Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ливърпул и трансферите: 15 години несподелена любов

11 слаби трансфера на Ливърпул от последните 15 години...
Бруно Шейру (от Лил за 6,5 млн. евро, лятото на 2002 г.)
Шейру изигра едва 30 мача за „червените“ в първите си два сезона, след което последваха периоди под наем в Марсилия и Бордо. В крайна сметка Ливърпул върна халфа във Франция, след като Рен плати 1 млн. за услугите му.
Салиф Диао (от Седан за 7,5 млн. евро, лятото на 2002 г.)
В първия си сезон бе сред основните футболисти в състава на мърсисайдци, но постепенно получаваше все по-малко време за изява. В следващите два сезона записа едва 11 мача във Висшата лига. След това бе отдаден за по един сезон в Бирмингам и Портсмът, а през 2006-а бе пуснат в Стоук със свободен трансфер.
Фернандо Мориентес (от Реал Мадрид за 9,25 млн. евро, зимата на 2005 г.)
Фернандо Мориентес за малко да спечели Шампионската лига с Монако, където бе отдаден под наем от Реал. „Кралете“ веднага си го прибраха, но още през зимата на 2005-а го продадоха на Ливърпул. Испанският нападател така и не успя да се адаптира към английския футбол и в 31 мача в първенството вкара едва осем гола. След само сезон и половина на „Анфийлд“ Мориентес бе продаден на Валенсия за 5 млн.
Алберто Акуилани (от Рома за 20 млн. евро, лятото на 2009 г.)
Контузия попречи на Акуилани да дебютира във Висшата лига. Халфът записа едва три мача в домашните купи и още седем в европейските клубни турнири. След периоди под наем в Ювентус и Милан бе продаден на Фиорентина за 2 млн. евро през лятото на 2012-а.
Анди Керъл (от Нюкасъл за 41 млн. евро, зимата на 2011 г.)
Феновете на Ливърпул още не могат да преглътнат начина, по който бяха изхарчени приходите от трансфера на Фернандо Торес. Анди Керъл бе вкарал 11 гола в 19 мача при завръщането на Нюкасъл в елита и от Ливърпул решиха, че 41 млн. евро са подходяща цена. Английският нападател обаче се „отблагодари“ с едва шест гола в 44 мача във Висшата лига, след което „червените“ по някакъв начин успяха да си приберат почти половината от дадените пари, продавайки го в Уест Хем за 17,5 млн.
Стюърт Даунинг (от Астън Вила за 22,8 млн евро, лятото на 2011 г.)
Даунинг дойде с големи надежди на „Анфийлд“. Ползваше се с доверието на мениджъра и в последния сезон на Далглиш, и в първия на Брендън Роджърс, но веднага след това бе продаден на Уест Хем за малко под 6 млн. Загуба от 16 млн. само в рамките на два сезона.
Тиаго Илори (от Спортинг, за 7,5 млн. евро, лятото на 2013 г.)
Въпреки че вече три години е в Ливърпул, Илори все още не е направил дебюта си във Висшата лига. Веднага след като акостира на „Анфийлд“, 20-годишният защитник бе даден под наем в Гранада. Сезон 2014/15 прекара под наем в Бордо, а първата половина на миналия бе в Астън Вила. Преди да бъде отдаден във Вила направи дебюта си с червената фланелка във ФА Къп. Тази година остана в Ливърпул, взе участие в няколко мача от предсезонната подготовка, но все още не се е появявал под ръководството на Юрген Клоп.
Луис Алберто (от Севиля за 8 млн. евро, лятото на 2013 г.)
Още една испанска покупка на Брендън Роджърс. Не убеди в първия сезон, влизайки едва девет пъти като резерва във Висшата лига, а през следващите две кампании бе отдаван под наем в Малага и Депортиво Ла Коруня, съответно. Засега все още е в Ливърпул, но не изглежда да има сериозни шансове за място в първия отбор, имайки предвид огромната конкуренция в средата на терена.
Яго Аспас (от Селта Виго за 10,8 млн. евро, лятото на 2013 г.)
Испанският нападател пристигна на „Анфийлд“ с големи очаквания след 35-те гола, които бе забил в предишните два сезона с екипа на Селта. Вкара обаче само веднъж за Ливърпул – при единствения си мач за ФА Къп. Във Висшата лига изигра едва 14 двубоя (5 като титуляр), в които не успя да се разпише. Изигра следващия сезон под наем в Севиля, а през 2015-а премина и постоянно в тима срещу 6 млн. евро. Седмица по-късно Селта си го върна за 5,3 млн.
Марио Балотели (от Милан за 20 млн. евро, лятото на 2014 г.)
Трябва да отбележим, че Марио Балотели все още е играч на Ливърпул. Най-вероятно няма да остане на „Анфийлд“ след края на трансферния прозорец, но засега все още е играч на „червените“. В 28-те си мача за мърсисайдци във всички турнири Супер Марио вкара едва четири гола (един от които срещу Лудогорец в Шампионската лига). През миналия сезон бе пратен обратно в Милан под наем. През това лято се върна на „Анфийлд“, но не попада в сметките на Клоп по никакъв начин.
Кристиан Бентеке (от Астън Вила за 46,5 млн. евро, лятото на 2015 г.)
Рекордният трансфер на Ливърпул – 32,5 млн. паунда (46,5 млн. евро). През това лято Бентеке бе продаден в Кристъл Палас за 31,2 млн. евро. На Острова се шегуват, че Ливърпул е купил Бентеке само за да изпрати Астън Вила в Чемпиъншип. „Червените“ не само загубиха 15 млн. от трансфера, но и белгийският нападател вкара само девет гола през миналия сезон във Висшата лига, като и в трите му предишни кампании в Астън Вила статистиките му бяха по-добри.

И този сезон за Ливърпул няма да е лек. Изминаха само три кръга от Висшата лига, а „червените“ вече имат пълната гама от резултати – победа, загуба и равен.

Дори под ръководството на Юрген Клоп мърсисайдци не могат да намерят постоянството, което да им гарантира място сред кандидатите за титлата.

Добрата новина за феновете е, че поне новите попълнения от това лято се представят на ниво.

Садио Мане вече започна да бележи. Влиянието на Жорджиньо Вайналдум в средата на терена се усеща, а Жоел Матип изглежда повече от стабилен бранител.

Не така стояха обаче нещата с всички сделки на Ливърпул в последните години.

От испанските афери на Рафа Бенитес, до трансферните фокуси на Брендън Роджърс и Кени Далглиш – Ливърпул няма много с какво да се похвали на пазара през новия век.

В галерията сме събрали 11 от най-лошите трансфери на „червените“, направени през последните малко повече от 15 години. А някои от тях дори не успяха да помиришат Висшата лига...

 

Най-четените