Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато онлайн тормозът се превърне в хорър филм

Unfriended не прави грешката да се опитва да обясни интернет на зрители, които не го познават достатъчно. Той предпочита да уплаши единствено тези, които са наясно
Филмът тръгна по екраните в Щатите в средата на април, а през май, юни и юли ще се завърти в различни европейски страни. Още в дебютния си уикенд той регистрира $16 млн. приходи при бюджет от $1 млн.
Unfriended имаше и хитра онлайн кампания, при която беше създаден фалшив Facebook профил на една от героините във филма, а ключови за сюжета клипове бяха качени в YouTube
Друга интересна подробност за филма е, че в него няма положителен герой, за когото зрителите да се молят да оживее – Unfriended третира своите своите разглезени тийн персонажи еднакво сурово. Това са деца на интернет ерата, които са изцяло зависими от технологиите и чиито най-страшни тайни са скрити в частни YouTube клипове и Facebook чатове
Unfriended осъществява по-сполучливо трик, който беше изпробван и в миналогодишния Open Windows с Илайджа Ууд и порно звездата Саша Грей

Що за филм е този, щом се развива изцяло на компютърния екран на един от героите?

Това трябва да е Unfriended, нов хорър експеримент, който вече беше обявен за център на цял нов поджанр в киното.

Копродукциятата на Америка, Русия и още три държави е с микроскопичния за Холивуд бюджет от $1 млн. Това обаче не й пречи да се окаже подъл, идеен и ефектен малък филм, който успява да вземе почти всичко, обожавано от тийнейджърите в техния изцяло онлайн стил на живот, и да го обърне срещу тях.

За какво става въпрос в лентата, известна преди и със заглавието Cybernatural?

Група младежи, събрали се в конферентен видео чат по Skype, се оказват преследвани от зловещ анонимен потребител, който търси отмъщение за компрометиращо видео, причинило самоубийството на момиче една година по-рано.

За петимата приятели се оказва невъзможно да узнаят самоличността му и да го премахнат от чата, той започва да разкрива техните тайни провинения и да ги обръща един срещу друг, а освен това заплашва, че ако някой от тях се изключи от чата, ще умре на секундата.

Докато те започват взаимно да се подозират и обвиняват, сред тях започва вълна от зловещи и необясними самоубийства. Дотогава Unfriended вече е изградил автентична среда благодарение на серия от изкачащи прозорци в Windows, написани съобщения във Facebook и пуснати през YouTube клипове - все интеракции, извършени от главната героиня, през чиито очи зрителите наблюдават компютърния екран.

Трудно можем да намерим филм, който по-успешно пресъздава динамичните онлайн дейности в съвременния им вид и техния огромен експлоататорски потенциал.

Сюжетът, освен взаимстван от доста филми в стил „Знам какво направи миналото лято", може да изглежда твърде измислен и нереалистичен, особено за незапознатите със сегашната онлайн среда. Но основните рамки на историята са неприятно близки с действителността, където тийнейджърските самоубийства, свързани с онлайн тормоз стават все по-чести.

Само за 2012 и 2013 г. BuzzFeed преброи девет случая, в които деца между 12 и 17 години се самоубиват след като са получили обиди в платформата Ask.fm (където регистрираните получават и анонимни съобщения). Изследване в същата възрастова група във Великобритания показа, че за 2014 г. се е удвоил броят на децата жертви на онлайн тормоз.

Чисто психологически Unfriended очевидно напипва точните проблеми и играе върху тях - най-вече върху усещането за безнаказаност онлайн. Троленето, обиждането, клюкарстването, умишленото разпространение на лъжи, пускането и споделянето на компрометиращо съдържание се извършват непрестанно в мрежата и почти всеки вече го е правил с осъзнатото или не толкова осъзнатото усещане, че действието му няма да има никакви последствия.

При поколението, което не помни живот без социални мрежи и смартфони, тези постъпки често са ежедневие, част от играта.

Разгледан просто като още един тийн хорър филм в и без това пренаселен жанр, от Unfriended има доста какво да се желае и недостатъците му са лесно откриваеми. Но ценното в него е друго: авторите напълно са се отдали на избрания от тях трик, довели са го до край и са превърнали ограниченията му в предимства.

Похватът изглежда като следващо ниво на found footage прийома (захранил доста хорър филми, предимно посредствени), при който зрителите наблюдават действието, заснето аматьорски с камера от някой от героите. Идеята за разгръщащ се през компютърен екран сюжет не принадлежи на Unfriended и вече беше изпробвана в други хоръри и трилъри като The Den, Open Windows и един от сегментите на първата част на V/H/S.

Но за разлика от тях, в Unfriended получаваме най-истинско усещане за изкушението и прокобата на компютърния екран.

Както героят на Джеймс Уудс беше физически съблазнен от телевизора си във „Видеодром" на Дейвид Кронънбърг и не можеше да се откъсне, така и тук ужасът идва от дразнещата невъзможност на героите просто да се изключат от мрежата.

Този детайл е може би най-важната част от посланието на филма, успяващ да го превърне в истински ужас за аудиторията, към която е насочен. Кликащите, браузвъщи и шерващи младежи знаят, че онлайн тормозът не би могъл да се случи без тяхното активно съдействие.

Но те познават и мъчението на това да си безсилен да отместиш поглед от екрана.

Следващото подобно заглавие, за което вече се говори доста, се казва Ratter и е заснето от гледната точка на хакер, дебнещ млада жена и контролиращ всички нейни технологични устройства. Уеб базираните хоръри официално са на мода.

 

Най-четените