Защо в Калофер върлува футболна чума?

Ето така изглеждаше Лудогорец, преди начело да застане Кирил Домусчиев. За Разград и за още големи градове, които не бяха/са помирисвали елитен футбол вижте в галерията...

Арда само на един гол от елита

От основаването си през 1924 г. кърджалийският тим Арда така и не успява да поиграе дори един сезон при най-силните, а се мотае най-често между второто и третото ниво на футбола ни. Мечтата е на път да се сбъдне в последния кръг на сезона в „Б” група през 1988 г., когато един срещу друг играят Арда и Дунав (Русе). Мачът се явява дерби за влизане в елита, като за целта кърджалийци трябва да спечелят най-малко с четири гола разлика. При по-малка победа в „А” група ще играят гостите от Русе. Повече от 20 000 запалянковци се натъпкват в стадион „Дружба”. След почивката по трибуните цари небивала еуфория, тъй като Арда вече води с 3:0 и е с единия крак в елита. Трябва само още един гол, а остава почти цяло полувреме. Само че русенското опълчение издържа на щурма, два пъти и гредите помагат. Шокът е толкова голям, че още на следващия сезон Арда изпада в трета дивизия. 30 години по-късно Кърджали смело марширува към професионалните групи.

Във Видин мачове не се продават! Вярно ли?

Във футбола за Видин дълги години се говори с респект и уважение, а местната школа се счита за една от солидните в България. От нея например произлиза Даниел Боримиров и ред други способни играчи. Но при единственото си участие в първото ниво на българския футбол през сезон 1948/49 видинчани не успяват да запазят мястото си след едва две победи. След това играят повече от 40 сезона в „Б” група. Там нерядко са сред първите в класирането, но накрая щедро продават точки на когото трябва, и си остават във втора дивизия. Все пак веднъж, в началото на 80-те години, Бдин се преборва да играе бараж за влизане в „А” група. Но точно тогава ги хващат с „черна каса” и всичко отива по дяволите.

Все пак и Бдин има своя мач на честта, преди който Сашо Диков обикаля по улиците на Видин и пита запалянковците дали двубоят срещу един от лидерите в „Б” група ще бъде изтъргуван. „Във Видин мачове не се продават!”, отсича местен зрител. И наистина, бдинците излизат като победители.

Бдин е и първият отбор, агонизирал публично в България заради финансова криза след 10 ноември. Още в началото на 90-те, докато останалите все пак имат някакви пари, президентът на клуба Пуйо Пуев плаче всяка седмица по вестниците, че не могат да свързват двата края. Всичко приключва с изпадане при аматьорите. Днес Бдин е един от силните отбори във „В” група.

Доростол – под габърчето на картата

Цяло чудо е, че областен център като Силистра нито веднъж не се е радвал на „А” група. Дори и когато местният Доростол беше сила в Северната „Б” група, винаги се намираше кой да влезе вместо него. Звучи странно за град, чието население навремето надхвърляше 60 000 жители, беше индустриален център със собствено летище и речна гара. Най-често обясненията бяха, че са ги прецакали, тъй като Силистра се падал точно под габърчето, с което картата на България се заковава на стената, и никой не ги забелязвал. Все пак Доростол се класира на финал за Купата на Съветската армия през 1984 г., след като отстранява Славия с 2:1, макар и да губи мача за трофея срещу Левски с 0:4 в София.

Доростол обаче може да се похвали, че е последният отбор, завършвал пред Лудогорец в класирането по времето на Кирил Домусчиев. Това стана през 2010 г., когато тимът на треньора Герги Иванов – Геша изкопчи първото място с победа 2:0 над тима от Разград във финалния кръг на първенството, пред повече от 5000 зрители на стадион „Луи Айер”. Днес Доростол липсва от футболната карта на България.

„Мълниите” на Бай Петко

Областният център Търговище дълго време чакаше местният тим Светкавица да влезе в „А” група, което се изпълни едва преди няколко години. „Мълниите” на прочутия президент Петко Матеев, спец по виното, играха в елита през сезон 2011/2012, и постигнаха единтвената си победа там срещу Калиакра (Каварна) с 1:0, а след това изпаднаха. Поначало град Търговище винаги си е бил в „Б” групата на България, без претенции да се състезава по каквото и да било с големите регионални центрове. В крайна сметка бай Петко реши да стопли сърцата на запалянковците и вкара тима при най-силните, нищо че всичко продължи само година.

Но във футболната ни Втора лига Светкавица е абсолютен рекордьор по участия. А през 1985 г. смелчаците от Търговище стигнаха чак до полуфинал с ЦСКА за Купата на Съветската армия. Паднаха с 0:3 на неутралния терен в Стара Загора, но този мач пък е един от първите за Христо Стоичков с червения екип. Понастоящем Светкавица се намира в средата на класирането във „В” група.

Разград преди Домусчиев

Преди Кирил Домусчиев да се намеси в Лудогорец, град Разград се явяваше сред най-забутаните футболни провинции. За миналия век например най-доброто им постижение беше седмо място в „Б” група. Способни бяха най-много в някой от турнирите за купата да изненадат представител на елита, и толкова. Не помогна дори и това, че по едно време в залеза на кариерата си, екипа на тима от Разград носеше не кой да е, а рекордьорът по голове в турнира за Купата на европейските шампиони Цецо Йончев от ЦСКА.

В крайна сметка местната футболна общественост беше връхлетяна от щастието да види Лудогорец като шесткратен първенец на България, и участник в Шампионската лига. Заради съвсем скромното си футболно минало обаче Лудогорец често е обект на атаки, че се явява изкуствен проект. Впрочем подобен е случаят с Ловеч преди 10 ноември, където местният Осъм беше известен с това, че в него играе рекордьорът по мачове в „Б” група Пламен Линков. След това дойде Гриша Ганчев, спечели четири титли, и се премести на „Армията”. А Ловеч днес си е на познатото място в „Б” група, с тенденция към изпадане.

Футболните „Гънс енд роузис”

Най-големият български град, който навремето не беше окръжен център, се явява Казанлък. Заради оръжейния завод и маслодайните рози, местните се майтапеха, че на английски език Казанлък може да се преведе като „Гънс енд роузис”, на името на известната рок-група. Градският отбор Розова долина игра десетилетия наред във втора и трета дивизия, а през 1977 г. довлече истинска общоградска трагедия, след като не успя да бие последния в класирането Загорец (Нова Загора) и така се размина с лелеяното влизане в „А” група. Мечтата, макар и само за един сезон, все пак се сбъдна през 1982 г. Единственото участие на „Розите” в елита се запомни най-вече с бляскавата им победа над ЦСКА с 2:0. Повече от 20 години Казанлък не е помирисвал професионален футбол, което си е доста срамничко. Бившият стадион „Цвятко Радойнов”, който сега се казва „Севтополис”, е сред най-западналите в цяла България.

На „Шипка” всичко под ножа!

Навремето, а и сега, един от най-плашещите стадиони във втората ни дивизия беше „Шипка” в Асеновград. Разположен само на 15 км от Пловдив, този град също никога не помириса „А” група, въпреки че населението му навремето беше повече от 50 000 жители. Да победиш Асеновец се явяваше трудно начинание. Не бяха много отборите, които успяваха да си тръгнат с точки от стадиона, където девизът на местната публика гласеше „На „Шипка” всичко под ножа!” Съперниците имаха опасения от звездите на Асеновец като голмайстора и рекордьор за клуба с почти 400 участия Кадри Идрзов. От Асеновец в онези години можеха да се чуят напълно основателни вопли, че регионалният център Пловдив дава всичко на своите Ботев и Локомотив, а комшиите кучета ги яли. И до днес отборът обаче играе стабилно във „В” група, макар и преди време да го извадиха оттам заради лудориите на публиката от Асеновград.

Кюстендил без ВИС-2

Какво ли е да си областен център, но да те няма в „А” група, където чудеса прави по-малкият град от региона ти? В Кюстендил знаят, но не казват. Преди във футбола им да се намеси силовата групировка ВИС-2, кюстендилци имаха само едно участие в елита, и то в далечната 1954 г. с отбора си Червено знаме. След това дълго време гледаха завистливо към съседния град Станке Димитров (днешния Дупница), където тамошния Марек биеше не само ЦСКА и Левски, но и европейски отбори като Байерн, Абърдийн с Алекс Фъргюсън и Ференцварош. А Велбъжд (Кюстендил) го докарваше най-много до трето място в „Б” група. В крайна сметка след идването на ВИС-2 отборът спечели бронзови медали, но след това борците отидоха да правят футбол в Пловдив. А Велбъжд трябваше да се примири, че се връща обратно на познатите си територии в българския футбол.

Кой покори Европа? Родопа!

Родопската столица Смолян дълги години също липсваше сред футболния елит на България. Това не е чак толкова странно за град, където на мода бяха предимно ските и щангите. Дори и от местния тим Родопа да излезеше някой талант, веднага го грабваха от Пловдив или София.

Запалянковците в България се забавляваха да четат странните фамилии на играчите от Родопа, които водеха люти битки в „Б” група: Пайталов, Сюрджиев, Гороломов, Мечкарски, Кьойбашиев, Фисински и др. Добре, че бившият собственик на Левски Тодор Батков прояви патриотизъм, и финансира участието на Родопа в „А” група между 2003 и 2007 г. Срещу това сините най-често си тръгваха с победа от Смолян, но веднъж паднаха с 0:1 в твърде злополучен за тях мач. Четирите сезона в елита се запомниха и с това, че местната публика скандираше „Кой покори Европа? Родопа!” Известно време лозунгът беше прибран в склада, но днес родопчаните водят в класирането на четвърта лига преди тежкото гостуване в Крумовград.

Замисляли ли сте се върху факта, че в Калофер никога не е имало футболен отбор?

Дори в годините на соца, когато дори най-забутаните села и махали разполагаха със собствени единадесеторки, 5-хилядният подбалкански град никога не изпита удоволствието да излезе на мач срещу комшиите от Карлово и Сопот.

По кафенетата и пивниците никога не се е говорило с гордост или огорчение за изявите на смелия местен футболен тим, който вероятно е щял да се казва Ботев. Все едно някаква чума се е стоварила върху калоферското футболно население.

Истината е много проста. В този град никога не е имало нито стадион, нито дори затревено игрище с необходимите размери. Чак през 1988 г. местната управа тръгва да проектира ново съоръжение, но след избухването на демокрацията всичко остава само на хартия.

Ако има класация за най-злополучен във футбола български град, без съмнение Калофер държи първото място.

Парадоксалното е, че докато Олимпик от ловешкото село Галата стигна чак до „А” група, премести се в Тетевен, а после се обедини с Берое, някои областни центрове и големи градове от провинцията дори не са виждали своите отбори в елитната класа на България.

Или най-много по веднъж да влязат, и бързо да изпаднат с огорчението, че не им е мястото при най-добрите.

Днес повечето от тях си тънат в същата мизерия във футбола, освен Арда, чиито верни привърженици от Кърджали разчитат най-сетне да видят отбора си в майсторската лига.

В галерията ви представяме най-злополучните големи градове от футболната ни провинция.