря.

Забелязали ли сте, как само чакаме да се случи някой грозен инцидент, за да се юрнем да си скубем косите колко долен народ сме. Ама верно много долен народ сме, че така правим. Пу, да ни се не види! Освен ако не тръгнем да печелим някакъв кичозен певчески конкурс, ама това е друга работа. Да не намесваме положителни примери в това временно и дълбоко народо-психологическо харакири. Дайте да обсъдим долността ни, нека бъдем патриоти в самоунижението.

Безчувствено и страхливо общество сме, което става ясно от аналитичното офисно гледане на клипче с насилие върху възрастна жена, докато там двама-трима пълнят гащите от страх пред някакъв развилнял се малоумник. Такива сме българите, гледаме. Всъщност не, не сме чак толкова безчуствени, иначе ще ни се прецака мазохистичният автоанализ.

Адски сме отвратени от това безучастно воайорство на чакащите, дай пак да си го пуснем, за да видим много силен ли е ритникът. За Бога, силен е! Страшно е само да се гледа, камо ли да си там. Чакай, там ако си, е друго. Там не е страшно. Ама сега нарочно ли си противореча? Това неуместна ирония ли е, в момент, когато имаме нужда да бъдем за кратко сериозни и да си обясним един на друг колко невъобразимо отвратителни сме.

Става дума за елементарна човещина, която хора в това клипче не проявяват, освен няколкото жени в края на филма, които се притичват на помощ. Обаче тая част не ни върши работа в обърнатата ни долна уникалност. Я чакайте, не сте го гледали до края, нали? Тогава да не размиваме темата с излишни подробности.

Последно: безчувствени ли сме или свръхчувствителни? О, нямам нерви да я пиша докрай тая глупост, направо ми се повдига от автори като мен.

Адски се обърках вече. Аз кое съм сега - жертвата или насилникът? Понеже нашето общество допуска такива уроди да бродят по улиците и нашето общество болезнено им сърба шутовете и страда. Ние сме всички и никой в същото време. Сами сме си виновни, че не сме виновни. Или обратното, все същата мъдра безсмислица излиза.

Защо никой нищо не прави? Ето, аз например пиша ненужен текст по случая. Вие - пускате яростни коментари, прокуратурата - пуска психаря. Динко не каза ли, че тръгва с АТВ-то да въздаде народно правосъдие? Ех, къде е Динко, като ти трябва? Тоя Динко е долна мутра, ама сигурно рита по-здраво от оная другата мутра. Няма ли полиция в тая държава? За Бога, нима най-активните ченгета са тайните, тия с досиетата? Още ли драматични въпроси ще задам?

Така де, има някаква полиция, хванали са го урода още преди да изгледаме филмчето, ама не си вършат работата като хората, защото трябваше да го смажат от бой. Но, уви, полицията никога не уцелва кога кого да бие. Знам, дразня ви да говоря така, ама се дразня и аз. И на вас, и на мен - че сме в едно обещство, което има много по-илюзорна представа за себе си и е разочаровано, че не е своята фикция и му се случват гадости.

Сложно е, дай да го опростим, макар че темата не е никак проста, за разлика от масовото самобичуване. Значи полицията все пак си е свършила работата, ама законите са калпави. Така казваше Бойко още навремето.

Трети мандат кара човекът, не знам още ли казва така. Абе мани го него, „човекът" ли ще му викам, нали го знаем колко пари струва и кои гласуват за него. Като дойдат нашите на власт, друго ще е всичко. Вие нашите ли сте? Защото аз не съм. Леле, хем искам да съм аналитичен към яростта, хем ме тресе ярост.

Този текст е долна кръпка до кръпка, къде е тезата му? Теза? И без това нищо не правим като общество до края, аз отдаван спрях да го пиша. Вие с вашето народно харакири докъде сте, понеже идват нови теми за дъвкане, от които да извадим още по-важни изводи колко сме обречени.

 

Най-четените