Новината от уикенда - как руският премиер Владимир Путин беше освиркан в прочутия спортен комплекс "Олимпийский" - беше радостно подхваната от руските блогъри.
"Подобно освиркване е съвършено нормална реакция на публиката на всяка "говореща глава", която отвлича публиката от това, за което са дошли. Те са на шоу, платили са си и всеки, който им отвлича вниманието, щеше да бъде възприет негативно: независимо дали е премиер на Русия, президент на САЩ или пълномощник на марсианската империя", пише за Slon Кирил Савицкий.
"Феномен е, когато лидерът на нацията и на управляващата партия изведнъж не открива за себе си никаква поддръжка, независимо от високия си рейтинг според социологическите допитвания", пише пак за Slon Роман Доброхотов.
Един от най-четените и дискусионни руски сайтове Slon.ru предлага две мнения по темата. Представяме това на Доброхотов. Освиркването - вдясно, както и част от позицията на Савицкий.
Роман Доброхотов: Така се почна и при Николае Чаушеску
След като Путин беше освиркан на "Олимпийский", се появиха две официални версии на случката. Прессекретарят на движението "Наши" Кристина Потупчик заяви, че "хората викали и свиркали от радост". Когато в мрежата се появи ново видео с отчетливо "уууу" от трибуните, тя поясни, че охраната не давала на хората да излизат и възмущението било адресирано към организаторите. Съдейки по видеото, никой в този момент не се е отправял към изхода...
Втората интерпретация даде тв водещият Владимир Соловев, който е и генерален директор на "Олимпийский". По думите му възмутеното "уууу!" е било адресирано към поваления Монсън, който изнасяли от сцената. Той, моля ви се, водел твърде пасивно боя и публиката била възмутена. Тук нещо не се връзва. Ако публиката е била недоволна от начина, по който Монсън се е боксирал, тя щеше да го освирка по време на боя, а не в паузата. Второ, Монсън го изнасяха твърде дълго, а "уууу!" звучеше само когато Путин взе микрофона.
Не за първи път Путин се сблъсква с неприязънта на аудиторията. Но за това обикновено имаше някаква причина. Когато обясняваше на вдовиците на моряците от "Курск" (атомната подводница, която аварира и всички на борда й загинаха), че за всичко са виновни журналистите, "развалили армията и флота", или когато не знаеше къде да се дене от упреците на разгневени граждани, които искаха да бъдат спасени домовете им от горските пожари...
Но на "Олимпийский" Путин беше освиркан просто заради това, че е Путин и беше отишъл там да пиарства. Съвсем нормална реакция, която, впрочем, се случва в много страни с избрани на демократични избори лидери.
За Русия обаче това е за първи път. Десет години никого не дразнеше това, че Путин си прави пиар на чужди мероприятия, никой не го освиркваше. И ето ти тебе - политик, който се кани отново да бъде президент, а предизвиква раздразнителност в публиката с една своя проява.
Феноменът, когато "националният лидер" или управляващата партия изведнъж се оказват без подкрепа, въпреки високия рейтинг, е добре известен и изучаван. Работата е там, че хората, които се интересуват от политика, са малцинство във всяка страна.
Повечето хора се занимават главно със своите си работи, рядко ходят на избори и не смятат за необходимо да участват в социологически допитвания. Оттук идва и понятието "мълчаливото мнозинство" - това са тези хора, чиито мнения ние не знаем, защото те обикновено не ги изразяват. Този феномен се проявява най-отчетливо в страни, където има политическа цензура и да се проследят там настроенията на масите е доста сложно. Но понякога мълчаливото мнозинство се проявява...
В Латинска Америка има много такива примери: например в Перу на изборите през 1980-а, когато управляващата партия се провали с резултат от 27%, същата година се провали и референдумът в Уругвай за новата конституция, три години по-късно в Аржентина партията, която беше на власт, загуби, набирайке 40% от гласовете.
През 1988-а пака проигра референдума Аугусто Пиночет и беше принуден да се оттегли от властта. Но това не се случва само в Латинска Америка - през 1985 г. така се смени властта в Южна Корея, през 1990-а - в Никарагуа. А в Полша през 1989 г. от 161 места в Сейма, 160 бяха спечелени от движението "Солидарност".
В историята има доста примери, когато масови мероприятия, използвани от властите за агитация, са свършвали с неочакван провал. Още повече с освирквания.
21 декември 1989 г. румънският лидер Николае Чаушеску организира на централния плосащ в Букурещ огромен митинг, в чиито първи редици се развяват знамена и транспаранти, прославящи властта. Чаушеску произнася патриотична реч, като не забравя да спомене увеличението на пенсиите от 1 януари следващата година и други подаръци на властта.
Но се оказва, че настроението на събралите се хора съвсем не е такова, каквото очаква от тях националният лидер, и пенсиите съвсем не ги интересуват. Те започват да скандират протестни лозунги и да изразяват недоволството и възмущението си.
Освен това се чува шум, който мнозина възприемат като изстрел или взрив и хукват от площада. Чаушеску, с отворена уста, безсмислено повтаря: "Alo! Alo!" (Привет! Привет!), опитвайки се да привлече вниманието към себе си.
Но в това време хората вече започват да късат транспарантите с лозунгите и портретите на жена му Елена Чаушеску, която, на балкона до него, шепти в ухото му: "Говори с тях, говори!" (има и видео от събитията). Чаушеску приключва речта си и се скрива в момента, в който из града тръгват протестни демонстрации, а по телевизията хората виждат, че митингът е свършил.
В нощта на 22 декември Чаушеску заповядва на войниците да стрелят по протестиращите, което, както е известно, завършва с ареста на самия национален лидер и разстрела му.
Разбира се, в Румъния социално-икономическата ситуация е била тогава значително по-лоша отколкото е в момента в Русия, но и проблемите на руснаците са други.
Срещата с народа би трябвало да е оказала сериозен ефект и върху самия Путин - той добре разбира към кого са адресирани възгласите "уууу!".
Като човек, който не ползва интернет, той може напълно да вярва в своята популярност, както и в това, че протестите срещу него са дело на световната конспирация. Разбира се, нищо не пречи на Путин засега да игнорира освиркането - за срещи със съмишленици съществува движението "Наши"... Но все пак това е пътят, по който вървеше Николае Чаушеску. И той може да свърши в най-неочаквания момент.
