"Тих, затворен в себе си, нерешителен, няма приятели сред колегите си полицаи".
"Агресивен, нападателен, звъни по сто пъти, идваше всеки ден".
Сякаш това са описания на двама души, но всъщност става въпрос за един и същ човек - 33-годишният Иво Маринов, разстрелял от упор 25-годишната Ивелина от Ловеч. Причината - отказала му връзка.
Първата характеристика е на директора на полицията в Ловеч, където Маринов е работел от 11 години. Втората на една от жените, тормозени от него, която все още се страхува да си каже името.
Малко преди случая с Маринов, бивш полицай беше прибран заради убийството на 30-годишна жена пак поради същото - "неизяснени междуличностни отношения и ревност", както гласи полицейското обяснение.
Ивелина, както и няколко други жени са били заплашвани и преследвани, изобщо тормозени до степен на ужас от Маринов. Каква е съдбата на жалбите срещу него можем само да гадаем, предвид факта, че местното полицейско управление в Ловеч имало само една.
Как един толкова лабилен и психически нестабилен човек може да работи в системата на МВР цели 11 години, да носи оръжие - и никой да не усети, че това е един "изтрещял" човек? След убийството полицейският началник обясни, че преди около месец на Маринов били правени психологически изследвания във връзка с кандидатстването му за длъжност в КАТ-Ловеч, които той преминал успешно.
Ако тестовете за психическа пригодност в МВР се правят като проверката на физическото състояние - т.нар. ОФП (обща физическа подготовка), тури му пепел. Това означава, че няма как обществото да бъде спокойно за стабилността на тези хора, призвани да пазят нашия ред и сигурност.
В системата на МВР работят над 35 000 полицаи, които носят и оръжие. Но явно колкото са надеждни психотестовете на частните охранители (помните как един такъв взе заложници в банката в Сливен, а друг избяха с милиони от кола за инкасо), толкова са и на полицаите.
В нормалния свят, предвид стреса и натовареността, на която са подложени полицаите, при най-малък повод - първи форми на депресия, продължително безсъние в резултат на стрес, загуба на колега или др., с тях се заемат професионални психолози, обмисля се преместване на работа с друг режим или дори напускане на системата.
Ако вместо криворазбрана колегиалност, колегите на Маринов бяха завели всяка една от жалбите срещу него, някой шеф можеше и да се впечатли и да вземе мерки. Вместо сега да чуваме как колегите вече не гледали на него като на полицай, а "като на убиец". Нека смъртта на Ивелина тежи и на тяхната съвест.
Впрочем начинът, по който е описан убиецът не от кой да е, а от полицейския си началник, говори и за асоциално поведение, което се потвърждава от отношението му към жените, с които е искал да има връзка. Според изследвания на психолози всеки социопат е недоверчив и изпитва трудности да създаде близки взаимоотношения с друг човек, винаги поставя собствените си нужди над тези на околните и, най-важното, не изпитва състрадание към жертвите си, съжаление или чувство на вина за действията си. Репликата, която Маринов отправил към момичето, след като я гръмнал от упор в главата: "О, Ивке, как си?" (според приятелката й Христина) е доказателство.
Разбира се, полицаите са живи хора и са изложени на същите опасности, които дебнат всеки човек в живота. Социопати и психопати работят на много места. Но поради естеството на работата си - и факта, че носят оръжие, психическата и физическа издръжливост на полицаите (а защо не и на бодигардовете) е редно да бъде регулярно проверявана и потвърждавана. Не формално, колкото да се отбие номерът, и при установени "дефекти" да се отстраняват - и да им се отнема оръжието, докато не се "поправят".
"Постоянно предприемаме мерки за недопускане на подобни инциденти, но аз смятам, че това е единичен случай като някакво лично изживяване на самия служител, който, разбира се, ще получи съответната присъда, която ще бъде максимално висока за неговото деяние", заяви по повод убийството в Ловеч вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Какви са тези мерки? Ако бяхме нормална правова държава, семейството на Ива можеше да осъди МВР, че е допуснало човек като Маринов да носи оръжие и да застрашава хора. Изобщо качеството на психотестовете май подлежи на сериозна проверка. Особено за хората, на които се разрешава да носят оръжие. Ако те с лекота вадят такова срещу невъоръжени хора (вижте и Опиц, който е бивш кадър на МВР) или ги избива бързо на агресия, без да са в състояние да я контролират, значи не са за тази работа.
Със сигурност много съпруги и деца има какво са кажат за агресията вкъщи, но от страх едва ли ще посмеят - а и на практика няма на кого да се оплачат. Жалбите им в което и да е РПУ ще последват съдбата на тези, които са били отправяни срещу убиеца от Ловеч - просто няма да бъдат заведени.
Що се отнася до мерките, може би Институтът по психология на МВР трябва да има думата, за да каже има ли поне една програма, която действа в МВР, за контрол на насилническото и агресивно поведение у самите полицаи.
Има и един друг въпрос, предвид факта, че Маринов парадирал с родствени връзки, как точно се подбират кадрите в МВР? Публична тайна е, че сериозен фактор е семействеността - ако някой от семейството ти (баща, дядо, чичо и пр.) е работил, значи и ти. Пример за това е дори министърът на вътрешните работи, чийто баща е работил в системата, макар и като шофьор.
Над всичко обаче остава големият въпрос: колко откачалки - и изобщо хора с лабилна психика, са преминали успешно психотестовете (в МВР)? Никога няма да чуем отговора, докато не убие.
