Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Великият комбинатор

Ясен Казанджиев, който знае как да се запознае с всеки. Снимка: Петър Делчев
Ясен Казанджиев, който знае как да се запознае с всеки.

На Ясен Казанджиев не му харесва да го наричам "Великият комбинатор". "Ако бях, нямаше да се занимавам с култура и щях да търся изгода за себе си", обяснява ми той разликата.

Прав е, неговото не е остапбендерщина в чист вид, а нещо средно между лудост, мечтателство, изобретателност, инициативност и много любов към изкуството. Е, и щипка велико комбинаторство.

Ясен е от Варна. Родителите му са софиянци, но учат в морския град. "Като дете живеех с нашите в студентско общежитие, в което имаше хора от всякакви националности. Израснал съм, така да се каже, в мултикултурна среда. От тогава много ми се пътува." Да, Варна е място, където може да се роди копнеж по "едрите звезди над Фамагуста".

Като ученик успява да се зарази от меломанския вирус. През 1995 г. влиза в казармата. "Там човек има много време да мечтае и аз мечтаех да обиколя света", разказва той.

Служи на родината заедно с един музикант. И двамата измислят план: Ясен ще стане мениджър на групата му, ще й намира участия в чужбина и всички заедно ще пътуват по света.

Речено, сторено. Когато през 1997-а излизат от казармата, пристъпват към осъществяване на така начертаното при въшкарниците и калашниците нежно превземане на света.

Междувременно Ясен учи в Техническия университет, но не го завършва, защото не му се занимава с програмиране. Не вижда перспектива за себе си на това поприще, не му е тръпка, както се изразява.

Но пък усвоява някои хакерски умения. В средата на 90-те той е един от малкото в България, които знаят какво да правят с интернет. Ние, останалите, ще се научим към края на десетилетието.

"Лот Лориен"

"Групата на това момче от казармата беше някакво инди, дори не помня вече как се казваше", продължава Ясен. "Хем искаха да имат мениджър, хем не бяха твърде наясно какво означава това. Нищо не стана с тази банда, не се разбрахме, но покрай тях се запознах с "Лот Лориен"."

Няма журналист, който да не е получавал мейлите на Ясен за "Лот Лориен". Значи ти си този, който ни спамеше здраво? - питам го аз. "Аз съм!" - отвръща гордо той.

Така тази група започва често да се появява по медиите, спечелва си известност и участията тръгват. И контактите и изобретателността на Ясен се задействат с пълна сила. Промотира ги по всякакви начини. По време на кампанията в подкрепа на българските медици в Либия ги води в Европейския парламент, за да говорят за каузата и да подаряват диска си на всички евродепутати, които срещнат.

Така България придобива за тях съвсем конкретни звукови, емоционални и човешки измерения, не само геополитически, както те са свикнали.

Ясен  прекарва с "Лот Лориен" едни славни десет години като техен мениджър. И наистина успява да пообиколи с тях поне част от света - почти цяла Европа, Пакистан, Корея, Русия, свирят чак в Сибир!

"Но изведнъж през 2006 г. концертите от много станаха нула", признава Ясен. Между него и групата настъпва леко напрежение, че няма работа. И той решава да ги "освободи" от себе си, но си запазват приятелските отношения. И досега, без да е техен щатен мениджър, им урежда участия.

"Те си мислеха, че аз съм в някакъв срив заради личния си живот, затова не работя ефективно за тях, но истината е, че още тогава кризата започна да се усеща. А като има криза, тя най-напред настъпва в културата, защото това са първите пари, които се орязват", обяснява Ясен.

Всъщност личният срив е след това. "Проблемът не беше в липсата на пари, а в липсата на пътувания - те са адреналин, зареждане. Аз съм модерен номад, циганин в хубавия смисъл, хипар. Но полухипар, защото хипарите са безотговорни, а за мен казват, че съм отговорен."

Намира начин и без пътуванията да си изкарва парите с "компютърджийство". Но кроткото човъркане по хард-дискове и дънни платки не е нещо, което Ясен би избрал доживот. То е само аварийно финансиране на битовизмите.

Скендерман

През периода "Лот Лориен" успява да се запознае и с други групи, с много организатори на фестивали, управители на концертни зали, колеги мениджъри и който още се сетите от музикалния бизнес по целия свят. С някои виртуално, с други реално. Членува в толкова много професионални музикални асоциации и културни общности от всякакви страни, че не успявам да ги запиша всичките.

Затова след като излиза от дупката след раздялата с най-успешната си група, през февруари 2009, благодарение на всичките тези връзки, натрупани през годините, създава с партньори от Русия и САЩ проектът „Скендерман". Това е артмрежа на художници и музиканти, занимаващи се с уърлд мюзик, фолклор, фюжън, джаз и класическа музика.

"А Скендерман е ориенталското име на Александър Македонски - първият глобализатор", обяснява Ясен тайният замисъл зад мрежата. А като се има предвид, че напоследък се е захванал да учи и Международни отношения, вече съвсем ми се изяснява, че гледа на това, което прави, като на културна дипломация, освен като на работа.

Идеята му е гениална. „За музика трудно се намират пари и затова тук се включват художниците. Спонсорите се интересуват от картини. Аз организирам пленери, след това продаваме на спонсорите картините и осигуряваме парите за музикантите.

Правим фестивали, на тях организирам семинари за мениджъри, които идват, за да гледат групите. Тези мениджъри си харесват музиканти, на които осигуряват участия по света." И кръгът се затваря.

Има обаче едно много важно изискване за всички хора на изкуството, с които Ясен работи: който се уреди някъде, да уреди и някой друг, а не да пази връзките само за себе си. Така контактите се мултиплицират, българското изкуство се популяризира, а това води до нови контакти, а те до нови участия и т.н. до безкрай.

"Без граници"

Благодарение на тази изобретателна политика в средата на септември Ясен за трети път ще организира фестивала "Без граници" в Балчик. На него е поканил изключително интересни музиканти, занимаващи се с етно музика. Например Латиф Булат, турски суфист, който е писал музика за филми на Джордж Лукас.

Е как го нави този човек!? - чудя се аз. „Ами написах му мейлче", казва просто Ясен.

На пръв поглед някак си лесно му се получават нещата, но това "мейлче" ще да е било толкова красноречиво, колкото обаждането на Джордж Лукас.

Изобретателността на Ясен в откриването на правилните хора е забележителна. Разказва ми как веднъж се озовал на някаква конференция за музикални мениджъри някъде из централна Европа и решил да се запознае с шефа на най-голямата зала за концерти там.

Затова проучил къде ходи на езда приятелката на този човек, намерил мястото, разбрал кога тя ще е там и по същото време също отишъл да поязди. Запознал се с нея, тя го поканила на някакво събитие, където вече го представила на заветния управител на залата. Сещате се какво е произлязло от това познанство. Не е било само светски контакт.

„Защото ако директно му се обадиш на такъв човек по телефона, той не ти вдига. И на вратата да му звъннеш, няма да ти отвори. Друго е приятелката му да те представи", казва Ясен. Така за близо 15 години като музикален мениджър е успял да пие бира къде ли не по света с много хора, които уреждат участия на музиканти.

„Кайно Йесно Солнце"

Разговарях с него преди няколко дни в двора на един от музикантите от "Кайно Йесно Солнце", които са всъщност известната българска група "Исихия" в почти същия състав. Ясен е пристигнал от Варна току що, а на другия ден всички замиват за Македония, където бандата ще свири на "Битолско лето".

Вече няколко години Ясен успява да прати поне една българска група там. Благодарение на познанството си с мениджъра, с който някъде, някога на някаква маса е пил бира. Привлякъл го е за съорганизатор на фестивала в Балчик, където той има възможност на спокойствие да си избира участници за своето събитие.

Чудя се как е възможно от община Варна досега да не са предложили на Ясен някаква работа в културния им отдел. Та този човек знае как от нищо да урежда участие на наши артисти и да намира пари там, където ги няма.

"Не, грешиш", поправя ме той. „Аз не знам как да намирам пари, аз знам как да правя нещата без пари." И след това ми обяснява, че не само не са му предлагали от общината съвместна работа, ами той сам е ходил да им се предлага и те не са се заинтригували.

А според мен на българската култура точно такива мениджъри й трябват в момента - изобретателни комбинатори, които са достатъчно луди, обичат изкуството и намират начини от нищо да направят нещо.

Ясен смята това лято да отиде при приятелка в Испания. Но не на почивка, и там ще се опита да поработи. "И после току виж български групи отишли на концерти там", усмихва се хитричко той.

Ама тези от община Варна, че и от културното министерство, наистина са луди досега да не са се възползвали от комбинаторските му способности...

 

Най-четените