За 17 години на власт Владимир Путин е посещавал България три пъти - и никога не си е тръгвал с празни ръце.
През март 2003 г. руският президент отнесе в Москва кавалерийска сабя на незнаен руски воин, символичния ключ на Стара Загора, връчен от кмета на града, и картина на храма "Св. Александър Невски", подарена лично от шефа на "Мултигруп" Илия Павлов - бивш съдружник на "Газпром" в компанията "Топенерджи".
Подготовката на "любезното" домакинство от българска страна започна още по-рано. През декември 2002 г. кабинетът "Сакскобургготски" внезапно реши да възроди замразения проект за втора атомна централа на площадката край Белене, спрян още в края на 80-те години поради липса на пари.
Някъде между семейната вечеря на двойките Путини и Първанови в "Чевермето" до НДК и тържественото качване по стъпалата на паметника Шипка, руският президент успя да договори и удължаване на доставките от "Газпром" след края на дългосрочния договор с България, и да намекне, че е готов да купи "Булгаргаз" и цялата преносна мрежа при евентуална приватизация.
125-тата годишнина от Освобождението се превърна в удобен претекст за поставянето на основите на цяла система от руски енергийни мегапроекти в България, която години по-късно Георги Първанов щеше да нарече "Голям шлем".
По това време България беше на крачка от членството си в НАТО, а Путин все още не беше изкарал първия си президентски мандат. Анна Политковская и Борис Немцов бяха живи, Михаил Ходорковски все още не беше арестуван, а над Крим не се вееше руски флаг.
Кремъл правеше първите си опити да върне геополитическите си позиции след кризата при Елцин - Балканите се оказаха удодбна стартова площадка за изнасянето на влияние отвъд границите на бившия СССР.
По съвпадение на обстоятелствата, пет дни след срещата си с руския президент, Илия Павлов беше разстрелян пред офиса на "Мултигруп". Малко след това "Газпром" прекрати договора си с "Топенерджи" за доставки на газ до България (около една трета от общия обем), а смесеното българо-руско дружество "Овергаз" остана единственият посредник по веригата наред с държавната "Булгаргаз".
Илия Павлов подарява картина на руския президент в храм-паметника "Св. Александър Невски", 2003 г.
През януари 2008 г., когато Владимир Путин се появи за втори път в София, не доведе със себе си съпругата Людмила, а пристигна в компанията на Дмитрий Медведев - първия вицепремиер на Русия, председател на Съвета на директорите на "Газпром" и подготвян за негов наследник на президентския пост.
Визитата в България уж трябваше да бъде последното задгранично пътуване на Владимир Путин като президент, а София отново бе постлала червения килим за руските си гости въпреки януарския студ. 2008 г. - годината на 130-ти юбилей от подписването на Санстефанския мирен договор - беше наречена "Година на Русия в България".
Депутатът от "Единна Русия" Йосиф Кобзон пя "Моя страна, моя България" в Зала 1 на НДК, на гала-концерт с руски симфоници и солисти от Болшой театър, а по-късно се присъедини към Путин и Първанов на неформална сбирка в пиано-бар "Синатра".
Още на следващия ден в Министерски съвет беше подписано първото официално споразумение за пренос на газ през проектния газопровод "Южен поток" на територията на България, според който Русия получава право на "пълен и неограничен транзит".
Подписано е и акционерното споразумение за създаване на компанията "Транс Болкан Пайплайн" (дружеството зад проекта за нефтопровод "Бургас Александруполис") и договор за инженеринг, доставка, строителство, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на два енергоблока в бъдещата АЕЦ "Белене" между "Атомстройекспорт" и НЕК.
Путин обещаваше, че е готов да предостави кредит за строителството на "Белене", стига България да го поиска.
"В един момент останах с впечатление, че този път руската делегация е пристигнала в София, за да изкупи цялата държава"
Цитатът е част от статията на специалния пратеник на в. "Коммерсант" Андрей Колесников, който наблюдава пряко посещението на Путин в България. Не е твърде далеч от истината.
Източник: Пиано-бар "Синатра"
През ноември 2008 г. двама от директорите на НЕК поръчаха оборудване за 673 милиона евро от "Атомстройекспорт" - документ, заради който се оказа, че България не може да се откаже от проекта "Белене", дори да иска. Във всички случаи - страната плати пълната сметка, след като беше осъдена от Арбитражния съд през 2016 г.
Една година след топлия прием на Путин в София, "енергийният център на Балканите" се оказа без газ, парно и топла вода. Заради поредната криза в търговските отношения между "Газпром" и "Нафтогаз - Украйна", топлофикациите и индустриалните предприятия в България останаха без гориво в продължение на близо 20 дни.
Единствената страна-член на ЕС, която изпита 100% съкращение на доставките на газ заради кризата от януари 2009 г., беше България. Загубите в Словакия бяха сравними като обем (97%), но страната имаше резерв, който може да покрие голям дял от дефицит в продължение на седмици. По това време газохранилището в Чирен можеше да осигури запас за ограничено потребление и то - за не повече от 2-3 дни.
Заради кризата, в края на 2009 г. ЕС прие т.нар. трети енергиен пакет, който задължи всички оператори на енергийна инфраструктура да осигуряват достъп на повече от един доставчик на ресурси.
Междувременно Путин реши, че не му е дошло времето да се пенсионира, затова предпочете да остане на власт, но като министър-председател на Русия. Крачка назад - засилка за нов скок.
Именно в качеството си на правителствен ръководител, Путин пристигна в София за трети път на еднодневно посещение на 13 ноември 2010 (събота). Този път поканата към него беше отправена от българския министър-председател Бойко Борисов, който, впрочем, дни по-рано се срещна със сирийския президент Башар Асад в София за първи и последен път.
Бързата работна визита на Путин, при това в почивен ден, явно си е заслужавала - "Газпром" и БЕХ подписаха споразумение за създаването на компанията за строителство на българската отсечка от газопровода "Южен поток".
Появата на Путин изглежда успя да разсее временно колебанията на Борисов по отношение на АЕЦ "Белене" - от "висша форма на корупция и гьол за 800 млн. лв." през март 2010 г. проектът вече е определен като "изключително важен за България" през ноември, а на 30 ноември е подписан меморандум за създаване на проектна компания за строеж на централата между НЕК, Русия и две технологични компании от Франция и Финландия в съотношение 51:47:1:1.
След поредната почерпка в битов ресторант, Владимир Путин отново се прибира в Русия с подаръци - златен киликс от могилата Голяма Косматка от Георги Първанов, а от Бойко Борисов - 4-месечно българско овчарско куче, което му бе връчено на церемония в Министерски съвет.
Владимир Путин позира с порасналия Бъфи и японската акита Юме
През септември 2012 г. беше анонсирано ново посещение на Путин в България, което обаче така и не се състоя. Причината - половин година по-рано Народното събрание реши да спре строителството на АЕЦ "Белене", тогавашният вицепремиер Симеон Дянков обяви, че "ще пляскаме руснаците", ако решат да ни съдят за неустойки, а БСП започна да събира подписи за референдум в подкрепа на Втора атомна с подкрепата на "Атака" на Волен Сидеров и ВМРО на Красимир Каракачанов (днес - коалиционни партньори на ГЕРБ).
Кабинетът Борисов 1 падна от власт малко след провала на референдума за "Белене".
Дружбата си е дружба, бизнесът си е бизнес
От последната визита на Путин минаха 7 години, а твърде много елементи от контекста на "дружбата" с руския президент се промениха.
Новото правителство на Пламен Орешарски се принуди да спре проекта "Южен поток" заради условията на ЕК - въпреки че вече беше проведен търг за избор на строител, в разгара на украинската криза. Руската държавна банка Внешторгбанк загуби дела си в българската КТБ, фалирала през юни 2014.
Русия беше отлъчена от Г-8, а немалка част от политическия и бизнес елит на страната попадна в черен списък с визови и икономически санкции на ЕС и САЩ. Дори Йосиф Кобзон получи забрана да посещава както България заради ролята си в подкрепа на руската военна инвазия и анексирането на Крим. В отговор на санкциите - Владимир Путин въведе ембарго на вноса на стоки от Европейския съюз.
Руското държавно ръководство беше обвинено в недопустима намеса и пропагандна война по време на изборите в САЩ и Франция. Следи от намеса на руски киберпрестъпници бяха открити и при атаките срещу институционални сайтове по време на местните избори в България през 2015 г. (по признание на президента Росен Плевнелиев).
На фона на политическата изолация на Русия, бизнес интересите на Кремъл в България обаче останаха непокътнати.
Зависимостта от руски енергийни ресурси така и не беше преодоляна, въпреки смелите прогнози за добив на собствен газ в Черно море и опита за диверсификация в ядрената енергетика чрез проекта за 7 блок в АЕЦ "Козлодуй" с технология и гориво от "Уестингхаус". Собственикът на най-голямата нефтена рафинерия в страната "Лукойл Нефтохим Бургас", държи и над 90 на сто от данъчните складове за бензин и 80 процента от тези за дизел.
България беше принудена да плати сметката за "Белене" в края на 2016 г., но вместо да си вземе урок от авантюрата, продължила 35 години, правителството продължава да обмисля варианти за съживяване на проекта на старата площадка с руска помощ.
Приоритетен инвестиционен проект на ГЕРБ продължава да е намерението за създаване на газов "хъб" край Варна - отново с руска суровина - чрез евентуално отклонение на тръба от бъдещия "Турски поток" (наследник на проваления "Южен поток").
"Газпром" продължава да е съсобственик с 50% (през две фирми) в най-голямата частна компания за газови доставки в България - "Овергаз". Въпреки настояването на българския акционер Сашо Дончев за откупуване на руския дял, такава сделка не е осъществена до този момент.
Извън енергийния сектор, 12 години след присъединяването към НАТО, българската армия продължава да разчита на руска военна техника за опазването на въздушното си пространство.
Поръчката на нов тип изтребители, която се подготвя още от мандата на първия кабинет на ГЕРБ, отново беше отложена за неизвестното бъдеще преди броени дни. В същото време - Министерството на отбраната купува нови двигатели за удължаване на ресурса на МиГ-29 през посредник на руския производител, а след фалита на КТБ държавата национализира авиоремонтния завод "Авионамс" с намерение да получи лиценз за ремонт на руски военни машини от РСК "МиГ".
В тази ситуация - Владимир Путин се оказа поканен като "патрон" на предстоящите през 2018 г. тържества по случай 140-та годишнина от Освобождението.
Гост, на когото не можеш да откажеш покана
Новината се появи през неочакван говорител: бившият вицепремиер в служебния кабинет на Огнян Герджиков - Деница Златева, която понастоящем е зам-председател на БСП и не заема постове в държавното управление.
Самият президент Румен Радев прецени да запази мълчание по казуса с поканата до Путин, като нито потвърди, нито отрече думите на Златева за "уверението", че руският президент ще дойде в България на 3 март 2018 г.
Още по-интересен е контекстът на евентуалното посрещане на Путин в България.
Март 2018 г. съвпада с разгара на старателно подготвяното първо българско председателство на Съвета на ЕС. Ако Зала 1 на НДК отново бъде отворена за руски гала-тържества с песни и пляски, това ще се случи точно когато целият комплекс е ангажиран за най-важните събития на председателството.
Нещо повече: евентуалното гостуване на Путин в България ще се случи само 2 седмици преди насрочените за 18 март 2018 г. нови президентски избори в Русия. До този момент той предпочита да запази в тайна плановете си дали ще се кандидатира за четвъри пореден мандат като държавен глава - но във всички случаи, появата му в София ще бъде знаково предизборно събитие.
Отвъд въпросите на церемониала, остава неясно какъв ще бъде фокусът на посещението на Владимир Путин. Както казва руският посланик Макаров: "Не е сериозно да пристигне просто за да пие чай с президента Радев".
Конкретика по въпроса какво цели българската страна с поканата до Путин също няма - от президентството пазят мълчание, а единственият коментар на външния министър Екатерина Захариева беше, че евентуалното посещение на руски президент е "уместно".
Как България ще излезе от поредния капан в стил "активно мероприятие" по опорната точка "Руски троянски кон в ЕС", ще зависи преди всичко от Румен Радев. Дали мандатът му ще бъде продължение на линията "Първанов" или ще прояви характер, подобно на поведението на Макрон във Версай - съвсем скоро ще се разбере.
Едно е ясно: Владимир Путин няма да си тръгне с празни ръце от България - достатъчен ще бъде имиджовият актив от кацането в "столицата" на Европа като "патрон на Освобождението".
