Здравейте, аз съм Херо Стоилов. Помните ли ме? Аз съм милионерът, който стана средна класа.
След дълги колебания тази година се реших да почивам в България, след като последните години пътувах редовно до Гърция. Признавам, родното Черноморие не ми е любимо. Причини за това много, но няма да ги обсъждам сега.
Изпращам този текст на Webcafe.bg с идеята да споделя с вас впечатленията си от "изхранването" на туристите конкретно в Созопол.
Така че карам направо към ресторантите, заведенията, караваните, топлите витрини, тенджерите с царевица и всякави други родни хигиенични и негиенични изобретения на техните собственици и персонал.
За да бъде ясно от началото, като виден представител на средната класа, разполагах и с подобен бюджет за почивка. Тоест не съм прекалявал, но и не съм се лишавал от нищо.
За начало искам да опиша най-общо типа заведения, които видях и посетих:
- Заведения с добър интериор, чисто, добро обслужване, високи цени, добър вид на храната и... ужасно безвкусно
- Ужасен интериор, ужасно обслужване, леко мръсно, скъпо и... безвкусна храна
- Ужасен интериор, прилично обслужване, мръсно, прилични цени и прилична храна
- Приличен интериор, добро обслужване, чисто, поносими цени и прилична храна
Това, което обединяваше всички тях, е, че над 90% имаха меню от 10-15 страници, включващо невероятно много ястия, което ме изуми, и нямаше нито едно, което да отговаря на представата ми за идеалното място за хапване и почивка.
Моето заведение е...
А именно, заведение с интериор, който има концепция - била тя по-модерна или по класическа, обзаведено не само с пари, но и с вкус. Заведение с добро обслужване и "късо" меню, включващо няколко специалитета, които са истинската му реклама, защото се приготвят превъзходно и ти отиваш там, за да си хапнеш точно от тях.
Като допълнение към основното меню си представям и няколко "дневни" ястия, подходящи за времето, с ИСТИНСКИ пресни продукти от пазара - било то месо, риба, зеленчуци. В "моето" заведение ти поднасят вода, прясно изпечен хляб, някаква разядка още със сядането на масата.
Според мен това показва отношение на собствениците, което е изключително важно. Виненият лист трябва да бъде разнообразен и да включва, освен евтини български вина (предложени на 2-3 пъти по-висока цена) и качествени вина от България и света.
И накрая най-важното. Качествена и вкусна храна, приготвена с качествени продукти, с необходимите добавки и подправки, с много любов от готвача и сервирана добре аранжирана и в хубави съдове. За това с удоволствие плащам и по-висока цена.
Може би ще ви се сторят много изискванията ми. Естествено, това е идеалният вариант. Основният проблем е, че за 10 дни не попаднах на място, което да покрива повече от 2-3 компонента от изискаванията ми. Стигнах дотам, че да чета в нета къде да отида да похапна.
Предполагам, че може и да има някое подобно място в Созопол, но аз не го открих. И това ме накра да си задам малко въпроси.
Защо така? Къде е проблемът? Защо не правим нещата като хората.
В собствениците, които не са подготвени за устойчив бизнес, мислят ден за ден, бърза печалба и не инвестират в ноу хау, персонал. Не са пътували, не са видяли. Мисля, че в огромна част от българите липсва отношение и любов в това, което правят. Странното е, че дори няма разлика дали това е собственият ти бизнес или работиш наемен труд. Пет за шест е формула.
Защо? Не мислят ли? Или всичко им е ясно, но не искат.
Пример. Толкова ли е трудно да се сетиш, че като поддържаш меню с 300 ястия, няма как нещата да се получават. Първо, като продукти, които няма как да съхраняваш в 2 хладилника, второ - откъм приготвяне, за което ти трябват не знам колко chef-ове.
Наистина не мога да разбера. Питам ви и вас дали знаете отговора.
И потребителите имаме вина
От друга страна си мисля, че вина имаме и ние, потребителите. Защото не предявяваме претенции за повече, защото огромна част се тъпчат безропотно с буламачите, които им се сервират, плащат си високата цена и си тръгват.
И най-вече, защото не приемаме храненето и храната като култура. А тя е култура, която ни липсва. Не се учим, не сме склонни да опитваме нови неща.
Питах се и какво е мястото на държавата. Как ни помага тя. Министърът с червените бузки и неговата вярна дружина, освен ПР акции и гняв срещу варената царевица по плажа и ол инклузива правят ли нещо, за да помогнат за развитието на "изхранването".
За по-високо качество на храна и обслужване, за по-добра квалификация на собственици и персонал, за по-големи права на потребителите.
Верният отговор е...
Май текстът стана много дълъг, а трябва да тръгвам на фитнес.
Този материал не слага под една шапка всички собственици на заведения и потребители.
За съжаление, не дава и отговори как да се оправят нещата, защото това може да стане само ако всички в процеса (собственици, държава) имат желание, потребност да се подобри продукта и работят това да се промени.
А след това ние да изискваме повече и да си плащаме с удоволствие и усмивка.
Това е.
Пишете под статията - трябва да се обсъждат тези неща. Защото каквото е отношението ни към храната, такова е отношението ни към повечето неща в нашата държава.
Ваш Херо, бивш милионер, сега средна класа.
