Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българите: Бедността и кризата са най-големите заплахи

Бедността и кризата са най-големите заплахи за българите. Не и тероризма, не и киберпрестъпността Снимка: Мариета Томова
Бедността и кризата са най-големите заплахи за българите. Не и тероризма, не и киберпрестъпността

Бедността е най-голямото предизвикателство пред националната сигурност според 60% от българите. Това показват данни от проучване на Евробарометър, публикувано от Еврокомисията. 48 на сто от хората у нас смятат, че икономическата криза е най-сериозното предизвикателство. 

Една трета от гражданите на ЕС (33%) обаче поставят на първо място икономическата и финансова криза. 24% смятат, че бедността е най-голямата заплаха за националната сигурност. 

Общо 25% от гражданите на ЕС срещу едва 4 на сто у нас определят тероризма като най-голяма заплаха. Българите и останалите граждани на общността споделят едно и също мнение по отношение на организираната престъпност - сред най-големите заплахи за националната сигурност, съответно 23% и 22%. Корупцията е определяна като заплаха от 24 на сто за българите и 18% - от останалите европейски граждани.

Голямо разминаване има в мнението за нелегалната имиграция. Едва 1% от българите я определя като най-голяма заплаха за националната сигурност в сравнение с 13% при гражданите на другите страни от ЕС. Вероятно поради факта, че България още не е член на Шенген и няма наплив от имигранти. Киберпрестъпността е заплаха за 10 на сто от европейците. Нито един в България обаче не е определя като такава.

Най-застрашени от кризата се чувстват гражданите на страните със сериозни дългови проблеми - Ирландия (61%), Испания (57%), Гърция (56%), Италия (44%) и Португалия (41%). Процентът е по-нисък в най-големите икономики - Франция (15%) и Германия (28%).

А бъдещият президент се изказа за реформите

"Реформите нямат алтернатива, необходимо е отговорно отношение, за да бъдат намерени правилните решения за сегашната ситуация. Не бива да подронваме стабилността на България и ако го направим си вкарваме голям автогол. Tогава България ще влезе в нестабилност с непредвидими последици."

Това заяви новоизбраният президент Росен Плевнелиев, който се срещна днес с отиващия си държавен глава Георги Първанов. След срещата двамата дадоха съвместна пресконференция. Плевнелиев обеща да има редовни пресконференции и пълен достъп на журналистите до информация по актуални теми по време на мандата му.

За сегашната тежка социална ситуация, Плевнелиев заяви, че е необходима добра комуникация и диалог, за да не излезе ескалацията извън контрол, при което всички българи ще трябва да платят от джоба си.

Първанов повтори позицията си по пенсионната система и своите несъгласия, за които вече е говорил. Той подчерта, че социалната ситуация е много напрегната. Спред него напрежението по-скоро ще се затегне и това ще рефлектира върху политическото и гражданското пространство. "При цялата ми критичност оставях вратата отворена за диалог", заяви държавният глава по отношение на своята политическа практика при такива ситуации.

Относно решението на Конституционния съд (КС) за промените в Закона за дипломатическата служба, Росен Плевнелиев заяви, че е категорично за спазването на това решение.

Първанов се присъедини към него и подчерта, че когато има решение на КС, то се изпълнява, а не се коментира. Според Георги Първанов при това решение на КС се изисква промяна на мотивите. "Не може да се изисква от президента да издаде указ на основата на тези мотиви", добави той. "Промените, които ще се правят, трябва да бъдат мотивирани по друг начин".

По време на срещата си бъдещият и настоящият президент са коментирали самата дейност на президентската институция, станало е дума и за работата на Консултативния съвет за национална сигурност. Според Първанов при този съвет са създадени нова традиция и правила, след които винаги е имало продукт.

Президентската институция си остава мястото за активен политически обществен диалог, подчерта Първанов. Според неговата хипотеза още в първите дни новият президент ще бъде принуден да играе ролята на активен социален посредник и то в сътрудничество с другите институции и политически партии.

"Организационната съвместимост и надграждане за мен са важни, този разговор бе по-скоро политически", заяви на свой ред Росен Плевнелиев. "В Консултативния съвет практиката е добра, всички участници в него да получават предварително документите, за да бъдат информирани да вземат правилните решения", каза още новоизбраният президент.

 

Най-четените